Бъдещето на Полша в Европейския съюз е несигурно заради съдебните реформи, циментиращи властта на управляващите консерватори, които ги доведоха до тежък конфликт с Европейската комисия.

Това каза вчера пред журналисти във Варшава председателят на Европейския съвет Доналд Туск, след като свидетелства в дело по повод самолетната катастрофа през 2010 година, в която загинаха предишният президент на страната Лех Качински и още 95 висши представители на държавния елит.

"Над европейското бъдеще на Полша днес има въпросителен знак", каза Туск, който осем години беше министър-председател на Полша до 2014 г. "Наистина разбирам емоциите на поляците, които са загрижени за съдилищата или за бъдещето на Полша в ЕС."

На 26 юли Европейската комисия даде на Полша един месец да отмени спорните реформи или да се изправи пред процедура за най-тежката санкция в ЕС - ограничаване на членските права.

Партията на Туск, дясноцентристката "Гражданска платформа" в момента е в опозиция. Управляващата "Право и справедливост" на Ярослав Качински, брат-близнак на покойния Лех Качински е националистическа и евроскептична формация.

Пакет от четири закона, които полският парламент прие през юли, позволяват на "Право и справедливост" да контролира състава на съвета, който управлява магистратурата, както и да назначава върховните съдии и председателите на обикновени съдилища.

Качински мотивира реформата с това, че много поляци виждат съдебната си система като корумпирана и повлияна от комунистическото минало. Критиците ѝ, включително в Брюксел, обаче посочват, че тя ликвидира независимостта на правосъдието и го поставя в пряка политическа зависимост от правителството.  

Комисията е уверена, че, ако се наложи, може да събере необходимото мнозинство от четири пети от гласовете на държавите членки в Съвета на министрите, за да открие процедура по член 7 от Лисабонския договор за отнемане на правото на глас на Полша.

Качинско обаче омаловажи заплахата, определяйки я като психологически натиск. По думите му Брюксел никога не може да постигне единодушието между 28-те държавни и правителствени ръководители на ЕС, необходимо за завършване на процедурата и налагане на санкцията.

Варшава разчита на солидарността на унгарския министър-председател Виктор Орбан, който е също в обтегнати отношения с Комисията по широк диапазон от теми - от миграцията до върховенството на закона.

Орбан вече заяви публично, че страната му няма да допусне ЕС да накаже поляците. Той обаче гласува за преизбирането на Туск за втори мандат от две години и половина на срещата на върха на ЕС на 9 март. Тогава от 28 членове на Европейския съвет против Туск се обяви само Беата Шидло, министър-председателката на родната му Полша.

Варшава е в конфликт с ЕС и заради това, че продължава дърводобива в праисторическата Бяловежка гора въпреки забрана, наложена от Съда на ЕС. По-рано тази седмица говорителка на Европейската комисия предупреди по този повод, че отказът да се спазва европейското право води след себе си санкции.