Владимир Путин е злонамерен фактор в международните отношения. Той постоянно наблюдава хоризонта за възможности да нанесе удар по своята най-голяма стратегическа мишена – трансатлантическия алианс. Той е пресметнал, че всеки удар по него увеличава влиянието на Русия и нейните възможности в региона. И това работи.

Докато Конгресът и Белият дом се потят над отношенията между САЩ и Русия, добре е да спрем за малко и да се опитаме да видим как изглежда това отвъд океана, където нашият имидж на вечна световна сила се влошава в момента. Въпреки скорошното добронамерено посещение на Тръмп в Париж, в европейските столици равнището на тревога по отношение на САЩ е шокиращо високо. Срещата на Г-20 наскоро още повече изостри притесненията – особено двучасовата среща на Тръмп с Путин, проведена за сметка на времето за срещи със съюзници, партньори и приятели. За щастие, Конгресът затегна санкциите срещу Русия и Белият дом изглежда ще ги приеме. Това а правилен ход, но е само първа стъпка.

Разкритията, които обвързват сина и зетя на Тръмп с онази долнопробна среща с руската адвокатка, само ще засилят притесненията в Европа. Администрация, която години ще бъде разследва. Още по-лош сценарий, от гледна точка на Стария континент, ще бъде някакъв вид капитулация пред Путин в комбинация с липсата на надеждна кибер защита. Откритата война между Тръмп и повечето медии засилва всичко това. И така осезаемото усещане за безпокойство в европейските столици нараства.

Какво трябва да направим? Тези шест неща:

1. Нека се възползваме от останалия ни имидж. Репутациите на министъра на отбраната Джим Матис, държавния секретар Рекс Тилърсън и съветника по национална сигурност Хърбърт Макмастър се топят, особено на фона на грешните стъпки в Белия дом, но те все още са уважавани по света. Изпратете ги на самостоятелни мисии, за да успокоят съюзниците.

2. Затегнете санкциите. Премахването им е най-голямата краткосрочна мечта на Путин. Нищо няма да ядоса европейците повече от това. Думите на Тръмп за облекчаване на санкциите бяха грешка и решението му да ги подкрепи е добре дошло. Трябва да продължим да съблюдаваме спазването им с идеята за засилване, ако е необходимо.

3. Да защитим нашите избори през 2016 и 2018 г. Путин ще опита да ги манипулира така, че дори и да не се отрази на резултата, да ни раздели и отслаби. Нашата способност да предотвратим това зависи от две неща. Първо – от кибер пространството и от отговора на очевидните фалшиви новини. Трябва да се освободим от избори, доминирани от индустрията на гнева, която ни разделя и ни прави уязвими. Второто е да възпираме Русия като демонстрираме нападателни способности. Доколкото избори в Русия на практика няма, нашият отговор трябва да е асиметричен. Вероятно можем да разкрием финансите на руските политици и така да обезоръжим пропагандата на Кремъл. Трябва да предложим помощ и на нашите европейски партньори да защитят техните избори.

4. Да усилим НАТО. Да продължим натиска над нашите европейски съюзници да увеличат разходите си за отбрана до 2% от БВП. Трябва да се противопоставим на Русия с повече военни учения в Европа, морски патрули в Черно и Балтийско море, събиране и споделяне на разузнавателна информация. Това ще покаже решимост и ще намали шансовете Путин да се обърка и да предизвика сблъсък с някоя страна от НАТО, като например някоя от балтийските републики.

5. Да инвестираме във важните европейски лидери – германския канцлер Ангела Меркел и френския президент Еманюел Макрон преди всичко. По-добрите отношения с тези страни са изключително важни. Посещението на Тръмп във Франция беше добра стъпка. Редовни посещения на Матис и Тилърсън ще са още по-добра стъпка.

6. Да държим отворени комуникациите с Русия. Да търсим всеки възможен прозорец за сътрудничество, като например борбата с тероризма и войната срещу „Ислямска държава“; борбата с наркотрафика; Афганистан; Сирия; Северна Корея. Да се противопоставяме, където трябва, но да си сътрудничим, където можем.

7. Въпреки зле подбраните думи на Тръмп по време на срещата на Г-20, не е никаква „чест“ да се срещнеш с този президент на Русия. Докато нашите съюзници от другата страна на океана се отдалечават, ние трябва да намерим отговор на техните притеснения. В противен случай рискуваме в бъдеще да бъдем изправени пред сериозни препятствия в Европа.