Ad Config - Website header

 

Article_top

Би трябвало да е очевидно, че предстоящите американски санкции срещу Русия няма, както оптимистично намекна държавният секретар Рекс Тилърсън през миналата седмица, да накарат Москва да търси подобряване на отношенията си с Вашингтон. Точно обратното. Санкциите, които все още дори не са станали закон, вече принудиха Кремъл да прекрати едностранното примирие със САЩ, което бе в сила след избирането на Доналд Тръмп, и да отговори с удар по американски обекти. Миналия петък Русия обяви, че лишава САЩ от два дипломатически имота и ще поиска съкращаване на персонала на американското посолство в страната. В неделя тя даде ясно да се разбере, че не говори празни приказки - 755 дипломати и служители на персонала от общо 1200 служители на посолството ще трябва да си тръгнат до 1 септемри.

Няма спор, това са сериозни мерки. И Путин дори не се държи като човек, напълно отчаян от отношенията с Америка. Ходовете му през последния уикенд бяха по-скоро премерени, отколкото спонтанни актове на гняв. Путин се прицели по-скоро в американското правителство, а не в американските бизнес интереси в Русия. Той специално изтъкна, че не обмисля повече ограничения срещу американските интереси засега. Той вероятно иска да види как последните закони на Вашингтон за санкциите ще действат на практика, преди да реши каква следваща стъпка да предприеме.

Руският президент никога не се е притеснявал да стоварва гнева си върху тези, които смята за врагове на Русия в САЩ, както направи през миналата седмица при посещението си във Финландия, където нарече законопроекта за санкциите "неприемлив" и каза, че той "унищожава международните отношения и международното право".

Той обаче внимава също така да не изгори всички мостове. Той вижда в САЩ страна, преживяваща три гигантски кризи.

Първата е студената война между Тръмп и неговите клеветници, която едва не парализира американското правителство.

Втората е още по-дълбок конфликт между все по-забогатяващия елит и огромни прослойки от американския народ, чиито жизнени стандарти стагнират от десетилетия насам.

Първият от тези конфликти може да бъде разрешен от 2 до 4 години чрез импийчмънт или нови избори, но вторият ще отнеме повече време за уреждане.

Третият е криза в американската външна политика - конфликт между тези, които искат американското глобално лидерство да продължи, и тези, които искат ограничаването му. Този конфликт може да отнеме най-много време за разрешаване - и докато САЩ решат каква страна искат да бъдат на всички тези фронтове, можем с основание да очакваме руският президент да действа внимателно.

Изборите през 2016 г. и резултатите от тях не само смаяха наблюдателите, но доведоха до някои важни открития, свързани със САЩ. Политическият елит на страната, който през последните 120 години е еталон на самоувереност и солидност, започна да губи самоувереността си. Спадащото самочувствие на елита е очевидно в озадачаващото му възприятие на идеята, че демокрацията в САЩ е уязвима за външна намеса, и в неизкоренимото подозрение, че избраният президент и най-верните хора около него може да са влезли в сговор с чужда държава. Постоянната тревога на елита, че руската пропаганда под формата на медиите RT и "Спутник", малко познати в САЩ, могат да повлияят на настроенията на американското общество, издава липса на доверие сред американския електорат.

Избирането на Тръмп задълбочи и кризата в американската външна политика преди това. САЩ започнаха да се обръщат към себе си след катастрофалното управление на Джордж Буш-младши. Барак Обама оглави окопаването. Тръмп го продължи по типичния си разрушителен начин. Разбира се, има разлика - докато Обама се опитваше да го прикрие чрез вдъхновени и подкрепяни от САЩ международни действия, националистът Тръмп свали маската.

Тази вила в Серебряний бор край Москва е един от отнетите американски дипломатически имоти.

За един бивш офицер от КГБ като Путин това са полезни разузнавателни данни. Страна в хватката на редица кризи, хем несигурна, хем объркана, е по принцип опасна. От гледна точка на Путин продължаващата политическа война в САЩ стигна дотам, че "Русия" се превърна в оръжие в ръцете на тези, които искат да унищожат Тръмп. Дори когато тази своеобразна вътрешна криза бъде разрешена, Русия ще продължи да действа като отрова в САЩ още едно десетилетие или повече. Един изпаднал в затруднение американски президент винаги може да прибегне до истински оръжия, за да удари противниците си в чужбина и да подобри перспективите си у дома. Бил Клинтън го направи, като бомбардира Ирак по време на дебатите за неговия имппийчмънт. Защо тогава да не го направи и Доналд Тръмп? Той го направи в Сирия, където Русия е силно ангажирана, и може да го направи в Северна Корея, като по този начин докара войната на източния вход на Русия. Кремъл трябва да има предвид всичко това, когато решава политиката си към САЩ.

На фона на настоящия хаос си струва на страните, разглеждани като съперници на САЩ на световната сцена, да им позволят да преместят фокуса си върху своите вътрешни проблеми, докато спокойно следват собствените си планове, и най-вече да избегнат пряк сблъсък с все още многократно по-силния глобален хегемон. Точно това прави Китай. Би било умно и Русия да постъпи така. Действията на Москва в Украйна, а след това и в Сирия обаче, заедно с хакерските атаки срещу Националния демократически комитет през миналата година, доведоха до нарастваща конфронтация със САЩ, като направиха невъзможно Русия да преследва собственитеси цели. И така според обстоятелствата част от най-добрата възможност са внимателно насочени контрасанкции, ограничени в прицела си.

Путин публично призна, че всяко реално подобряване на американско-руските отношения лесно бива блокирано за близкото бъдеще. Тръмп и Тилърсън може да са имали дълги и съществени дискусии с Путин и външния министър Сергей Лавров, но постигането на резултати е друго нещо. Мощна коалиция между американския Конгрес, Пентагона, разузнавателната общност и повечето от основните медии предприе стратегия на засилен натиск срещу Русия, докато тя се пропука. Американските санкции, които скоро ще бъдат одобрени със закон, със сигурност не са последните.

Путин действа внимателно през този уикенд. Той трябва да продължи така през идните месеци. Той разбира огромните асиметрии между Русия и Америка. Той знае, че надпреварата във въоръжаването със САЩ подкопа съветската икономика - едно повторение ще убие руската. Той вероятно си дава сметка, че самоизолацията чрез санкции срещу западни компании ще бъде много по-зле за Русия, отколкото всеки предвождан от САЩ опит тя да бъде изолирана отвън. Той би трябвало да вижда, че размахът на ксенофобията и антиамериканизма у дома едва ли ще донесе някакви изгоди, но вместо това ще навреди на отношенията с други страни, не само със САЩ, и ще забави още повече развитието на Русия. СССР се опитваше да действа със САЩ от позицията на равен, в каквато не беше, и в крайна сметка слезе от сцената. Руската федерация, която започва от позицията на слабостта, трябва да бъде по-умна. Джудистът Путин със сигурност го схваща.

За да бъде по-умна, Русия трябва да насочва прецизно политиката си към САЩ, като изпраща различни послания на различните силни играчи. Едно е да предприемеш ответни действия срещу интересите на американското правителство, а друго е да подгониш американския бизнес в Русия. Русия трябва да взаимодейства с американската армия, но с разбирането, че единственото, което може и трябва да бъде постигнато, е избягването на кинетичен сблъсък между армиите на двете ядрени сили. Американското разузнаване ще остане враг като в дните на студената война, но в известна степен необходимостта от справяне с нарастващата заплаха от кибероръжията на другия трябва да събере противниците на масата за преговори.

Има много разлики между студената война и настоящия американско-руски сблъсък. Очебийна разлика е тази, че този сблъсък все още е съществено ограничен в политическата и правителствената сфера. Русия трябва да го запази по този начин, като гарантира, че извън санкционния режим, търговията, научните и технологичните обмени и културните и хуманитарните връзки със САЩ ще бъдат засегнати колкото се може по-малко. Конфликтът на Русия е (предимно) с Вашингтон, а не с останалата част от САЩ. Този конфликт е в орехова черупка и е заради световния ред и мястото и ролята на Америка - и на Русия в него. Този конфликт в крайна сметка ще бъде разрешен не чрез американско-руски сблъсък, а по това, което ще се случи вътре в двете страни, и по това, което другите - най-вече Китай, но и други като Европа и Индия - ще успеят да постигнат. На определен етап Америка и Русия могат да престанат да бъдат противници и да станат "нормални", макар и неравностойни съперници. В това време е жизнено важно за целия свят, че те няма по невнимание да станат истински врагове.


-----

* Авторът е руски политолог, директор на московския център "Карнеги". Коментарът е публикуван в изданието "Форин полиси".

 

Би трябвало да е очевидно, че предстоящите американски санкции срещу Русия няма, както оптимистично намекна държавният секретар Рекс Тилърсън през миналата седмица, да накарат Москва да търси подобряване на отношенията си с Вашингтон. Точно обратното. Санкциите, които все още дори не са станали закон, вече принудиха Кремъл да прекрати едностранното примирие със САЩ, което бе в сила след избирането на Доналд Тръмп, и да отговори с удар по американски обекти. Миналия петък Русия обяви, че лишава САЩ от два дипломатически имота и ще поиска съкращаване на персонала на американското посолство в страната. В неделя тя даде ясно да се разбере, че не говори празни приказки - 755 дипломати и служители на персонала от общо 1200 служители на посолството ще трябва да си тръгнат до 1 септемри.

Няма спор, това са сериозни мерки. И Путин дори не се държи като човек, напълно отчаян от отношенията с Америка. Ходовете му през последния уикенд бяха по-скоро премерени, отколкото спонтанни актове на гняв. Путин се прицели по-скоро в американското правителство, а не в американските бизнес интереси в Русия. Той специално изтъкна, че не обмисля повече ограничения срещу американските интереси засега. Той вероятно иска да види как последните закони на Вашингтон за санкциите ще действат на практика, преди да реши каква следваща стъпка да предприеме.

Руският президент никога не се е притеснявал да стоварва гнева си върху тези, които смята за врагове на Русия в САЩ, както направи през миналата седмица при посещението си във Финландия, където нарече законопроекта за санкциите "неприемлив" и каза, че той "унищожава международните отношения и международното право".

Той обаче внимава също така да не изгори всички мостове. Той вижда в САЩ страна, преживяваща три гигантски кризи.

Първата е студената война между Тръмп и неговите клеветници, която едва не парализира американското правителство.

Втората е още по-дълбок конфликт между все по-забогатяващия елит и огромни прослойки от американския народ, чиито жизнени стандарти стагнират от десетилетия насам.

Първият от тези конфликти може да бъде разрешен от 2 до 4 години чрез импийчмънт или нови избори, но вторият ще отнеме повече време за уреждане.

Третият е криза в американската външна политика - конфликт между тези, които искат американското глобално лидерство да продължи, и тези, които искат ограничаването му. Този конфликт може да отнеме най-много време за разрешаване - и докато САЩ решат каква страна искат да бъдат на всички тези фронтове, можем с основание да очакваме руският президент да действа внимателно.

Изборите през 2016 г. и резултатите от тях не само смаяха наблюдателите, но доведоха до някои важни открития, свързани със САЩ. Политическият елит на страната, който през последните 120 години е еталон на самоувереност и солидност, започна да губи самоувереността си. Спадащото самочувствие на елита е очевидно в озадачаващото му възприятие на идеята, че демокрацията в САЩ е уязвима за външна намеса, и в неизкоренимото подозрение, че избраният президент и най-верните хора около него може да са влезли в сговор с чужда държава. Постоянната тревога на елита, че руската пропаганда под формата на медиите RT и "Спутник", малко познати в САЩ, могат да повлияят на настроенията на американското общество, издава липса на доверие сред американския електорат.

Избирането на Тръмп задълбочи и кризата в американската външна политика преди това. САЩ започнаха да се обръщат към себе си след катастрофалното управление на Джордж Буш-младши. Барак Обама оглави окопаването. Тръмп го продължи по типичния си разрушителен начин. Разбира се, има разлика - докато Обама се опитваше да го прикрие чрез вдъхновени и подкрепяни от САЩ международни действия, националистът Тръмп свали маската.

Тази вила в Серебряний бор край Москва е един от отнетите американски дипломатически имоти.

За един бивш офицер от КГБ като Путин това са полезни разузнавателни данни. Страна в хватката на редица кризи, хем несигурна, хем объркана, е по принцип опасна. От гледна точка на Путин продължаващата политическа война в САЩ стигна дотам, че "Русия" се превърна в оръжие в ръцете на тези, които искат да унищожат Тръмп. Дори когато тази своеобразна вътрешна криза бъде разрешена, Русия ще продължи да действа като отрова в САЩ още едно десетилетие или повече. Един изпаднал в затруднение американски президент винаги може да прибегне до истински оръжия, за да удари противниците си в чужбина и да подобри перспективите си у дома. Бил Клинтън го направи, като бомбардира Ирак по време на дебатите за неговия имппийчмънт. Защо тогава да не го направи и Доналд Тръмп? Той го направи в Сирия, където Русия е силно ангажирана, и може да го направи в Северна Корея, като по този начин докара войната на източния вход на Русия. Кремъл трябва да има предвид всичко това, когато решава политиката си към САЩ.

