България поставя бъдещето на финансовата солидарност в Европейския съюз в центъра на председателството си, което започва на 1 януари догодина.

Това личи от обявения днес календар на събитията по време шестте месеца, в които страната ни ще председателства Съвета на ЕС. Те включват две конференции на високо ниво - за многогодишната финансова рамка (бюджет) на ЕС след 2020 година и за бъдещето на политиката му за социално-икономическо сближаване, известна като кохезионна - съответно на 9 март и на 7и 8 юни 2018 г. в София.

Преговорите за парите на Европа, след като Британия я напусне през март 2019 г. , трябва да започнат точно през българското председателство. Очертава се ЕС да покрива нарастващи нужди (миграция, отбрана, сигурност) с намалени ресурси. С оттеглянето на Обединеното кралство той ще загуби над 10 на сто от сегашните приходи в бюджета си.

Страните от последните три разширявания на ЕС - от 2004, 2007 и 2013 г. - които са нетни получателки от европейския бюджет, искат да запазят колкото може повече от сегашната кохезионна политика, която им позволява със средства на ЕС да скъсят дистанцията в развитието, деляща ги от по-старите членки.

Изправени пред вътрешни проблеми, правителствата на последните са под натиск да сменят приоритетите, а следователно да реформират и финансите на ЕС, така че той да бъде адекватен на предизвикателствата на съвременния свят.

Ролята на председателството е да посредничи за постигане на съгласие в тези трудни преговори, които отсега разделят държавите. Затова като основни свои послания България избра именно - кохезия, консенсус и конкурентоспособност, добили вече гражданственост у нас като трите "К".

Осемдесет  на сто от българите одобряват "трите К" показва проучване на агенция "Екзакта рисърч", което Павлова цитира. То не е поръчано, агенцията го е направила по своя инициатива, уточни тя.

Централно събитие на българското председателство ще бъде и среща на върха "ЕС-Западни Балкани" в началото на май 2017 г. в София, съобщи министърът на българското председателство на ЕС Лиляна Павлова на пресконференция в Министерстия съвет днес.

С Македония - току-що излязла от няколкогодишна политически криза, с хронично нестабилните Босна и Херцеговина и  Косово, със Сърбия като плацдарм на нарастващо руско влияние, Западните Балкани се очертават отново като невралгична точка на Стария континент. България иска да използва председателството си, за да постави дневния ред на европейската интеграция като стабилизиращ фактор в региона.

Програмата на председателството включва над 1 700 събития, като 1500 от тях са в Брюксел и 230 в България. Предишните две председателства - естонското и малтийското - включваха по 200 събития в националните столици. Павлова отхвърли внушенията, че страната ни доброволно се е отказала от домакинство. 

В София ще се проведат 12 неформални съвета на министрите на ЕС, срещи на министрите на туризма и на ЕС и на държавите от Черноморското икономическо сътрудничество, две срещи на високо ниво ЕС-Азия - на министрите на културата през март 2018 г. и на министрите на финансите през май с.г.

Правителството очаква 22 000 души да посетят България във връзка с председателството и набира доброволци, спонсори и дарители за дейностите по тяхното посрещане - стандартна практика и при другите европейски председателства, каза Павлова.

"Съединението прави силата" е официалният девиз на българското председателство съгласно решение на Министерския съвет, което обяви Павлова. Девизът ще бъде изписан също на английски (United we stand strong) и  на френски (L'union fait la force)

Цветовете на българското председателство ще са същите като на знамето на ЕС - синьо и жълто, докато логото му на бял фон ще носи цветовете на националния трибагреник. Концепцията, изработена от преподаватели от Художествената академия, стъпва върху символиката на ЕС и вплита кирилицата и българската шевица.