Ad Config - Website header

 

Article_top

Каквото и са смята човек за миналото на главния прокурор Джеф Сешънс като американски сенатор, приоритетите в политиката на сегашния му пост, своеобразните спомени от срещите му с руски правителствени представители, разказани при скорошните му явявания пред Конгреса, или за ролята му в уволнението на бившия директор на ФБР Джеймс Коми, не може да се отрече едно нещо. Той постъпи правилно, когато взе вероятно най-важното решение в професионалната си кариера.

Сешънс бе прав да си направи самоотвод от разследването на Министерството на правосъдието на руската намеса в изборите през 2016 г., коего сега е оглавявано от специалния прокурор Робърт Мълър. Той бе забележим и надежден заместник на Доналд Тръмп по време на кандидатпрезидентската му кампания, висш член на неговия преходен екип и вероятно си позволи да участва в срещи с руски правителствени представители, за които след това му бе трудно да даде разумно обяснение на публичното изслушване. Но малко след като пристигна на работа в Министерството на правосъдието (в САЩ главният прокурор е и правосъден министър - б.р.), той поиска съвета на служителите на отдела по етика към ведомството и доколкото това е отразено в публичните документи, се възползва от този съвет. Той си направи самоотвод.

В кампанията на Тръмп имаше моменти, в които се видя какво ще бъде покушението на президента срещу правосъдието. Не ни трябва тук да разказваме историята на тези изказвания - те са документирани и за тях бе съобщено надълго и нашироко. Постоянните му призиви за криминално разследване срещу политическия му противник бяха ранно предупреждение за възгледите му по въпроса как и от кого да бъде управлявано правосъдието. Той артикулира визия за политическа разправа и оскърбително преследване. Той го каза, той го мислеше.

След като встъпи в длъжност, той продължи с атаките. Уволни временната главна прокурорка Сали Йейтс, защото отказа да защитава в съда заповед, която сметна за незаконна (решение, което буквално трябваше да вземе, както трябваше да направи и сегашният главен прокурор). Той уволни директора на ФБР, защото не прекрати продължаващото разследване на правоохранителните органи, което той искаше да бъде спряно. След това той направи устни изявления или написа туитове срещу зам. главния прокурор и временния директор на ФБР. А сега открито нападна главния прокурор за взетото решение, поискано от етичния орган към министерството.

Забележете кой уволнява или оказва натиск за оставка през първите си шест месеца на поста. Това са висшите правителствени чиновници, отговорни за безпристрастното прилагане на нашите закони. Президентът атакува честността на ръководството на министерството на правосъдието, честното прилагане на закона и търсенето на истината.

В домашната ми библиотека имам пожълтял екземпляр от книгата от 1996 г., озаглавена "Основно правосъдие", от Джим Макгий и Брайън Дъфи. Прочетох я за първи път преди първия ми ден на работа в министерството. Този месец се навършват 20 години оттогава. Това не е научен или юридически труд. Това е колоритен прочит на няколко забележителни случая и личности, от които е създадена съвременната история на министерството. Авторите описват Министерството на правосъдието като "една от малкото главни институции в обществото, където отделните хора могат да направят дълбока разлика в проблемите, пред които е изправена нацията". Това е вярно до голяма степен. Имам няколко награди от 13-годишната ми работа в министерството, но тази, която най-много ценя, е най-малка по размер. Това е дървен плакет, широк няколко сантиметра, който тези от нас, които работеха в немногочислена служба по националната сигурност след атентатите на 11 септември 2001 г., получихме от нашите ръководители в стаята за конференции без прозорци. През следващите години, изпълнени с предизвикателства, шефовете на тази служба редовно напомняха на юристите, че нашият клиент не е агенцията, за която работим, самото министерство, нито дори президентът. Нашият клиент бе американското общество.

Това не са чувства, които се надявам Тръмп някога да разбере. Но това не означава, че останалата част от Вашингтон или от страната не разбира. Честното управление на правосъдието не живее само в залите в сградата на министерството на правосъдието или в наредбите, разпространени от главния прокурор, но също в конституцията и в основните изисквания. Ние сме правова държава и нейните закони изискват честни хора да ги прилагат. Както председателят на Върховния съд Уилям Ренкуист писа във "Всички закони без един: Гражданските свободи по време на война", "във всяко цивилизовано общество най-важната задача е постигането на необходимия баланс между свободата и реда". Министерството на правосъдието и неговото ръководство си вършат всекидневната работа, като гарантират, че този баланс се поддържа. Ако на президента бъде позволено да бъде необременен от оценката на ролята му в унищожаването на независимото ръководство на министерството, рискува този фундаментален баланс да не бъде спазен, когато бъде подложен на изпитание.

Сешънс не трябва да подава оставка. Той трябва да принуди президента да го уволни. Защо? Защото капитулацията пред това гигантско политизиране на правосъдието ще го направи недостоен за поста, който има честта да заема.

------

* Авторката е бивш прокурор от министерството на правосъдието на САЩ. В момента е асистент по право в Джорджтаунския университет. Статията й е публикувана в изданието "Форин полиси".

 

Каквото и са смята човек за миналото на главния прокурор Джеф Сешънс като американски сенатор, приоритетите в политиката на сегашния му пост, своеобразните спомени от срещите му с руски правителствени представители, разказани при скорошните му явявания пред Конгреса, или за ролята му в уволнението на бившия директор на ФБР Джеймс Коми, не може да се отрече едно нещо. Той постъпи правилно, когато взе вероятно най-важното решение в професионалната си кариера.

