Като повечето си балкански съседи, и Македония е сред най-бедните европейски държави и страда от вкоренена организирана престъпност, масова корупция и липса на върховенство на закона.

Но 42-годишният бизнесмен Зоран Заев, който никога не е заемал висок пост, е изправен и пред предизвикателства, които са си чисто македонски. Като спора за името със съседна Гърция, който блокира пътя към ЕС и НАТО, различията с България за историята и езика, отчуждението между двете основни етнически групи и администрацията, натъпкана с партийни назначения на предишното правителство.

„Политиците досега показаха, че злоупотребяват с властта си“, казва Заев пред „Политико“ в кабинета си в Скопие. Седнал е пред висока пасторална картина на четири девойки пред фонтан – останка от неокласическата премяна на сградата от времето на неговия предшественик.

„Надявам се да организираме обществото по различен начин, с повече демокрация, повече свобода и повече справедливост.“

След три мандата като кмет на Струмица на Заев ще му трябва много повече от надежда, за да успее. Но вече показа завидна упоритост. Той дойде на власт след продължителна политическа криза, която достигна своя пик през април, когато привърженици на старото националистическо правителство щурмуваха парламента и нападнаха депутатите, сред които и Заев – тогава главата му бе ранена, а по лицето му се стичаше кръв.

Насилието промени курса на президента Георге Иванов, който в продължение на месеци отказваше да даде мандат на Заев, въпреки че бе съставил коалиция за мнозинство след парламентарните избори. Иванов се оправдаваше с опасенията, че Заев ще направи твърде много отстъпки пред албанското малцинство, но през май все пак възложи на лидера на социалдемократите да състави правителство.

Всъщност самият Заев разпали кризата, когато разпространи записите от телефонни разговори през 2015 г., които според него са правени от службите за сигурност. Записите съдържаха разговори между политици за купуване на избори, корупция и прикриване на убийство. Хиляди излязоха на протести, разгневени от разкритията и от факта, че правителството е подслушвало над 20 хиляди телефонни линии.

„Политическата криза показа катастрофалното състояние на нашето общество“, каза Заев.

„Вече нямаме тайни. Всеки знае слабостта на правосъдието, на администрацията, на службите за сигурност, на медиите. Всички тези отделни власти, които трябва да балансират всяко нормално общество. При нас това го няма.“

Претенцията за името

Икономистът Заев предложи серия от реформи за заздравяване на демократичните институции на Македония, които според международните организации като ЕС са подкопани по време 10-годишното управление на Никола Груевски.

Реформите също имат за цел да позволят на Македония да започне след девет месеца преговори за присъединяване към ЕС.

Западът открито подкрепя Заев. Един западен дипломат, пожелал анонимност, нарече новия премиер „най-добрата възможност, която тази държава някога е имала“.

За да постигне целите си, Заев ще трябва да разреши проблема, който тежи на Македония още от обявяването на независимостта от Югославия през 1991 г. - непризнаването от страна на Гърция на името на държавата.

Регионът в Северна Гърция се нарича Македония и Атина твърди, че използването на името от Скопие е териториална претенция. Гърците също са бесни, че Скопие претендира за исторически фигури като Филип Македонски, Александър Велики, които са част от гръцката култура.

Правителството на Груевски избра да се конфронтира с Атина, нареди строителството на новия център на Скопие с неокласическите фасади и нарече летището в Скопие и една от магистралите си „Александър Велики“.

Заев казва, че е готов на отстъпки, ако Атина е готова да се откаже от ветото си за приемане на Македония в ЕС и НАТО.

„Ако Гърция наистина е готова да ни помогне, ние сме готови да обмислим всичко, което би било полезно“, казва той. „Не съм фиксиран върху нито един въпрос и всичко е възможно.“

Заев също иска да подобри отношенията с България, като подпише Договор за приятелство по време на посещението на българския премиер Бойко Борисов в началото на следващия месец.

Македония и България споделят езикова и културна близост, но имат различни виждания за историята и езика. България не признава македонския език и го приема за диалект на българския. Двете страни се различават по историята си и по това дали конкретни фигури са били българи или македонци.

Заев твърди, че Договорът няма да навреди на страната му по никакъв начин, но ще направи България „по-приятелска“. Това ще превърне София в лоялен адвокат на Македония, когато България поеме председателството на ЕС от януари 2018 г., очаква Заев.

„Приемането на общата история в Договора не е заплаха за нито една страна и не е заплаха и за нас.“

Пречки у дома

Нещата са много по-прости на вътрешния фронт. Заев казва, че при поемането на поста е заварил почти 1 млрд. евро недекларирани задължения, а много от канцелариите са били опразнени от компютри, бюра и столове.

В парламента ВМРО-ДПМНЕ, бившата управляваща партия, раздели своите 51 депутати на 10 парламентарни групи, за да попречи на обсъждането на реформите – като новия бюджет и избирането на новия главен прокурор.

Съдбата на специалната прокуратура, която трябва да разследва скандала с подслушванията и е част от договореното с посредничеството на ЕС, също остава неясна.

В същото време Заев е притискан и от коалиционните си партньори, които представляват албанското малцинство, което е около една четвърт от населението – те очакват да си изпълни обещанието да разшири официалната употреба на албанския език.

Новият премиер също трябва да опита да освободи държавните институции от контрола на партийните назначения на ВМРО-ДПМНЕ, но и да устои на изкушението да ги замени с хора от собствената си партия.

„Новото правителство има задачата да реформира, т.е. да раздели партията от държавата и в правосъдието, и в администрацията, което не е лесно в държава, където тя е най-големият работодател“, казва Симонида Кацарска, директор на Института за европейска политика в Скопие.

Бившият външен министър и сега депутат от ВМРО-ДПМНЕ Никола Попоски предупреди, че Заев „обеща твърде много“ и сега ще има огромни трудности „да отговори на очакванията на избирателите“ в силно поляризирана политическа среда.

Засега обаче Заев предпочита да гледа позитивно. Той е доволен, че сам е постигнал споразумение с България, без посредничество отвън, както е нормално за Балканите.

„Много сме горди... че ще изпратим послание към света“, казва той. „Политиците имат капацитета, когато поискат, да намират решения за тези чувствителни проблеми.“

...

Анализът е от "Политико". Преводът е на Клуб Z.