На фона на настоящия хаос си струва на страните, разглеждани като съперници на САЩ на световната сцена, да им позволят да преместят фокуса си върху своите вътрешни проблеми, докато спокойно следват собствените си планове, и най-вече да избегнат пряк сблъсък с все още многократно по-силния глобален хегемон. Точно това прави Китай. Би било умно и Русия да постъпи така. Действията на Москва в Украйна, а след това и в Сирия обаче, заедно с хакерските атаки срещу Националния демократически комитет през миналата година, доведоха до нарастваща конфронтация със САЩ, като направиха невъзможно Русия да преследва собственитеси цели. И така според обстоятелствата част от най-добрата възможност са внимателно насочени контрасанкции, ограничени в прицела си.

Путин публично призна, че всяко реално подобряване на американско-руските отношения лесно бива блокирано за близкото бъдеще. Тръмп и Тилърсън може да са имали дълги и съществени дискусии с Путин и външния министър Сергей Лавров, но постигането на резултати е друго нещо. Мощна коалиция между американския Конгрес, Пентагона, разузнавателната общност и повечето от основните медии предприе стратегия на засилен натиск срещу Русия, докато тя се пропука. Американските санкции, които скоро ще бъдат одобрени със закон, със сигурност не са последните.

Путин действа внимателно през този уикенд. Той трябва да продължи така през идните месеци. Той разбира огромните асиметрии между Русия и Америка. Той знае, че надпреварата във въоръжаването със САЩ подкопа съветската икономика - едно повторение ще убие руската. Той вероятно си дава сметка, че самоизолацията чрез санкции срещу западни компании ще бъде много по-зле за Русия, отколкото всеки предвождан от САЩ опит тя да бъде изолирана отвън. Той би трябвало да вижда, че размахът на ксенофобията и антиамериканизма у дома едва ли ще донесе някакви изгоди, но вместо това ще навреди на отношенията с други страни, не само със САЩ, и ще забави още повече развитието на Русия. СССР се опитваше да действа със САЩ от позицията на равен, в каквато не беше, и в крайна сметка слезе от сцената. Руската федерация, която започва от позицията на слабостта, трябва да бъде по-умна. Джудистът Путин със сигурност го схваща.

За да бъде по-умна, Русия трябва да насочва прецизно политиката си към САЩ, като изпраща различни послания на различните силни играчи. Едно е да предприемеш ответни действия срещу интересите на американското правителство, а друго е да подгониш американския бизнес в Русия. Русия трябва да взаимодейства с американската армия, но с разбирането, че единственото, което може и трябва да бъде постигнато, е избягването на кинетичен сблъсък между армиите на двете ядрени сили. Американското разузнаване ще остане враг като в дните на студената война, но в известна степен необходимостта от справяне с нарастващата заплаха от кибероръжията на другия трябва да събере противниците на масата за преговори.

Има много разлики между студената война и настоящия американско-руски сблъсък. Очебийна разлика е тази, че този сблъсък все още е съществено ограничен в политическата и правителствената сфера. Русия трябва да го запази по този начин, като гарантира, че извън санкционния режим, търговията, научните и технологичните обмени и културните и хуманитарните връзки със САЩ ще бъдат засегнати колкото се може по-малко. Конфликтът на Русия е (предимно) с Вашингтон, а не с останалата част от САЩ. Този конфликт е в орехова черупка и е заради световния ред и мястото и ролята на Америка - и на Русия в него. Този конфликт в крайна сметка ще бъде разрешен не чрез американско-руски сблъсък, а по това, което ще се случи вътре в двете страни, и по това, което другите - най-вече Китай, но и други като Европа и Индия - ще успеят да постигнат. На определен етап Америка и Русия могат да престанат да бъдат противници и да станат "нормални", макар и неравностойни съперници. В това време е жизнено важно за целия свят, че те няма по невнимание да станат истински врагове.


-----

* Авторът е руски политолог, директор на московския център "Карнеги". Коментарът е публикуван в изданието "Форин полиси".

Коментари

Ки брит's picture
Ки брит
kibrito

Другарят Тренин иска да ни

Другарят Тренин иска да ни убеди, че Путин е този, който кара влака. Но не всички сме на хранилка в Кремъл и не гледаме само RT и програма Время.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета