Полската демокрация получи частична кратка почивка в понеделник, когато президентът Анджей Дуда наложи вето върху два противоречиви законопроекта, които щяха да дадат на управляващата партия "Право и справедливост" (ПиС) пряка власт върху полските съдилища. Частична почивка, защото Дуда подписа проектозакона, даващ на Министерството на правосъдието контрол върху местните съдилища. И кратка, защото Дуда заяви, че скоро ще внесе своя собствена версия на закона.

Не е тайна, че ПиС и нейният лидер Ярослав Качински имат своя гледна точка върху независимостта на съдилищата - едно от малкото неща в полската държава, които все още не са под техен контрол. По-лошо оценена, но по-малко ясна е ролята, която САЩ играят в окуражаването им да предприемат тази последна стъпка.

Качински и партията му обсебват властта, след като спечелиха парламентарните избори през 2015 г., но тази година те са особено настървени. На среща на ЕС през март те се опитаха да блокират избирането на Доналд Туск - бивш полски премиер и противник на Качински, за втори мандат начело на Европейския съвет.

Те загубиха с 27 срещу 1 гласа - унижение, което допринесе за рязък спад на рейтингите им по времето на изборите. Но това на свой ред ги окуражи целите им да станат по-високи и по-големи. Оттук и законопроектите за правосъдието, които те облякоха в реторика за необходимостта от съдебна реформа.

В тази каша се забърка и Доналд Тръмп, който също е затънал в противоречия и търси положително отразяване в пресата. Така от Белия дом обявиха, че на път за срещата на Г-20 в Хамбург той ще посети Полша, отдавна смятана за най-проамериканската страна в Европа.

Белият дом постави своите условия - Тръмп да бъде посрещнат от възторжена тълпа, светът да остане с впечатлението за силен американски лидер, обожаван от чуждите маси и техните лидери. Същевременно понеже срещата на инициативата "Три морета" се провеждаше във Варшава, Тръмп можа да се срещне с лидерите на 11 други държави в региона на един дъх.

Посещението проработи и в полза на Качински. На нож с Европа, правителството му имаше нужда да покаже, че Полша се радва на уважението на един от най-могъщите политици в света.

И така Тръмп дойде във Варшава, потвърди ангажимента си към член 5 на НАТО за колективната отбрана и обеща договори за продажбата на ракети "Пейтриът" и природен газ на Полша. Партията на Качински докара автобуси с възторжено множество и двете страни с голямо основание стигнаха до извода, че посещението е било успешно.

Рейтингът на ПиС се подобри. Последното проучване, проведено преди гласуването на съдебната реформа, показа 38 на сто подкрепа за партията и само 19 на сто за "Гражданска платформа" - най-голямата опозиционна сила.

Посещението на Тръмп съвпадна с внасянето на законите за съдебната реформа, които вече чакаха гласуване в Сейма - долната камара. Но малко преди пристигането законопроектите внезапно бяха оттеглени.

Щом цифрите от рейтинга и хвалебствията в пресата скочиха, партията пак пусна в действие законопроектите и добави трети - за отзоваването на съдиите от Върховния съд, за да могат наследниците им да бъдат избирани от Сейма. Тъй като Върховният съд потвърждава резултатите от парламентарните и президентските избори, проектозаконът ще даде на ПиС контрол не само върху съдилищата, но и върху изборните резултати (това бе един от законопроектите, на които Дуда наложи вето).

Накратко - с цената на малко аплодисменти Тръмп даде на Качински прикритие, за да извърши преврат. А какво направиха САЩ след това? Държавният департамент излезе със сухо изявление, за да не обиди полските власти („Призоваваме всички страни да гарантират, че всяка съдебна реформа не нарушава конституцията на Полша").

Едва ли Тръмп е имал намерение да оправдае заграбването на властта от Качински. Но след като не използва посещението си, за да окаже натиск върху лидера на ПиС да уважава демокрацията, Тръмп даде косвеното си одобрение законопроектите да бъдат одобрени. И докато Дуда демонстрира политическа независимост, като наложи вето върху два от законопроектите, във всичко друго той е верен съюзник на Качински. Ще видим дали тези два нови законопроекта наистина ще бъдат срещу Качински, или само ще разширят влиянието на Дуда върху съдилищата за сметка на ПиС.

Последната дума е на поляците и те са тези, които трябва да отговорят, както го правят възхитително през последните няколко седмици, като организират многолюдни протести, които вероятно накараха Дуда да наложи вето. Но съвсем доскоро те не трябваше да го правят сами. Точно такава е ситуацията, при която предишните американски президенти можеха и щяха да използват престижа на страната си, за да натискат за свобода и демокрация. Вместо това освен крясъците на манипулираните маси единственото, което поляците чуват от Белия дом, е мълчанието.

-----

* Авторът е полски социолог, основател на движението "Политическа критика" и шеф на Института за съвременни проучвания във Варшава. Статията му е публикувана във в. "Ню Йорк таймс".