Доверието във властта леко пада: 32% за кабинета, 24% за парламента

Видим оптимизъм за икономиката и не толкова видим - за политиката. 

Това отчитат от "Галъп интернешънъл" въз основа на данните от последното си изследване за юли.

Икономическите възприятия на българите като цяло остават по-скоро негативни, но се движат в положителна посока – вероятно заради обективни икономически процеси, но и заради усещането за политическа предвидимост. По-спокойният летен сезон също оказва влияние. Индексът на очакванията за материалното положение на българите е в една от най-високите си точки от няколко години насам, а масовите очаквания за безработица – в най-ниска точка. Опасенията за скок на цените на основните стоки са разсеяни. 

"Афис": БСП скъсява дистанцията с ГЕРБ

Възходящата тенденция на доверие във властта обаче спира - след като няколко месеца имаше положителна инерция в популярността на правителството и парламента. Парламентът все пак остава със сравнително по-високи нива на доверие на фона на предишни години, макар по традиция недоверието да преобладава решително. 

Това са част от изводите от последното национално представително изследване на "Галъп интернешънъл" - независимо от външно финансиране. Изследването е проведено между 6 и 13 юли сред 765 души в цялата страна чрез пряко интервю.                 

Парламентът - непродуктивен, а доверието му е сравнително високо

Въпреки непрекъснатите скандали, впечатлението, което остава за самоцелни парламентарни дебати и липсата на ползотворна законодателна дейност сегашният парламент е със сравнително високо доверие от 24% за юли. Това отчитат от "Галъп интърнешънъл". Като одобрението на настоящото народно събрание е със стойности каквито за последно са били регистрирани през 2010 г. Месец по-рано беше даже 28 на сто. Недоверието също е в по-ниски от обичайните стойности - в този месец е 67%, а в предишния бе дори 61%, след като в последните няколко години рядко е било под 70%.

"Медиана": Оценката за кабинета "Борисов-3" и без суджуците е 3,39

"Идните месеци ще покажат дали не става дума единствено за конюнктурно повишаване на доверието. Наличието на ярка опозиция мобилизира и „лагера“ на привържениците на управляващите. Това е и едно от обстоятелствата, които правят възможно парламентът да отбелязва по-благоприятни стойности, дори и при наличието на постоянни скандали" - това е коментарът за данните на социологическата агенция.

Около една трета харесват кабинета "Борисов-3"

Доверието в правителството е 32%, недоверието е 59%. Месец по-рано доверието бе по-високо - 35 на сто. И тук традиционната за всяка власт положителна тенденция около изборите е изместена от нов етап, в който масовото мнение вече няма да оценява просто факта, че се е съставило правителство, а ще оценява как то се справя.

Негативизмът се разсейва 

Индексът на очакванията за материалното положение е индикатор, който се изчислява на базата на отговорите на въпроса „Какво очаквате да бъде материалното положение на Вашето семейство през следващите 12 месеца?“. Индексът заема стойности от +1 до -1. Негативизмът традиционно преобладава, затова и индексът е с минусови стойности. В последните месеци обаче негативизмът в известна степен се разсейва, твърдят от "Галъп интернешънъл".

В последните години индексът е достигал една от най-високите си точки в зрялата фаза на първия мандат на Борисов (-0.21). Дъното на този индекс за последните години е в края на първия мандат на Борисов (-0.87). След края на първия мандат на Борисов и протестите последва успокояване, което достигна връх в лятото на 2013 г. със стойности на индекса от - 0.09, което е и рекорд в последните години. Това е по времето на мандата „Орешарски“. Нестабилността след падането на кабинета „Орешарски“ води и до по-ниски стойности на индекса, но с началото на втория мандат „Борисов“ идва и постепенно възстановяване, за да се стигне до днешната стойност от -0.12.

В началото на април имаше скок в очакванията за повишаване на цените на основните стоки – тогава се появи анонсът, че цените на комунални услуги ще се повишават. През летния сезон обаче има успокояване в това отношение. През лятото усещането на 62% от българите е, че цените ще нарастват в следващите 2-3 месеца. 23% смятат, че ще останат същите, а 2% - че ще намаляват. Само преди три месеца обаче 78% очакваха ръст в цените, а само 13% смятаха, че те ще се запазят на същите нива, сочат данните на "Галъп интернешънъл".  

Сега негативните очаквания за икономиката на страната остават чувствителни, но като цяло негативизмът спада в последните години – от 47% преди две години до 28% сега очакват влошаване на общото икономическо положение на страната. 39% очакват положението да остане същото, а 15% - да се подобри. Сега сме в една от фазите на най-нисък песимизъм за икономиката в последното десетилетие.   

Спадат и очакванията за безработица

През юли 41% очакват тя да остане същата, 26% - да расте, а 11% да намалява. Тези 26% са най-ниската стойност на очаквания за безработица в последните няколко години. През 2010 г. този дял беше 77%, през 2011 г. – 58%, през 2015 г. – 43% и т. н. 

Данните са от независимата от външно финансиране ежемесечната изследователска програма, позната като Политически и икономически индекс на „Галъп интернешънъл“, базирана на национално представителни изследвания с извадка ~800/1000 души на възраст 18+ години. Максималното стандартно отклонение при 50%-ови дялове е между ±3,0-3,5%. Изследването от месец юли е проведено в периода 6-13 юли 2017 г. сред 765 пълнолетни българи.