Ad Config - Website header

 

Article_top

По време на разговор за бъдещето на Балканите, президентът на Сърбия Алекандър Вучич скочи от стола си, взе една огромна карта и я постла върху червения килим в кабинета си.

„Виждате ли коя е истинската ми страст”, каза той, коленичил върху шарената карта, пресечена от планове за магистрали и жп линии. „Пътища и икономика!

Сърбия е в момент на сериозна трансформация, която Вучич обеща да сложи край на изолацията и да отвори вратите на страната към Европейския съюз. За да превърне „страстта” си в реалност, сръбският президент разчита не само на Европа, но и на един стар съюзник на изток – Китай.

За Сърбия и нейните съседи ползите са очевидни – отчаяна нужда от инвестиции в инфраструктура, а в замяна никакво обвързване.

Мотивацията на Китай е по-неясна. Но поне едно е ясно – Пекин се опитва да стъпи на югоизточния праг на Европа и да увеличи влиянието си в страни, които някой ден вероятно ще се присъединят към Европейския съюз.

„Те имат парите”

В последните години Китай отпусна заеми на Сърбия за почти всичко – от 170 млн. долара за мост над Дунав в Белград до 700 млн. долара за топлоелектрическа централа. Китайска компания също купи единствения металургичен комбинат на Сърбия и се ангажира да съживи производството без да съкращава работници.

Но най-големият ангажимент на Китай към Сърбия е високоскоростната жп линия Белград – Будапеща за почти 3 млрд. долара. Проектът предвижда освен пътнически линии и отделна линия за товари по дългото 350 км трасе. Това е част от стратегията на Пекин да свърже гръцкото пристанище "Пирея" с Централна Европа.

Това, което прави китайското финансиране особено атрактивно, са условията. За разлика от Световната банка, Китай финансира с желание проекти със спорен икономически ефект на по-ниски от пазарните лихви.

Например магистралата от Белград до черногорския град Бар на брега на Адриатическо море. Проектът се очаква да струва 600 млн. долара. С очаквания скромен икономически ефект, проектът не е убедил европейските инвеститори да го финансират. Но Китай се съгласил.

Докато структурните фондове на ЕС не са достъпни за страни извън Съюза, Китай е единствената алтернатива за страни като Сърбия. Белград обикновено плаща лихва от 2-2.5% по заемите от Китай, които обикновено са за 30 години.

Всички печелят

Освен парите, Китай осигурява и инженерна експертиза, което пък дава възможност на китайски фирми да получат парче от торта. Например при изграждането на жп линията изпълнението е разделено 50:50 между сръбски и китайски фирми.

Ако влиянието на Русия в региона се усеща чрез армията, а ЕС показва „моркова” на присъединяването, то присъствието на Китай е видно от инфраструктурното строителство.

„Предимството е, че те са много ефективни”, казва Вучич, чиято страна е най-големият бенефициент на китайската щедрост. „С китайците нямаш проблем”.

Отношенията между Сърбия и Китай не са само търговски. Пекин е сред малцината, които подкрепят сръбската позиция за Косово и отказва да признае обявилата независимост република. Китай зае страната на Белград и по време на бомбардировките на НАТО през 1999 г. Тогава бе засегнато китайското посолство в Белград – Вашингтон каза, че е случайно, но много китайци и сърби все още мислят, че е било умишлено.

През януари Банката на Китай откри свое регионално представителство за Балканите и Източна Европа в Белград. Наскоро двете страни се споразумяха да отменят визите помежду си. В близките месеци китайската авиокомпания „Хайнан” се очаква да открие постоянна линия Пекин – Белград.

Пътища и жп линии

За Китай тези инвестиции са важни и икономически, и политически. Балканите са важен коридор от инициативата на Китай „Един пояс, един път”, а инвестиционната стратегия на Пекин обещава бъдещо влияние и на европейската сцена.

Миналата година китайският корабен гигант „Коско” придоби контролен пакет от най-голямото гръцко пристанище "Пирея". Китайците вече инвестираха около 600 млн. долара в модернизация на порта и го превърнаха в един от 50-те най-големи в света като капацитет на обема контейнери, които обслужва.

Това бе само първата стъпка. Китай иска да превърне "Пирея" в плацдарм към Европа.

Досега китайските кораби плаваха към Европа през Суецкия канал, за да стигнат Ротердам или Хамбург. Сега близостта на "Пирея" прави този път много по-атрактивен, ако Балканите се сдобият с модерни пътища и жп линии, по които да пътуват товарите.

И все пак, достъпът до пазара на ЕС е само част от историята.

Китай иска не само да пренася стоки към Евопа, но и от нея. Дългосрочната цел на Пекин е да изгради своя собствена индустриална база, която да служи не само за европейските пазари, но и за нововъзникващите пазари от Източното Средиземноморие през Близкия Изток до Индия.

...

Анализът е публикуван в "Политико". Преводът е на Клуб Z.

 

По време на разговор за бъдещето на Балканите, президентът на Сърбия Алекандър Вучич скочи от стола си, взе една огромна карта и я постла върху червения килим в кабинета си.

„Виждате ли коя е истинската ми страст”, каза той, коленичил върху шарената карта, пресечена от планове за магистрали и жп линии. „Пътища и икономика!

Сърбия е в момент на сериозна трансформация, която Вучич обеща да сложи край на изолацията и да отвори вратите на страната към Европейския съюз. За да превърне „страстта” си в реалност, сръбският президент разчита не само на Европа, но и на един стар съюзник на изток – Китай.

За Сърбия и нейните съседи ползите са очевидни – отчаяна нужда от инвестиции в инфраструктура, а в замяна никакво обвързване.

Мотивацията на Китай е по-неясна. Но поне едно е ясно – Пекин се опитва да стъпи на югоизточния праг на Европа и да увеличи влиянието си в страни, които някой ден вероятно ще се присъединят към Европейския съюз.

„Те имат парите”

В последните години Китай отпусна заеми на Сърбия за почти всичко – от 170 млн. долара за мост над Дунав в Белград до 700 млн. долара за топлоелектрическа централа. Китайска компания също купи единствения металургичен комбинат на Сърбия и се ангажира да съживи производството без да съкращава работници.

Но най-големият ангажимент на Китай към Сърбия е високоскоростната жп линия Белград – Будапеща за почти 3 млрд. долара. Проектът предвижда освен пътнически линии и отделна линия за товари по дългото 350 км трасе. Това е част от стратегията на Пекин да свърже гръцкото пристанище "Пирея" с Централна Европа.

Това, което прави китайското финансиране особено атрактивно, са условията. За разлика от Световната банка, Китай финансира с желание проекти със спорен икономически ефект на по-ниски от пазарните лихви.

Например магистралата от Белград до черногорския град Бар на брега на Адриатическо море. Проектът се очаква да струва 600 млн. долара. С очаквания скромен икономически ефект, проектът не е убедил европейските инвеститори да го финансират. Но Китай се съгласил.

Докато структурните фондове на ЕС не са достъпни за страни извън Съюза, Китай е единствената алтернатива за страни като Сърбия. Белград обикновено плаща лихва от 2-2.5% по заемите от Китай, които обикновено са за 30 години.

Всички печелят

Освен парите, Китай осигурява и инженерна експертиза, което пък дава възможност на китайски фирми да получат парче от торта. Например при изграждането на жп линията изпълнението е разделено 50:50 между сръбски и китайски фирми.

Ако влиянието на Русия в региона се усеща чрез армията, а ЕС показва „моркова” на присъединяването, то присъствието на Китай е видно от инфраструктурното строителство.

„Предимството е, че те са много ефективни”, казва Вучич, чиято страна е най-големият бенефициент на китайската щедрост. „С китайците нямаш проблем”.

Отношенията между Сърбия и Китай не са само търговски. Пекин е сред малцината, които подкрепят сръбската позиция за Косово и отказва да признае обявилата независимост република. Китай зае страната на Белград и по време на бомбардировките на НАТО през 1999 г. Тогава бе засегнато китайското посолство в Белград – Вашингтон каза, че е случайно, но много китайци и сърби все още мислят, че е било умишлено.

През януари Банката на Китай откри свое регионално представителство за Балканите и Източна Европа в Белград. Наскоро двете страни се споразумяха да отменят визите помежду си. В близките месеци китайската авиокомпания „Хайнан” се очаква да открие постоянна линия Пекин – Белград.

Пътища и жп линии

За Китай тези инвестиции са важни и икономически, и политически. Балканите са важен коридор от инициативата на Китай „Един пояс, един път”, а инвестиционната стратегия на Пекин обещава бъдещо влияние и на европейската сцена.

Миналата година китайският корабен гигант „Коско” придоби контролен пакет от най-голямото гръцко пристанище "Пирея". Китайците вече инвестираха около 600 млн. долара в модернизация на порта и го превърнаха в един от 50-те най-големи в света като капацитет на обема контейнери, които обслужва.

Това бе само първата стъпка. Китай иска да превърне "Пирея" в плацдарм към Европа.

Досега китайските кораби плаваха към Европа през Суецкия канал, за да стигнат Ротердам или Хамбург. Сега близостта на "Пирея" прави този път много по-атрактивен, ако Балканите се сдобият с модерни пътища и жп линии, по които да пътуват товарите.

И все пак, достъпът до пазара на ЕС е само част от историята.

Китай иска не само да пренася стоки към Евопа, но и от нея. Дългосрочната цел на Пекин е да изгради своя собствена индустриална база, която да служи не само за европейските пазари, но и за нововъзникващите пазари от Източното Средиземноморие през Близкия Изток до Индия.

...

Анализът е публикуван в "Политико". Преводът е на Клуб Z.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета