През последната седмица трима членове на администрацията на Белия дом бяха уволнени или подадоха остава. Сътресенията в екипа на президента, приключили с назначаването на генерал Джон Кели за шеф на кабинета му, вероятно целят да наложат дисциплина в управлението, разклатено от хаос, скандали и пълна липса на важни законодателни решения.

За жалост, промяна в състава на кабинета няма да реши проблемите в Белия дом. Защото проблемът е Доналд Тръмп.

Тъжната истина стана кристално ясна, когато "Политико" публикува пълния текст на интервюто на президента Тръмп с "Уолстрий Джърнъл" в Овалния кабинет на 25 юли. Интервюто е откровено странно и включва много несвързани и неразбираеми твърдения, които нямат никакъв смисъл.

Това е червена лампа, особено когато се сетим, че човекът, който има трудности да говори авторитетно или поне свързано, практически по всяка тема, е същият, който оглавява военните сили на Америка и може във всеки момент да използва ядрено оръжие.

Можем да напраим три основни извода от интервюто.

Първо, Тръмп има много малко познания по всеки важен политически въпрос, от здравната до данъчната реформа. Когато е притиснат да обясни подробно, Тръмп бие отбой и се отдава на празнословия и баналности и приключва, казвайки: "Ще видим какво ще стане."

Второ, интервюто е прозорец към ум, който е обсебен единствено от изборната победа миналия ноември, която се случи преди 268 дни. Отново и отново, Тръмп затъва в далечното минало, което възприема като славно, а това го разсейва от работата за създаване на по-добро бъдеще за Америка.

Трето, Тръмп прави очевидно грешни твърдения невероятно често - дори по тривиални въпроси.

Неговото небрежно отношение към истината, сякаш е просто досадна подробност, разруши доверието в Белия дом само за шест месеца.

Нека погледнем отблизо ключови откъси от това странно интервю, с цитати от самия президент.

Репортерът задава на Тръмп няколко банални въпроса, свързани с политика - въпроси, с които всеки нормален политик би се справил с лекота. Отговорите на Тръмп обаче се въртяха около въпросите, без да им отговарят. Коментарът му по основополагащ въпрос (Какви са основните цели на данъчната ви политика?) започва така:

"Искам да постигна растеж. Ние сме нацията с най-високи данъци в света, знаете. Ние сме нацията с най-високи данъци в света (Не е вярно - бел. авт.). Имаме - никой не знае колко точно. Имам предвид, когато говорихме по време на дебата, бяха 2.5 трилиона долара, нали, когато най-елегантният човек, нали? Наричам го г-н Елегантен. Имам предвид, беше отличен дебат. Свършихме толкова добра работа..."

Това няма смисъл. Не минава дори тест в началното училище поради несвързаност и липса на яснота. Но отвъд трудните за разбиране обрати в отговора, интервюто също показва огромни празноти в познанията му по изключително важни политически теми. Той непрекъснато прави грешки, когато навлиза в подробности, но през повечето време говори общо и се придържа към познати теми - изборната си победа.

Когато е попитан дали се надява да работи с демократите в Конгреса, за да прокара законопроект за инфраструктурата (който демократите са склонни да обсъдят с него), отговорът му започва по следния начин:

"Ами, те опитаха, опитаха това с мен. Похарчихме стотици милиони долари за негативни реклами. Тя на практика не направи позитивна реклама. И тя загуби лесно, знаете, 306 на 223, мисля, нали - 223, нещо такова."

Въпросът е за инфраструктурата. Не за партньорството с демократите. Тръмп го превърна във възможност да припомни победата си над опонента в изборите през ноември. Представете си, че президентът Барак Обама се беше съсредоточил върху победата си над Джон Маккейн през август 2009 г. Щеше да бъде смятано за откачено, защото е. И все пак, Тръмп отново се фокусира върху изборите, бъркайки началото на мандата си с финалната линия.

Тръмп лъже или подвежда непрекъснато в интервюто, дори по теми, които са напълно незначителни за когото и да било в страната, различен от самия него. Когато например е попитан за спорната реч, която произнася пред бойскаутите (в която благодари на децата, че са гласували за него преди да ги позабавлява с историята за коктейл в Ню Йорк) Тръмп твърди, че лидерът на скаутите му се е обадил, за му каже, че "това беше най-добрата реч, която някога е произнасяна пред тях". Скаутите официално отхвърлят подобно твърдение и досега публично порицават президента Тръмп за силно политизираната му реч на събитие за деца.

Тези неистини - или откровени лъжи - са навсякъде в интервюто и пасват на последната разкрита лъжа на лагера "Тръмп" - сега е ясно, че президентът е участвал пряко в създаването на умишлено лъжливото изявление за срещата на Доналд Тръмп-младши с руснаците, които предлагат компрометираща информация за опонента на баща му в изборите Хилъри Клинтън. Разкритието идва въпреки разпаленото отричане на Белия дом и адвокатите на президента.

Доверието в Белия дом има значение. Тръмп го пожертва доброволно, унищожи го без причина, за да се хвали за тривиални неща, като речта си пред бойскаутите. Загубата на доверието в президентската институция ще има сериозни последствия както за вътрешните работи на Тръмп, така и за мястото на САЩ на световната сцена. А това не е никак забавно.

Последното несвързано интервю е още един прозорец към Белия дом. Става ясно, че последните промени в състава на администрацията имат малък шанс да спасят управлението на Тръмп. Защото истинският проблем стои на върха на пирамидата.

*Коментарът на Браян Клаас е публикуван в Си Ен Ен. Той е аспирант по сравнителна политология в Лодонското училище по икономика.