Македония = България без ЕС

„У Бугариja не е исток. Вие сте у Бугариja Европа.“

Тази реплика на Деян предизвиква в мен презрително изсумтяване. С него сме седнали под огромния абсурден паметник на Александър Македонски в Скопие, пием бира и празнуваме българо-македонската дружба.

Няколко часа по-рано Бойко Борисов и македонският премиер Зоран Заев са подпечатали въпросната дружба пред стотина местни и 32-ма български журналисти. След подписването колеги от телевизиите се опитаха да намерят минувачи край Владата, техния Министерски съвет, за да съберат коментари.

Коментари няма. Първо, защото точно преди подписването три улици около Владата са отцепени – управляващите не искат организираните мини-протести на ВМРО-ДПМНЕ да развалят хубавия повод. После минават съвсем малко хора, пеша. И не им се говори за такива работи. Струва им се безсмислен договорът – нали не сме врагове, за какво ни е? 

И Деян мисли така. Всеки македонец, с когото говорих, свива рамене и се чуди за какво ни е това. Ние сме си наши хора, дружба винаги има, вие ни помагате...

А Деян е и убеден, че ние сме Европа. Че в България е по-добре. Защото как се живее с 200 евра заплата, пита той, а стандартът ни е същият като на Запад.

Неговият приятел Димко живее във Франция. Избягал натам преди няколко години, връща се лете, зиме в Македония, да види приятелите. Звучи познато, а? Димко потвърждава, че в супермаркетите във Франция храната е по-евтина.

А в Скопие не е скъпо – но не е и евтино. Цените са почти същите като в София. Казах му на Деян, че и у нас много живеят с по 200 евра на месец.

Викам на Деян, че малко са прекалили със статуите. Ние сме на площад „Македония“, където има десетки такива. Александър Македонски и цар Самоил (по местному) са разпознаваеми, но има още много други обезсмъртени и предполагаемо македонски личности, които хората просто не знаят. Проверихме. 

„Како ги перат ония пари?“, отговаря ми той.

Т. нар. антиквизация е творение на ВМРО-ДПМНЕ и Никола Груевски, които доскоро управляваха Македония 11 години. Преди това грандоманщината на площад „Македония“, а и не само, просто я няма. Изглежда впечатляващо и абсурдно. Не помага особено фактът, че ако едни от „дизайнерите“ на ВМРО видимо си падат по античността – гръцки колони и прочие, други пък са фенове на барока – орнаментирани улични фенери, огради... И всичко е бяло и почистено. В центъра. Километър по-нататък е друго.

Над 600 милиона евро отиват за тази абсурдна колекция от псевдо-история, чиято цел е едновременно да свързва македонците с древните македони, да дразни Гърция и за капак на всичко да се заяжда и с нас. Само че драмите около Самуил или Кирил и Методий са вече стара сказка в Скопие.

По-късно съм пак на площада, който в 1 часа през нощта продължава да е пълен с хора – стари, млади, македонци, албанци, забулени албанки. Това на никого не му пречи. Драган (и при него ударението е другаде) ме убеждава, че няма никаква драма с албанците. 

Не му вярвам веднага – в хотела вторият канал, който съм пуснал, ме сблъсква с токшоу и дискусионна тема – трябва ли председателят на парламента Талат Джафери да ходи да отбелязва Илинден? Той е етнически албанец, все пак, и зае поста си едва-едва – точно с нужните 61 гласа. 

Албанците имат квоти в политиката, полицията, свои факултети, школи, свои дипломати, какво ли не. Дразни ни малко, признава Драган, но нямаме проблем с албанците. Той е малко над 60 и с удоволствие разказва как като е бил млад се е състезавал на тенис на маса и е обикалял България. А във Велико Търново имал един приятел, който всеки път проверявал – жив ли е още.

С него и красивият му голдън ретривър сме седнали пред „Мариот“ - хотела, в който в този момент е Бойко Борисов, чиято програма преди малко е завършила. Хотелът също бе блокиран, докато премиерът се настани, разбира се.

Драган живее на площада, от другата страна. Преди кооперацията била „обична“ - просто като всяка друга в Скопие. Но не върви до Александър Македонски да има обикновена кооперация, затова от ВМРО-ДПМНЕ взели мерки, завъртяли ламарина, увили я с гипс-картон, и сградата станала необична – антична.

А как Груевски управлява 11 години? 180 000 държавни служители, обяснява Драган, и на мен пак ми звучи много познато. Гласове се получават с купуване, заплашване, притискане. И сега ВМРО-ДПМНЕ са най-голямата партия в македонското Събрание с 51 депутати, но никой не иска да прави правителство с тях.

Паралелите вече се натрапват. Например: вече 4 месеца новата власт не може да махне главния прокурор, човек на Груевски, Марко Зврлевски. В македонския парламент има 120 депутати,  една парламентарна група е от минимум 5. Груевски си дели 51-те на 10 групи, и така получава много минути време за дебати, които използва, за да бави работата на Събранието всеки път, когато  започва обсъждането на махането на Зврлевски. Класическа обструкция.

Новата надежда е социалистът Зоран Заев, който е млад, по-чист (но не напълно) и про-европеец. Драган го харесва, но май не е сигурен, че ще свърши работа. И аз не съм сигурен.

Всичко започва да звучи много познато, до момента, в който Драган подхваща темата за македонското малцинство в България. Аз не съм изненадан, защото сутринта съм чул същото от македонски колега. Това е идея-фикс на местните. Европа призна, че има македонци в Пиринско, вие не признавате, казва ми за пръв път нещо обвинително Драган. 

Вдигам ръце – това дори не е тема у нас. Напротив, Договорът за добросъседство на практика блокира подобни амбиции. Но има македонци у вас, убеждават ме поне няколко души. Ако има, и искат да се наричат македонци – живи и здрави да са.

Истински смях предизвикват в мен думите на Драган, който ми обяснява, че само в Македония имали такъв лаф – другите държави си имат мафия, при нас мафията си има държава. Не се шегуваше. Съвсем сериозно ми го каза - „единствено ние“. 

Обясних му.

„Немаш представа, в Бугариja живееш – оня за 11 години ужасии направи“, казва ми той пък за Груевски.

Да де, ама знам. Деян е прав – ние сме Европа. Може да е нейде в края, но сме. Нашите политици ни крадат, но нямат наглостта да перат парите на главния площад. В Македония имат. 

Дано ги видим скоро в Европската униja.