Ad Config - Website header

 

Article_top

Европейският съюз трябва да е готов за по-малък многогодишен бюджет след 2020 година, когато се предполага, че Великобритания ще го е напуснала и няма да внася пари общата му каса, предупреди днес заместник-председателят на Европейската комисия Ирки Катайнен.

"Предизвикателство, пред което сме изправени, е новата многогодишна финансова рамка. Тя ще е по-малка от съществуващата",  каза Катайнен, който участва в дискусия с граждани в София заедно с вицепремиера Томислав Дончев.

Катайнен каза, че не знае дали всички държави-членки ще искат да попълнят празнотата в приходите на ЕС, която ще остане след оттеглянето на Обединеното кралство. Не се знае колко голяма ще е тя, добави той.

На среща със строителни предприемачи в София снощи обаче той предположи, че тя ще бъде между 12 милиара и 15 милиарда евро годишно. Разходите в тазгодишния бюджет на ЕС са 145 милиарда евро.

Според Дончев нетният ефект от загубата на британските вноски ще е поносим, тъй като Великобритания ще освободи бюджета на ЕС и от разходи, които той прави за нея, въпреки че като цяло тя е нетен платец. По думите му най-вероятният сценарий обаче е ЕС да намали бюджета си след излизането на Обединеното кралство.

Ключовият въпрос не е колко голям е европейският бюджет, а за какво трябва да се харчи и каква е добавената стойност на еврофинансирането, каза вицепремиерът.

"Има натиск да се увеличи подкрепата на ЕС за сигурността и отбраната", каза Катайнен. "Много държави-членки мислят, че трябва да финансираме иновациите".

България реши да направи приоритет на своето председателство на Съвета на ЕС през първата половина на следващата година запазването на кохезионната политика на ЕС, която финансира социално-икономическото сближаване между страните в него.

"Решенията? Трябва да сме по-гъвкави в нашия бюджет отколкото досега", каза Катайнен, посочвайки, че липсата на гъвкавост е попречило досега ЕС да отделя навреме необходимите средства за посрещане на миграционната криза.

Той се изказа в полза на бъдеща "положителна условност", т.е. стимулиране с повече финансиране от европейския бюджет на държавите-членки, които правят структурни реформи. При сегашните правила ЕС може да суспендира част от еврофондовете за тези, които не правят предписаните им от него реформи в рамките на взаимното наблюдение над тях наречено "европейски семестър".

Разговорът се разпростря върху разнообразие от теми - от участието на гражданите в определянето на европейските приоритети и политики до върховенството на закона, общата отбрана и перспективата на България да влезе в еврозоната.

Дончев каза, че това, от което българските граждани страдат, е "липсата на надеждна информация за ЕС".

"Трябва да инвестираме повече в инструменти за надеждна информация и инструменти за верификация, където може да се прави справка", каза той.

Запитан за закона, който забранява на българските магистратски организации да получават финансиране от чужбина, Дончев отговори, че могат да ползват евросредства, които Висшият съдебен съвет и Министерството на правосъдието получават от оперативните програми.

"Там финансирането е публично, прозрачно, под максимален контрол. Не виждам защо съсловните организации да не могат да се ползват от него", каза вицепремиерът.

Катайнен отказа да коментира закона, тъй като Комисията още не е запозната и няма позиция по него. Той обаче говори пространно по върховенството на закона, като основен принцип на ЕС, който днес е поставен на изпитание.

"Много хора мислят, че ЕС е машина за пари... но ние не можем да подкопаваме базисната природа на ЕС, който е съюз на ценности - например спазването на върховенството на закона, което е под въпрос в някои от нашите държави-членки", каза той, без да назовава конкретни страни.

В последните дни Комисията предупреди полските власти, че страната им може да стане обект на процедура за ограничаване на членските й права, заради закони, които поставят управляващия орган на магистратурата и Върховния съд под фактическия контрол на управляващата евроскептична партия "Право и справедливост". 

Катайнен подчерта, че върховенството на закона е стандарт, който означава равнопоставеност на гражданите пред правосъдието и сигурност за бизнеса във всяка от 28-те държави-членки на ЕС.

Той добави, че очаква до края на тази година ЕС да направи бързи реформи в ключови области, една от които е отбраната. Освен създадения европейски отбранителен фонд Катайнен прогнозира, че желаещите държави-членки могат да установят постоянно сътрудничество в международните мисии за управление на кризи, киберсигурността и придобиването на нови въоръжения и екипировка.

"Европа е била силна, когато е била водена от голяма цел. Действията свързани със сигурността, отбраната, европейския главен прокурор са такива възможности", каза Дончев, определяйки в същото време реакцията на миграционната криза като "пропусната възможност" за намиране на общо европейско решение.

"Българската валута ще бъде еврото", отговори Катайнен на друг въпрос за перспективата страната ни да се присъедини към общата валута.

Той не прогнозира в какъв срок това би било възможно, но предупреди, че БЪлгария трябва отсега да прави реформите, които да я подготвят да приеме еврото без последващи шокове, които изпитаха други членки на еврозоната. Той цитира стабилизирането на българския банков сектор като условие за членство в еврозоната, което означава и присъединяване към банковия съюз.

 

Европейският съюз трябва да е готов за по-малък многогодишен бюджет след 2020 година, когато се предполага, че Великобритания ще го е напуснала и няма да внася пари общата му каса, предупреди днес заместник-председателят на Европейската комисия Ирки Катайнен.

