САЩ се занимават сами със себе си. Че кой има разсъдък за комплексността на света, след като в Белия дом е Доналд Тръмп и твърде много се говори, че не е попаднал там без чужда помощ?

Както демократи, така и републиканци гледат на опитите за руска намеса върху изборите през 2016 г. като на удар в сърцето на американската държава. Ето защо сега Камарата на представителите с голямо мнозинство проправи пътя към нови мащабни санкции срещу Русия.

Тревожното е, че санкциите нито бяха съгласувани с традиционните съюзници на САЩ, нито бяха взети под внимание техните интереси. От Тръмп не може да се очаква нищо друго, но от демократи и републиканци да.

Мишена е приватизацията

Законът, обхващаш близо 70 страници, отчасти се чете като обявяване на икономическа война на Русия. Трябва да бъдат наказани фирми, които участват в строителството и подръжката на руски газопроводи. Това би нанесло удар не само върху руския енергиен износ за Европа, който доскоро съставляваше 50 на сто от руския бюджет, а и върху редица европейски енергийни концерни.

Наред с това санкциите са в ущърб и на приватизацията в Русия. При това от години либерални експерти в областта на икономиката настояват точно за приватизиране на държавно имущество. През годините Кремъл слагаше под свой контрол все повече концерни и цели браншове. Това задушава частни предприятия, пречи на иновациите, както и на развитието на политически независимо предприемачество.

И досегашните санкции на САЩ нанесоха непоправими щети. Една от тях са и без това разклатените германо-американски отношения. От десетилетия над една трета от газовите доставки за Германия идват от Русия. Дори федералната канцлерка Ангела Меркел, която не може да бъде заподозряна в приятелски чувства към Путин, разкритикува начина, по който демократи и републиканци вземат под прицел запланувания немско-руски газопровод “Северен поток 2” – предимство имал износът на американски енергийни ресурси, за да се гарантират работни места в САЩ.

Феноменът “отбранителен патриотизъм”

Санкциите на САЩ се целят в едно – да поставят Русия икономически на колене. При това властимащите във Вашингтон не са наясно с ключовите механизми на руската политика. Когато руснаците добият впечатление, че зад граница упражняват натиск върху отечеството им, те се сплотяват около своя президент, макар във вътрешнополитически план да са критични към него. Московският социолог и икономист Михаил Дмитриев нарече този феномен “отбранителен патрионизъм”.

Риск за Путин е благоденствието, не бедността

Възниква и въпросът дали наистина би било в интерес на Америка вледствие на санкциите Русия да затъне в дълбока криза. Опитът от миналите години говори точно обратното. През десетте години след идването на Путин на власт брутният вътрешен продукт на Русия нарасна почти осем пъти. Тогава за пръв път беше сформирано средно съсловие, предимно в големите градове.

През 2011 и 2012 г. обаче за пръв път социологически изследвания сочеха значителен спад на подкрепата за Путин и то въпреки, че икономическите показатели и средните заплати бяха толкова високи, както никога преди.

Тогава в Москва и Санкт Петербург се разбунтува току що възникналото средно съсловие. Тогава милиони руснаци, които смятаха, че най-сетне им е гарантирано добро материално състояние, надигнаха глави, водени от нови цели. При социлогически проучвания те все по-често посочваха недоволството си от раздутия политически апарат, лошо образование, лъжите по телевизията. Риск за Путин е нарастване на благосъстоянието, а не бедността.

Би могла да се разбере логиката на прегрешения и отмъщение при налагането на санкциите. Те обаче не са умен ход. Ако законът влезе в сила, в Москва още повече ще укрепват позициите на хардлайнерите около Путин. Те от години проповядват икономическо откъсване от Запада. По-точно след 2011/2012 г., когато социологическите проучвания сочеха срив в подкрепата за Путин.

Бенямин Бидер в продължение на 7 години - до 2016 г., е бил кореспондент на “Шпигел” в Москва. Сега е редактор в реномираното германско списание, откъдето препечатваме с незначителни съкращения коментара му. Преводът е на Клуб Z.