Ad Config - Website header

 

Article_top

В края на юни германският автопроизводител "Даймлер" направи първата копка на новия завод на "Мерцедес Бенц" северозападно от Москва.

"Ние сме уверени в дългосрочния потенциал на Русия", каза на тържествената церемония членът на съвета на директорите Маркус Шефер.

Строителството на завода на стойност 250 милиона евро стана първата голяма инвестиция на западен автопроизводител, откакто Америка и ЕС стовариха върху Русия санкции, за да я накажат за агресията в Украйна преди три години.

След повече от две години рецесия според прогнозите Русия през тази година трябва да се върне към растежа. Изглежда, създаденият от санкциите неблагоприятен инвестиционен климат напоследък се смекчава.

"Хората започнаха да забравят санкциите", заявява Крис Уийфър от московската консултантска компания Macro-Advisory.

В същото време в края на юли Конгресът на САЩ гласува разширяване на санкциите. Владимир Путин отговори с настояване да се намали американският дипломатически щат в Русия примерно със 750 души. (В най-голяма степен това вероятно ще засегне руските сътрудници.) Той също така отне от американската дипломатическа вила в московската гора Серебряний бор - дори барбекютата трябваше да бъдат взети.

Новата офанзива възроди споровете дали санкциите действат. Поддръжниците казват, че те са помогнали да спре руската военна намеса в Украйна. Противниците смятат, че те само позволяват на политиците да изглеждат по-твърди. Истината е по-сложна. Засега санкциите не са променили поведението на Путин зад граница, а някои му помогнаха да консолидира властта си у дома. Наистина, в дългосрочен план те могат да подкопаят стабилността на управлението му.

Първите санкции дойдоха в отговор на превземането на Крим през март 2014 г. и бяха насочени към определени хора, на които бе забранено пътуването и им бяха замразени сметките. През юли същата година, когато подкрепяните от Русия сепаратисти вдигнаха бунт в Украйна, последваха "секторни санкции", ограничаващи кредитирането на редица руски енергийни и отбранителни компании и банки. Мерките бяха изчислени, така че да се избегне сътресение на световните пазари и да бъде спечелена подкрепата на ЕС, която прие свои собствени санкции.

"Никога целта не е била сриване на руската икономика", твърди бивш американски дипломат.

След като цените на петрола се сринаха в края на 2014 г., руската икономика изпадна в криза. Санкциите влошиха още повече нещата. Сривът на кредитната система накара правителството да бръкне в резерва, за да спаси банките и компаниите. Несигурността накара чужденците да бъдат внимателни да правят бизнес с когото и да било в Русия, а не само тези в списъците. Тези "мълчаливи санкции" охладиха бизнес климата, казва Наталия Орлова, главен икономист в Алфабанк - най-голямата частна банка в Русия. Преките чужди инвестиции спаднаха от 69 милиарда долара през 2013 г. на едва 6,8 милиарда през 2015 г.

Американските чиновници възприеха това като доказателство, че санкциите действат.

"Русия е изолирана, икономиката й е разкъсана на парчета", обяви президентът Барак Обама през 2015 г.

По това време западните лидери се опасяваха, че Русия може да навлезе по-дълбоко в Украйна. Поддръжниците на санкциите твърдят, че са помогнали с предотвратяването на това, като изтъкват подписването на Минските споразумения през февруари 2015 г.

Въпреки това санкциите не промениха стратегията на Путин. Русия продължава да подкрепя сепаратистките републики в Украйна, а анексирането на Крим се превърна в свършен факт.

"Простата истина е, че санкциите все още не са променили политиката", заявява Евелин Фаркас, бивш специален пълномощник за Русия в Пентагона.

Русия продължи с намесата в Сирия, а през 2016 г. се намеси в изборите в САЩ.

У дома правителството използва санкциите, за да хвърли вината за икономическия спад върху действията на чужденците. С отрязването на приближените на Путин от световните пазари санкциите "непредумишлено ги направиха по-зависими от Кремъл", твърди Андрю Уайс от фондация "Карнеги". Според руското издание на "Форбс" през 2015 г. Аркадий Ротенберг - приятел на Путин от джудото и санкциониран строителен магнат, получи правителствени поръчки за 555 милиарда рубли (7,8 милиарда евро - б.р.). Санкциите станаха обект на публични насмешки. Върхът бяха фланелки с рисунка на ядрена ракета и надпис "Топол" не се плаши от санкции".

С времето и бизнесът започна да се плаши по-малко от тях. През 2014 г. представители на Министерството на финансите предупредиха американските компании да не присъстват на Международния икономически форум в Санкт Петербург - руския еквивалент на Давос. До 2016 г. много изпълнителни директори се завърнаха на него. Русия успешно емитира суверенни евробонове да 1,25 милиарда долара през 2016 г., като над половината бяха закупени от американци. По оценка на ООН през 2016 г. Русия е имала 280 проекта за венчърни инвестиции, което е по-ниско от пика, постигнат през последните 10 години (596 през 2008 г.), но е по-добре в сравнение с долния праг от 194 през 2014 г. IKEA, Leroy Merlin, Pfizer and Mars Inc - всички те имат платове за магазини или фабрики.

Новите санкции могат да накарат чуждите инвеститори да направят пауза. Това притеснява Кремъл. Докато Путин гледа към четвъртия си мандат (очаква се той да спечели изборите през идната година), руснаците се притесняват повече за джобовете си, отколкото за Крим. Растежът за тази година се очаква да бъде 2 на сто или по-малко. За елита перспективата от дългосрочна стагнация и безкрайно противопоставяне на Запада повдига въпроси за пътя на страната.

"Това чувство за историческа задънена улица предизвиква паника", пише руският анализатор Владимир Фролов.

Санкциите няма да накарат Путин да промени курса, но ще направят по-трудно той да го следва.

-----

* Коментарът е редакционен.

 

В края на юни германският автопроизводител "Даймлер" направи първата копка на новия завод на "Мерцедес Бенц" северозападно от Москва.

"Ние сме уверени в дългосрочния потенциал на Русия", каза на тържествената церемония членът на съвета на директорите Маркус Шефер.

Строителството на завода на стойност 250 милиона евро стана първата голяма инвестиция на западен автопроизводител, откакто Америка и ЕС стовариха върху Русия санкции, за да я накажат за агресията в Украйна преди три години.

След повече от две години рецесия според прогнозите Русия през тази година трябва да се върне към растежа. Изглежда, създаденият от санкциите неблагоприятен инвестиционен климат напоследък се смекчава.

"Хората започнаха да забравят санкциите", заявява Крис Уийфър от московската консултантска компания Macro-Advisory.

В същото време в края на юли Конгресът на САЩ гласува разширяване на санкциите. Владимир Путин отговори с настояване да се намали американският дипломатически щат в Русия примерно със 750 души. (В най-голяма степен това вероятно ще засегне руските сътрудници.) Той също така отне от американската дипломатическа вила в московската гора Серебряний бор - дори барбекютата трябваше да бъдат взети.

Новата офанзива възроди споровете дали санкциите действат. Поддръжниците казват, че те са помогнали да спре руската военна намеса в Украйна. Противниците смятат, че те само позволяват на политиците да изглеждат по-твърди. Истината е по-сложна. Засега санкциите не са променили поведението на Путин зад граница, а някои му помогнаха да консолидира властта си у дома. Наистина, в дългосрочен план те могат да подкопаят стабилността на управлението му.

Първите санкции дойдоха в отговор на превземането на Крим през март 2014 г. и бяха насочени към определени хора, на които бе забранено пътуването и им бяха замразени сметките. През юли същата година, когато подкрепяните от Русия сепаратисти вдигнаха бунт в Украйна, последваха "секторни санкции", ограничаващи кредитирането на редица руски енергийни и отбранителни компании и банки. Мерките бяха изчислени, така че да се избегне сътресение на световните пазари и да бъде спечелена подкрепата на ЕС, която прие свои собствени санкции.

"Никога целта не е била сриване на руската икономика", твърди бивш американски дипломат.

След като цените на петрола се сринаха в края на 2014 г., руската икономика изпадна в криза. Санкциите влошиха още повече нещата. Сривът на кредитната система накара правителството да бръкне в резерва, за да спаси банките и компаниите. Несигурността накара чужденците да бъдат внимателни да правят бизнес с когото и да било в Русия, а не само тези в списъците. Тези "мълчаливи санкции" охладиха бизнес климата, казва Наталия Орлова, главен икономист в Алфабанк - най-голямата частна банка в Русия. Преките чужди инвестиции спаднаха от 69 милиарда долара през 2013 г. на едва 6,8 милиарда през 2015 г.

Американските чиновници възприеха това като доказателство, че санкциите действат.

"Русия е изолирана, икономиката й е разкъсана на парчета", обяви президентът Барак Обама през 2015 г.

По това време западните лидери се опасяваха, че Русия може да навлезе по-дълбоко в Украйна. Поддръжниците на санкциите твърдят, че са помогнали с предотвратяването на това, като изтъкват подписването на Минските споразумения през февруари 2015 г.

Въпреки това санкциите не промениха стратегията на Путин. Русия продължава да подкрепя сепаратистките републики в Украйна, а анексирането на Крим се превърна в свършен факт.

"Простата истина е, че санкциите все още не са променили политиката", заявява Евелин Фаркас, бивш специален пълномощник за Русия в Пентагона.

Русия продължи с намесата в Сирия, а през 2016 г. се намеси в изборите в САЩ.

У дома правителството използва санкциите, за да хвърли вината за икономическия спад върху действията на чужденците. С отрязването на приближените на Путин от световните пазари санкциите "непредумишлено ги направиха по-зависими от Кремъл", твърди Андрю Уайс от фондация "Карнеги". Според руското издание на "Форбс" през 2015 г. Аркадий Ротенберг - приятел на Путин от джудото и санкциониран строителен магнат, получи правителствени поръчки за 555 милиарда рубли (7,8 милиарда евро - б.р.). Санкциите станаха обект на публични насмешки. Върхът бяха фланелки с рисунка на ядрена ракета и надпис "Топол" не се плаши от санкции".

С времето и бизнесът започна да се плаши по-малко от тях. През 2014 г. представители на Министерството на финансите предупредиха американските компании да не присъстват на Международния икономически форум в Санкт Петербург - руския еквивалент на Давос. До 2016 г. много изпълнителни директори се завърнаха на него. Русия успешно емитира суверенни евробонове да 1,25 милиарда долара през 2016 г., като над половината бяха закупени от американци. По оценка на ООН през 2016 г. Русия е имала 280 проекта за венчърни инвестиции, което е по-ниско от пика, постигнат през последните 10 години (596 през 2008 г.), но е по-добре в сравнение с долния праг от 194 през 2014 г. IKEA, Leroy Merlin, Pfizer and Mars Inc - всички те имат платове за магазини или фабрики.

Новите санкции могат да накарат чуждите инвеститори да направят пауза. Това притеснява Кремъл. Докато Путин гледа към четвъртия си мандат (очаква се той да спечели изборите през идната година), руснаците се притесняват повече за джобовете си, отколкото за Крим. Растежът за тази година се очаква да бъде 2 на сто или по-малко. За елита перспективата от дългосрочна стагнация и безкрайно противопоставяне на Запада повдига въпроси за пътя на страната.

"Това чувство за историческа задънена улица предизвиква паника", пише руският анализатор Владимир Фролов.

Санкциите няма да накарат Путин да промени курса, но ще направят по-трудно той да го следва.

-----

* Коментарът е редакционен.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Трябва ли България да поиска сваляне на санкциите срещу Русия?