Този месец се навършват 20 години от смъртта на принцеса Даяна и нацията ще отбележи годишнината с респект, като се впие в последните остатъци от личния й живот, които още не са оповестени публично от нейния иконом или от бащата на последния й приятел. „Даяна: В свои думи“ (Diana: In Her Own Words), документален филм на Канал 4, ще излъчи записи, в които бившата принцеса на Уелс говори за личния си живот и за борбата си с кралското семейство, вече предизвика достатъчно предсказуеми противоречия – но тук има и още нещо много предизвикателно, пише в "Индипендънт" Холи Бакстър.

Вместо цветята, златната статуя и захаросаните сълзи по загубата на толкова младата благотворителка този знак на почит всъщност признава горката жена за човешко същество. Филмът дава възможност да чуем относително нецензурираните думи на принцесата, че е била „абсолютно наранена”, когато при обявяването на годежа им принц Чарлз отговорил на въпрос на репортер дали е влюбен по следния начин:

„Каквото и да означава „влюбен“.

Даяна говори и за Камила Паркър-Боулс:

„Помня, че попитах съпруга си: „Защо тази жена е постоянно наоколо?“ Той ми отговори: „Е, аз отказвам да бъда единственият принц на Уелс в историята, който не е имал любовница.“ И я чуваме да казва, че е доверила на кралицата истината за своя брак без любов и я е помолила за съвет: „Тя ми отвърна: „Не знам какво трябва да направиш, Чарлз е безнадежден.“ И това беше всичко. Това беше помощта й.“

Има наистина сърцераздирателни истории, които натъжават дори един циничен републиканец като мен:

„Няма никой, на когото да се разкрещя. Никой, който да ме прегърне – и да ме послуша, докато плача. Вече не понасям, когато хората казват, че не може да е чак толкова лошо, но аз разбирам, че никой не разбира, освен ако не е в това положение.“

И след това за нейната булимия:

„Казах си, че мога да се отдам на алкохола, но щеше да е много очевидно. Можех да стана анорексичка, но това щеше да е още по-очевидно. Реших да направя нещо по-дискретно, което в крайна сметка не беше дискретно, но избрах да се наранявам, вместо да ви наранявам.“

Всеки, който подкрепя идеята за запазването на кралското семейство във Великобритания, трябва да прочете тези две извадки особено внимателно. Тъй като истината за монархията не е само в това, че тя увековечава грубото неравенство, че насърчава остарелите обичаи, че дава политически лост на хора, които не са го спечелили, и води до странен културен феномен, при който тези, които живеят от дребни социални помощи, често се наричат „търтеи“, докато кралските особи, които получават милиони, се възхваляват като „трудолюбиви представители“. Истината е, че освен тези макроефекти на индивидуално ниво монархията е много жестока.

Ако смятате, че да си член на кралското семейство е безопасно и извличате известно носталгично, патриотично удоволствие от съществуването му и наистина вярвате в мита, че то носи повече пари, отколкото харчи, тогава трябва да отделите малко време и да помислите какво всъщност казват хората, които познават нещата отвътре. Помислете какво означават думите на принц Хари, казани по-рано тази година, че „никой в кралското семейство не иска да бъде крал или кралица“. Помислете за молбите му към медиите да оставят на мира неговата приятелка Меган Маркъл. Помислете за описанието му на погребението на майка му, в което той участва, когато е само на 12 години:

„Майка ми току-що беше починала и аз трябваше да вървя зад ковчега й, заобиколен от хиляди хора, които ме гледаха, както и още милиони по телевизията. Смятам, че нито едно дете не трябва да бъде карано да прави това при никакви обстоятелства.“

Премахването на монархията е нещо, което трябва да направим – не заради самите нас, а заради тях. Дете не бива да бъде третирано като животно в зоопарк дни след смъртта на майка си. Една 19-годишна жена не бива да бъде държана в двореца да страда безмълвно от психическо заболяване, тихо, да става все по-себеразрушителна, за да запази външния си вид и да предотврати прекалено многото проблеми за най-важното семейство на земята. Приятели, приятелки и други близки не би трябвало да плащат цената на унищожителната сила на медиите, за да бъдат близо до хората, които обичат.

За Даяна вече е твърде късно. Това е очевидно. Късно е да се предотврати споделянето на записите, въпреки че много от тях са свързани с монархични фигури, които протестират и настояват „личният им живот да бъде запазен“. Но това трябва да бъде последната атака срещу неприкосновеността на личния живот, последното ужасно шоу, показващо какво означава да си член на кралско семейство, преди всички да стигнем до зрялото разбиране да приемем края на монархията.

Не е правилно или честно да живееш в общество, в което истински хора биват третирани по този начин поради случайността да се родят в такова семейство. Те не заслужават привилегии и което е още по-важно: ограничения.

"Площад Славейков"

Бел. ред. – заглавието е на „Площад Славейков“, оригиналното е „Записите на Даяна доказват, че трябва да се откажем от монархията – не заради нас, а заради тях“.