Сешънс бе прав да си направи самоотвод от разследването на Министерството на правосъдието на руската намеса в изборите през 2016 г., коего сега е оглавявано от специалния прокурор Робърт Мълър. Той бе забележим и надежден заместник на Доналд Тръмп по време на кандидатпрезидентската му кампания, висш член на неговия преходен екип и вероятно си позволи да участва в срещи с руски правителствени представители, за които след това му бе трудно да даде разумно обяснение на публичното изслушване. Но малко след като пристигна на работа в Министерството на правосъдието (в САЩ главният прокурор е и правосъден министър - б.р.), той поиска съвета на служителите на отдела по етика към ведомството и доколкото това е отразено в публичните документи, се възползва от този съвет. Той си направи самоотвод.

В кампанията на Тръмп имаше моменти, в които се видя какво ще бъде покушението на президента срещу правосъдието. Не ни трябва тук да разказваме историята на тези изказвания - те са документирани и за тях бе съобщено надълго и нашироко. Постоянните му призиви за криминално разследване срещу политическия му противник бяха ранно предупреждение за възгледите му по въпроса как и от кого да бъде управлявано правосъдието. Той артикулира визия за политическа разправа и оскърбително преследване. Той го каза, той го мислеше.

След като встъпи в длъжност, той продължи с атаките. Уволни временната главна прокурорка Сали Йейтс, защото отказа да защитава в съда заповед, която сметна за незаконна (решение, което буквално трябваше да вземе, както трябваше да направи и сегашният главен прокурор). Той уволни директора на ФБР, защото не прекрати продължаващото разследване на правоохранителните органи, което той искаше да бъде спряно. След това той направи устни изявления или написа туитове срещу зам. главния прокурор и временния директор на ФБР. А сега открито нападна главния прокурор за взетото решение, поискано от етичния орган към министерството.

Забележете кой уволнява или оказва натиск за оставка през първите си шест месеца на поста. Това са висшите правителствени чиновници, отговорни за безпристрастното прилагане на нашите закони. Президентът атакува честността на ръководството на министерството на правосъдието, честното прилагане на закона и търсенето на истината.

В домашната ми библиотека имам пожълтял екземпляр от книгата от 1996 г., озаглавена "Основно правосъдие", от Джим Макгий и Брайън Дъфи. Прочетох я за първи път преди първия ми ден на работа в министерството. Този месец се навършват 20 години оттогава. Това не е научен или юридически труд. Това е колоритен прочит на няколко забележителни случая и личности, от които е създадена съвременната история на министерството. Авторите описват Министерството на правосъдието като "една от малкото главни институции в обществото, където отделните хора могат да направят дълбока разлика в проблемите, пред които е изправена нацията". Това е вярно до голяма степен. Имам няколко награди от 13-годишната ми работа в министерството, но тази, която най-много ценя, е най-малка по размер. Това е дървен плакет, широк няколко сантиметра, който тези от нас, които работеха в немногочислена служба по националната сигурност след атентатите на 11 септември 2001 г., получихме от нашите ръководители в стаята за конференции без прозорци. През следващите години, изпълнени с предизвикателства, шефовете на тази служба редовно напомняха на юристите, че нашият клиент не е агенцията, за която работим, самото министерство, нито дори президентът. Нашият клиент бе американското общество.

Това не са чувства, които се надявам Тръмп някога да разбере. Но това не означава, че останалата част от Вашингтон или от страната не разбира. Честното управление на правосъдието не живее само в залите в сградата на министерството на правосъдието или в наредбите, разпространени от главния прокурор, но също в конституцията и в основните изисквания. Ние сме правова държава и нейните закони изискват честни хора да ги прилагат. Както председателят на Върховния съд Уилям Ренкуист писа във "Всички закони без един: Гражданските свободи по време на война", "във всяко цивилизовано общество най-важната задача е постигането на необходимия баланс между свободата и реда". Министерството на правосъдието и неговото ръководство си вършат всекидневната работа, като гарантират, че този баланс се поддържа. Ако на президента бъде позволено да бъде необременен от оценката на ролята му в унищожаването на независимото ръководство на министерството, рискува този фундаментален баланс да не бъде спазен, когато бъде подложен на изпитание.

Сешънс не трябва да подава оставка. Той трябва да принуди президента да го уволни. Защо? Защото капитулацията пред това гигантско политизиране на правосъдието ще го направи недостоен за поста, който има честта да заема.

------

* Авторката е бивш прокурор от министерството на правосъдието на САЩ. В момента е асистент по право в Джорджтаунския университет. Статията й е публикувана в изданието "Форин полиси".

Коментари

Назначаването от Тръмп на

див и необразован християнски фашист и гнусен расист беше грешката, за която трябва да му се държи сметка.

Но какво да се прави, в партията на Рейгън изборът на хора е такъв - крадливи, корумпирани, нагли и егоисти.

Автентично десни, дет има една дума :)))

Поздрави и за преводачите :)

"малкото главни институции в обществото, където отделните хора могат да направят дълбока разлика в проблемите"

"Главни институции", "отделните хора" и "дълбока разлика в проблемите" са буквални преводи на идиоматични фрази.

Буквалното превеждане на идиоми е проблем по няколко причини.

Първо и най-важно, при използването му се губи смисъла на публикацията.

Второ, то издава липсата на преводаческа квалификация у извършилия превода.

Трето и най-зле, то показва пълна липса на езикова култура и нежелание дори да се прочете собствената халтура.

Четвърто, щом е минало през редакция, това показва ясно какво е отношението на изданието и към читателите.

Лошо, Тошо, много лошо.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета