Ad Config - Website header

 

Article_top

"Просто нямаме алтернатива, няма по-добри от нас и всеки ден трябва максимално да се доказваме и да си изпълняваме програмата. Това изпълним ли го като програма, аз мисля, че ще се случат доста по-добри неща." Така премиерът окуражава и мотивира министрите си малко преди те да приемат Програмата за управление на правителството за периода 2017-2021 година.

Онези, които му вярват безрезервно и наистина не виждат друга алтернатива, вероятно въобще няма да си направят труда да погледнат тази програма. А и да я погледнат, сигурно ще останат напълно удовлетворени от забележителния ѝ обем – правителството обещава да изпълни 902 мерки в преследване на 236 цели, конкретизиращи 65 приоритета в 20 области.

Предлаганият тук най-общ прочит на програмата е за останалите - които не приемат всичко на доверие и знаят, че алтернатива винаги има. Които се питат дали този път страната няма да свърне по някой алтернативен път и дали пък няма забатачените реформи най-после да тръгнат.

Много общи приказки

Големият обем няма да ги улесни да намерят отговорите на тези въпроси. Напротив. След упреците, че оповестените отначало приоритети на коалиционното управление са прекалено кратки и неясни, с подробната си програма управляващите са отишли в обратната крайност. От което съдържанието не е спечелило кой знае колко. Такъв документ, разбира се, не може да бъде докрай конкретен, но общите приказки на места са доста повече, така че не е ясно какви точно са намеренията на авторите и дали просто не са търсили "бройка" с мерки, чието изпълнение трудно се поддава на измерване и лесно се отчита. Мерки, които всъщност описват всекидневната дейност и се подразбират от само себе си. Когато например целта ти е "присъединяване на България към Шенген и еврозоната", е излишно да обещаваш "активни действия с цел присъединяване...". Едва ли има и смисъл да отхвърлиш няколко бройки, като обещаеш "ефективно противодействие на престъпни структури, специализирани в..." (всички основни видове престъпна дейност), след като така или иначе това ти е работата. Същото е и когато предвиждаш "създаване на организация за ефективно разследване на всеки установен случай на корупционно деяние". Въобще на моменти програмата прилича на дневник, в който ученик обещава всеки ден да се храни по три пъти, нощем да спи, а денем да ходи на училище.

Един от вицепремиерите патриоти обяви, че се гордее с липсата на чуждици в програмата, но явно не я е чел внимателно. Така или иначе обаче в наукообразно формулирани "мерки" като "подкрепа за националната полицентрична мрежа, чрез интегрирани инвестиции..." и "разширяване обхвата на обществения дискурс по темите, свързани с...", най-малкият проблем са чуждиците.

Набива се на очи и непрекъснатото позоваване и препращане към всевъзможни стратегии, планове за действие, годишни планове, пътни карти, които (главно в бъдеще време) повече ще се анализират, оптимизират, актуализират, разработват и приемат, отколкото да се изпълняват.

Има, разбира се, и раздели в програмата, които са изписани строго конкретно. Не е чудно, че най-яркият пример сред тях е транспортната политика. Тъй че, ако не друго, и третото правителство на този премиер се очертава като правителство на магистралите.

Патриотизмът и популизмът - под контрол

Общите приказки в програмата имат и една много добра страна – приносът на по-малкия коалиционен партньор, чието присъствие в управлението поначало будеше сериозни опасения, почти изцяло се вписва в тази категория. Разбира се, сред основните принципи на управлението е попаднало "съхраняването и развитието на националната идентичност" (какво включва тази идентичност, слава Богу, не е формулирано), а на немалко места в текста се срещат неща като "патриотичното възпитание на младежта", "възпитаване на основни национални ценности", "повече родолюбие в училище" и т.н. Но като цяло апетитите на националистите са под контрол, предимно на реторично ниво и без почти никакви конкретни ангажименти. С изключение може би на цели и мерки като "поддържане на българската идентичност, език и култура в традиционните и новите български общности в чужбина", "подобряване ефективността на процесите по предоставяне на българско гражданство", "въвеждане на военно обучение в училище" (което и без това съществува). Очевидно под влияние на патриотите се предвижда "разширяване на възможностите за доброволна военна служба", но финансови анализи и конкретни разчети липсват. Показателно е, че от любимата за някои от тях идея за връщане на наборната военна служба (която, освен че няма защо, няма и как да бъде реализирана) е останало само обещанието за "стартиране на широк обществен дебат по темата".

Въобще може би най-силната част на програмата е липсата (освен на чуждици) на някакви нови и съществени популистки забежки, еднозначното (поне на думи) и стриктно придържане към евро-атлантическата принадлежност на страната със стремеж за по-нататъшното ѝ интергриране и твърдата финансова и фискална дисциплина.

Реформи под въпрос

От друга страна, отново най-сериозни съмнения и опасения в програмата и на това правителство пораждат реформистките му намерения и възможности. Съдбата на някои от реформите предварително изглежда обречена, също като при наборната военна служба. Например обещаното "започване на поетапна демонополизация на Националната здравноосигурителна каса" отново е понижено само до "иницииране на обществени дебати относно моделите и средствата за постигането" ѝ. Тоест, дебатите, които поне 10 години не са спирали, ще започват отначало. Въобще след героичните, но общо взето безплодни напъни в предишния мандат се забелязва липса на ентусиазъм за реформи в някои сектори – не само в здравеопазването, но и в МВР, да кажем.

Същевременно голяма част от предвидените реформи представляват повторение на дежурните ангажименти от управленските програми на предишните две правителства на управляващата партия. Те отдавна можеше и трябваше да бъдат изпълнени, но не са. А при липсата на конкретни разчети, графици и обосновки няма никакви гаранции, че ще бъдат. Например либерализацията на енергийния пазар. Или диверсификацията на газовите маршрути и доставки. Трите газови връзки със съседните страни трябва да заработят до 2020-а, но две от тях още нямат дори пълни предпроектни проучвания, а за връзката с Гърция се говори 10 години, но дори още не е обявен търг за избор на изпълнителя ѝ. В тази графа е и прословутата административна реформа в частта ѝ за електронното управление. В програмата за кой ли път се говори за електронно правителство, електронно здравеопазване и правосъдие, за довършване на единната информационна система за противодействие на престъпността – все неща, за които през последните 10-15 години бяха похарчени милиони, но напредъкът е доста скромен.

Най-разочароваща е т.нар. съдебна реформа, която при новото правителство навлезе в поредната си фаза на имитация и вече дори усилено се изпълнява. Като набързо приетите поправки в Наказателно-процесуалния кодекс, които изпълняват прокламирания приоритет за "гарантиране на ефективна, бърза и справедлива съдебна власт" изцяло според рецептите на главния прокурор. Това, разбира се, не е новина. Никой не е и очаквал друго. Въобще в публикуваната най-после програма на правителството изненади няма.

"Слава Богу", биха казали онези, които се притесняват, че страната може да бъде отклонена от досегашния си стратегическия път на развитие. "Лошо", биха казали очакващите истински дълбоки реформи.
Успокояващото и за едните, и за другите е, че може и да не се „случат доста по-добри неща“, както смята премиерът. Но пък можеше да е и по-зле.

"Дойче веле"

 

"Просто нямаме алтернатива, няма по-добри от нас и всеки ден трябва максимално да се доказваме и да си изпълняваме програмата. Това изпълним ли го като програма, аз мисля, че ще се случат доста по-добри неща." Така премиерът окуражава и мотивира министрите си малко преди те да приемат Програмата за управление на правителството за периода 2017-2021 година.

Онези, които му вярват безрезервно и наистина не виждат друга алтернатива, вероятно въобще няма да си направят труда да погледнат тази програма. А и да я погледнат, сигурно ще останат напълно удовлетворени от забележителния ѝ обем – правителството обещава да изпълни 902 мерки в преследване на 236 цели, конкретизиращи 65 приоритета в 20 области.

Предлаганият тук най-общ прочит на програмата е за останалите - които не приемат всичко на доверие и знаят, че алтернатива винаги има. Които се питат дали този път страната няма да свърне по някой алтернативен път и дали пък няма забатачените реформи най-после да тръгнат.

Много общи приказки

Големият обем няма да ги улесни да намерят отговорите на тези въпроси. Напротив. След упреците, че оповестените отначало приоритети на коалиционното управление са прекалено кратки и неясни, с подробната си програма управляващите са отишли в обратната крайност. От което съдържанието не е спечелило кой знае колко. Такъв документ, разбира се, не може да бъде докрай конкретен, но общите приказки на места са доста повече, така че не е ясно какви точно са намеренията на авторите и дали просто не са търсили "бройка" с мерки, чието изпълнение трудно се поддава на измерване и лесно се отчита. Мерки, които всъщност описват всекидневната дейност и се подразбират от само себе си. Когато например целта ти е "присъединяване на България към Шенген и еврозоната", е излишно да обещаваш "активни действия с цел присъединяване...". Едва ли има и смисъл да отхвърлиш няколко бройки, като обещаеш "ефективно противодействие на престъпни структури, специализирани в..." (всички основни видове престъпна дейност), след като така или иначе това ти е работата. Същото е и когато предвиждаш "създаване на организация за ефективно разследване на всеки установен случай на корупционно деяние". Въобще на моменти програмата прилича на дневник, в който ученик обещава всеки ден да се храни по три пъти, нощем да спи, а денем да ходи на училище.

Един от вицепремиерите патриоти обяви, че се гордее с липсата на чуждици в програмата, но явно не я е чел внимателно. Така или иначе обаче в наукообразно формулирани "мерки" като "подкрепа за националната полицентрична мрежа, чрез интегрирани инвестиции..." и "разширяване обхвата на обществения дискурс по темите, свързани с...", най-малкият проблем са чуждиците.

Набива се на очи и непрекъснатото позоваване и препращане към всевъзможни стратегии, планове за действие, годишни планове, пътни карти, които (главно в бъдеще време) повече ще се анализират, оптимизират, актуализират, разработват и приемат, отколкото да се изпълняват.

Има, разбира се, и раздели в програмата, които са изписани строго конкретно. Не е чудно, че най-яркият пример сред тях е транспортната политика. Тъй че, ако не друго, и третото правителство на този премиер се очертава като правителство на магистралите.

Патриотизмът и популизмът - под контрол

Общите приказки в програмата имат и една много добра страна – приносът на по-малкия коалиционен партньор, чието присъствие в управлението поначало будеше сериозни опасения, почти изцяло се вписва в тази категория. Разбира се, сред основните принципи на управлението е попаднало "съхраняването и развитието на националната идентичност" (какво включва тази идентичност, слава Богу, не е формулирано), а на немалко места в текста се срещат неща като "патриотичното възпитание на младежта", "възпитаване на основни национални ценности", "повече родолюбие в училище" и т.н. Но като цяло апетитите на националистите са под контрол, предимно на реторично ниво и без почти никакви конкретни ангажименти. С изключение може би на цели и мерки като "поддържане на българската идентичност, език и култура в традиционните и новите български общности в чужбина", "подобряване ефективността на процесите по предоставяне на българско гражданство", "въвеждане на военно обучение в училище" (което и без това съществува). Очевидно под влияние на патриотите се предвижда "разширяване на възможностите за доброволна военна служба", но финансови анализи и конкретни разчети липсват. Показателно е, че от любимата за някои от тях идея за връщане на наборната военна служба (която, освен че няма защо, няма и как да бъде реализирана) е останало само обещанието за "стартиране на широк обществен дебат по темата".

Въобще може би най-силната част на програмата е липсата (освен на чуждици) на някакви нови и съществени популистки забежки, еднозначното (поне на думи) и стриктно придържане към евро-атлантическата принадлежност на страната със стремеж за по-нататъшното ѝ интергриране и твърдата финансова и фискална дисциплина.

Реформи под въпрос

От друга страна, отново най-сериозни съмнения и опасения в програмата и на това правителство пораждат реформистките му намерения и възможности. Съдбата на някои от реформите предварително изглежда обречена, също като при наборната военна служба. Например обещаното "започване на поетапна демонополизация на Националната здравноосигурителна каса" отново е понижено само до "иницииране на обществени дебати относно моделите и средствата за постигането" ѝ. Тоест, дебатите, които поне 10 години не са спирали, ще започват отначало. Въобще след героичните, но общо взето безплодни напъни в предишния мандат се забелязва липса на ентусиазъм за реформи в някои сектори – не само в здравеопазването, но и в МВР, да кажем.

Същевременно голяма част от предвидените реформи представляват повторение на дежурните ангажименти от управленските програми на предишните две правителства на управляващата партия. Те отдавна можеше и трябваше да бъдат изпълнени, но не са. А при липсата на конкретни разчети, графици и обосновки няма никакви гаранции, че ще бъдат. Например либерализацията на енергийния пазар. Или диверсификацията на газовите маршрути и доставки. Трите газови връзки със съседните страни трябва да заработят до 2020-а, но две от тях още нямат дори пълни предпроектни проучвания, а за връзката с Гърция се говори 10 години, но дори още не е обявен търг за избор на изпълнителя ѝ. В тази графа е и прословутата административна реформа в частта ѝ за електронното управление. В програмата за кой ли път се говори за електронно правителство, електронно здравеопазване и правосъдие, за довършване на единната информационна система за противодействие на престъпността – все неща, за които през последните 10-15 години бяха похарчени милиони, но напредъкът е доста скромен.

Най-разочароваща е т.нар. съдебна реформа, която при новото правителство навлезе в поредната си фаза на имитация и вече дори усилено се изпълнява. Като набързо приетите поправки в Наказателно-процесуалния кодекс, които изпълняват прокламирания приоритет за "гарантиране на ефективна, бърза и справедлива съдебна власт" изцяло според рецептите на главния прокурор. Това, разбира се, не е новина. Никой не е и очаквал друго. Въобще в публикуваната най-после програма на правителството изненади няма.

"Слава Богу", биха казали онези, които се притесняват, че страната може да бъде отклонена от досегашния си стратегическия път на развитие. "Лошо", биха казали очакващите истински дълбоки реформи.
Успокояващото и за едните, и за другите е, че може и да не се „случат доста по-добри неща“, както смята премиерът. Но пък можеше да е и по-зле.

"Дойче веле"

Коментари

Stoqn Petrov's picture
Stoqn Petrov
chrome

Майко милаааа....Егоцентризъм

Майко милаааа....Егоцентризъм на макс!

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията