Признавам, че дълго време отбягвах участие в политически демонстрации. Да работиш като журналист в Полша, за мен винаги е означавало да съм възможно най-обективен и да не демонстрирам политическите си виждания. Поради тази причина се държах далеч от протестите срещу правителството на ПиС (управляващата в Полша Партия "Право и справедливост" – б. р.). Но това, което управляващите прокараха в полския Сейм в четвъртък, надхвърли всички граници. Така реших да участвам в протеста срещу правителството.

Ако президентът Анджей Дуда не наложи вето, то тогава политиците ще решават кой да правораздава в Полша по веригата чак до Върховния съд. Това означава, че де факто Полша ще се превърне в авторитарна държава, познато ни от Турция.

Политиците от ПиС не крият как възнамеряват да използват новото законодателство. Маската на Ярослав Качински окончателно падна при гласуването в парламента. Крещейки, той нарече опозицията "негодници" и "престъпници".

Реформата се провежда под претекста, че комунистическите съдии трябвало да се премахнат от системата, макар средната им възраст да е малко под 38 години. Мнозина дори не помнят времената преди промените. Новото законодателство е в услуга на правителството, но то може да се стовари върху средния гражданин. Какво ще е поведението на един лоялен към кабинета съдия, ако по време на процес пред него се яви инакомислещ?

Тръгнах с автобус към демонстрацията и по пътя размишлявах дали думата ще вземат и млади хора. Съзрях трагикомична картина. Пред сградата на бившия Централен комитет на комунистическата партия, управлявала до 1989 г. с железен юмрук, видях много млади хора пред кафене. Те си пиеха спокойно кафето и явно хич не ги интересуваше какво се случва. Дали знаеха, че дължат свободата на родителите си, които с мирни средства са се опълчили на авторитарната комунистическа държавна власт? И че по всяко време тази свобода може да им бъде отнета, ако не отстояват и защитават демокрацията?

Сред младите хора безразличието не е рядкост. От години участието в избори е най-ниско сред хората на възраст от 18 до 30 години. На парламентарния вот през 2015 г. едва 47 на сто от избирателите между 18 и 21 г. се отправиха към урните. Тия пък, които упражняват правото си на глас, пускат бюлетина за десните. Повече от половината от младите поляци, които се отправят към урните, избират радикалното.

Социолозите говорят за едно поколение, което не познава друга политическа реалност освен Европейския съюз, към който Полша се присъедини през 2004 г. Да не говорим за комунистическото господство в Полша. Те приемат ЕС предимно като сложна и неразбираема бюрократична машина, която е излишна. Наред с това се насажда убеждението, че Брюксел искал да притисне Полша да приема бежанци, което щяло да промени културния пейзаж в страната.

Всичко това се свързва и с бунтарството на младите хора, които сега предпочитат да са под булото на патриоти и националисти. Пример – често крещят “Смърт на изменниците на отечеството!” Реторика, напълно чужда през 90-те години на миналия век.

Досега в антиправителствените протести участваха предимно поляци на възраст над 40 години, които още помнят комунизма. Тогава, както и днес, правителството използваше националистическа реторика, за да се заглуши критиката на Запада относно задушаването на порива към свобода.

Ето защо на демонстрацията в четвъртък очаквах малко млади хора. Бързо обаче видях съвсем друга картина. Дойдоха хиляди 20-годишни, мнозина от които носеха националния и европейския флаг, както и транспаранти с надписи срещу правителството на ПиС. По-късно споделяха пред журналисти съжалението си, че в училище крайно пестеливо се преподавало за профсъюзното движение “Солидарност”, казваха, че искали да живеят в свободна Европа и модерна Полша и вече им втръснало от държавна пропаганда по националната телевизия.

Това беше една от най-големите демонстрации във Варшава след промените. Изглеждаше като отвръщане от полския път към авторитарна държава. Това стана ясно, когато младите поляци започнаха да пеят националния химн, който започва с думите: “Полша все още не е загинала.”

...

Михал Кокот е известен журналист международник в полския в. “Газета виборча”. Той е редовен автор на германския седмичник за политика “Ди Цайт”, откъдето препечатваме публикацията му с незначителни съкращения. Преводът е на Клуб Z.