Френската актриса Жана Моро е починала на 89 години, съобщава „Франс прес“. Била е открита мъртва днес в парижкия си апартамент.

Икона на френското кино, чувствената й красота и дълбокия й глас очароваха най-значимите режисьори по време на кариера, продължила 65 години. Според Орсън Уелс тя е „най-великата актриса в света”. Световна слава й създадоха филмите „Асансьор за ешафода” (1958) на Луи Мал , „Нощта” (1961) на Микеланджело Антониони, „Дневникът на една камериерка” (1964) на Луис Бунюел и „Булката беше в черно” (1968) на Франсоа Трюфо.

Родена на 23 януари 1928-а в Париж в семейството на баща ресторантьор и майка-танцьорка от Англия, Жана Моро има зад себе си повече от 130 филма. Звезда на „Комеди франсез”, тя е играла в „Сид” заедно с Жерар Филип на Авиньонския фестивал. Записала е голям брой музикални албуми и е заснела два собствени пълнометражни филма.

Дебютира в киното в „Последна любов“ през 1949-а, а първият филм, който режисира, е „Светлина“, от 1976-а. На екрана си е партнирала с много от най-авторитетните личности на френското кино, сред които Жан Кокто и Маргьорит Дюрас.

На 80-годишна възраст Жана Моро сподели, че професията й е позволила да изживее големите страсти, които всъщност не е имала в личния си живот.

За филма „Старицата, която влезе в морето” Моро получи награда „Сезар” за най-добра женска роля през 1992 г. В следващите години тя се превърна в посланичка на френското кино по света.

През 1998-а „Жана Френска”, както я наричаха чужденците, получи от Шарън Стоун „Оскар” за цялостно творчество. Десет години по-късно й беше връчен и почетният „Супер Сезар”. Носителка на наградата за женско изпълнение в Кан от 1960-а (за „Модерато кантабиле”), Жана Моро е и единствената актриса, която два пъти е председателствала журито на фестивала – в 1975 и 1995 г.. Няколко пъти е била и водеща на церемониите по награждаването.

Според IMDB, последният филм, в който се е снимала, е „Талантът на моите приятели“, от 2015-а, на режисьора Алекс Луц.

 

В специално комюнике Елисейският дворец отдава почит на актрисата, която „въплъщаваше киното в неговата сложност, памет и изключителност. Съществуват личности, които сами по себе си обобщават изкуството, с което са се заели”.

"Площад Славейков"