"Предизвикателство, пред което сме изправени, е новата многогодишна финансова рамка. Тя ще е по-малка от съществуващата",  каза Катайнен, който участва в дискусия с граждани в София заедно с вицепремиера Томислав Дончев.

Катайнен каза, че не знае дали всички държави-членки ще искат да попълнят празнотата в приходите на ЕС, която ще остане след оттеглянето на Обединеното кралство. Не се знае колко голяма ще е тя, добави той.

На среща със строителни предприемачи в София снощи обаче той предположи, че тя ще бъде между 12 милиара и 15 милиарда евро годишно. Разходите в тазгодишния бюджет на ЕС са 145 милиарда евро.

Според Дончев нетният ефект от загубата на британските вноски ще е поносим, тъй като Великобритания ще освободи бюджета на ЕС и от разходи, които той прави за нея, въпреки че като цяло тя е нетен платец. По думите му най-вероятният сценарий обаче е ЕС да намали бюджета си след излизането на Обединеното кралство.

Ключовият въпрос не е колко голям е европейският бюджет, а за какво трябва да се харчи и каква е добавената стойност на еврофинансирането, каза вицепремиерът.

"Има натиск да се увеличи подкрепата на ЕС за сигурността и отбраната", каза Катайнен. "Много държави-членки мислят, че трябва да финансираме иновациите".

България реши да направи приоритет на своето председателство на Съвета на ЕС през първата половина на следващата година запазването на кохезионната политика на ЕС, която финансира социално-икономическото сближаване между страните в него.

"Решенията? Трябва да сме по-гъвкави в нашия бюджет отколкото досега", каза Катайнен, посочвайки, че липсата на гъвкавост е попречило досега ЕС да отделя навреме необходимите средства за посрещане на миграционната криза.

Той се изказа в полза на бъдеща "положителна условност", т.е. стимулиране с повече финансиране от европейския бюджет на държавите-членки, които правят структурни реформи. При сегашните правила ЕС може да суспендира част от еврофондовете за тези, които не правят предписаните им от него реформи в рамките на взаимното наблюдение над тях наречено "европейски семестър".

Разговорът се разпростря върху разнообразие от теми - от участието на гражданите в определянето на европейските приоритети и политики до върховенството на закона, общата отбрана и перспективата на България да влезе в еврозоната.

Дончев каза, че това, от което българските граждани страдат, е "липсата на надеждна информация за ЕС".

"Трябва да инвестираме повече в инструменти за надеждна информация и инструменти за верификация, където може да се прави справка", каза той.

Запитан за закона, който забранява на българските магистратски организации да получават финансиране от чужбина, Дончев отговори, че могат да ползват евросредства, които Висшият съдебен съвет и Министерството на правосъдието получават от оперативните програми.

"Там финансирането е публично, прозрачно, под максимален контрол. Не виждам защо съсловните организации да не могат да се ползват от него", каза вицепремиерът.

Катайнен отказа да коментира закона, тъй като Комисията още не е запозната и няма позиция по него. Той обаче говори пространно по върховенството на закона, като основен принцип на ЕС, който днес е поставен на изпитание.

"Много хора мислят, че ЕС е машина за пари... но ние не можем да подкопаваме базисната природа на ЕС, който е съюз на ценности - например спазването на върховенството на закона, което е под въпрос в някои от нашите държави-членки", каза той, без да назовава конкретни страни.

В последните дни Комисията предупреди полските власти, че страната им може да стане обект на процедура за ограничаване на членските й права, заради закони, които поставят управляващия орган на магистратурата и Върховния съд под фактическия контрол на управляващата евроскептична партия "Право и справедливост". 

Катайнен подчерта, че върховенството на закона е стандарт, който означава равнопоставеност на гражданите пред правосъдието и сигурност за бизнеса във всяка от 28-те държави-членки на ЕС.

Той добави, че очаква до края на тази година ЕС да направи бързи реформи в ключови области, една от които е отбраната. Освен създадения европейски отбранителен фонд Катайнен прогнозира, че желаещите държави-членки могат да установят постоянно сътрудничество в международните мисии за управление на кризи, киберсигурността и придобиването на нови въоръжения и екипировка.

"Европа е била силна, когато е била водена от голяма цел. Действията свързани със сигурността, отбраната, европейския главен прокурор са такива възможности", каза Дончев, определяйки в същото време реакцията на миграционната криза като "пропусната възможност" за намиране на общо европейско решение.

"Българската валута ще бъде еврото", отговори Катайнен на друг въпрос за перспективата страната ни да се присъедини към общата валута.

Той не прогнозира в какъв срок това би било възможно, но предупреди, че БЪлгария трябва отсега да прави реформите, които да я подготвят да приеме еврото без последващи шокове, които изпитаха други членки на еврозоната. Той цитира стабилизирането на българския банков сектор като условие за членство в еврозоната, което означава и присъединяване към банковия съюз.

Коментари

Докато еврокомисарите

седят редом с калинчести гербомутри и ги финансират с "евробюджета", ми е все едно колко ще е той.

До обикновените българи не стига нищо, от него се хранят само глашатаи на властта и грантаджии.

Агитпропчикът Желев го знае добре от първа ръка ;)

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета