Ad Config - Website header

 

Article_top

Индия и Китай отчитат вредните си емисии с толкова несигурни методи, че може би варират с близо 100%. Италия пък си "спестява" значителни количества газове, които въобще не присъстват в отчета й пред ООН.

Това са само част от разкритията на функциониращите във Велкобритания и Швейцария изследователски центрове, които се занимават с реалното ниво на вредните емисии в света.

Сред ключовите задължения на 195-те държави, подписали Парижкото споразумение за климата през 2015 г., е да представят официална статистика на вредните газове, които произвеждат, на всеки две години.

Повечето страни представят данни на базата на броя превозни средства и средствата за отопление на сградите. 

Споменатите научни центрове на Албиона и в Швейцария често показват сериозни пропуски в официалната статистика на други страни, разкрива разследване на Би Би Си.

Учените в Швейцария са отчели значителни количества газове от северна Италия, които обаче не присъстват в отчета на апенинската държава, представен на ООН.

Нивата на вредните емисии от Индия и Китай пък се отчитат с толкова несигурни методи, че експерти смятат, че може да варират с близо 100%.

Подобни разминавания са по-сериозна заплаха за Парижкото споразумение от оттеглянето на САЩ, коментират изследователите пред Би Би Си.

През 2011 г. швейцарски учени за пръв път публикуват данни за нивата на фреона HFC-23, който идва от северна Италия. Той се използва в хладилниците и при производството на охладителни системи, а учените са пресметнали, че допринася 14 800 пъти повече от въглеродния диоксид за глобалното затопляне. Според учените от станцията за наблюдение на качеството на въздуха фреонът все още се произвежда:

"Изчисленията ни показват, че само на това място в Италия 60-80 тона от субстанцията се изхвърлят в атмосферата. Ако го сравним с официалната статистика на Италия, откриваме, че според данните в региона емисиите са под 10 тона", казва Стефан Рейман от Швейцарската федерална лаборатория за материалознание и технологии.

"Само за да очертаем контекста - този парников газ е хиляди пъти по-силен от въглеродния диоксид. Тоест разминаването е равносилно на това италиански град с 80 000 жители да не произвежда въглероден диоксид една година."

Италианската агенция за околната среда коментира пред Би Би Си, че статистиката й е точна и съответства на изискванията на ООН. Страната е третият най-голям замърсител в Европейския съюз и произвежда над 10% от парниковите газове.

Друг газ, който допринася за глобалното затопляне, е въглеродният тетрахлорид, използван като разтворител и забранен в Европа от 2002 г. заради вредното му въздействие върху озоновия слой.

"Китай все още произвежда 10 000 - 20 000 тона от него всяка година. Няма статистика за емисиите от подобни газове, защото те са забранени и не би трябвало да се произвеждат изобщо."

Подходът на Китай за отчитане на опасните емисии, които отделя, е непрекъснато оспорван от ООН.

През 2007 г. страната отказва да признае статистиката, според която е станала най-големият замърсител на въздуха с въглероден диоксид:

"Работех в Китай през 2007 г.", казва Ейнджъл Су от университета "Йейл". "Щях да публикувам статистика, според която Китай е най-големият замърсител с парникови газове, но ми казаха, че китайското правителство не признава тази статистика и не мога да я публикувам."

Парижкото споразумение за климата е част от Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата. Документът на ООН, който контролира глобалното затопляне преди него, е Протоколът от Киото, който бе подписан през 1997 г. и изтече през 2012 г., но беше продължен до 2020 г. Той определя рамките на въглеродните емисии на 35 индустриализирани държави. 

През 2011 г. и 2012 г. България продаде на Австрия неизпълнените ни квоти по Протокола. За периода по Протокола от Киото (2008 – 2012 г.) България разполага с 610 млн. предписани емисионни единици (AAU), но заради спада в икономиката през 90-те години, емисиите ще са по-малко от разрешеното количество и се натрупа излишък от 200 - 230 млн. AAU, който беше продаден на Австрия.

 
Това е смъртоносната комбинация, която води до глобалното затопляне. Снимка Уикипедия

Индия и Китай отчитат вредните си емисии с толкова несигурни методи, че може би варират с близо 100%. Италия пък си "спестява" значителни количества газове, които въобще не присъстват в отчета й пред ООН.

Това са само част от разкритията на функциониращите във Велкобритания и Швейцария изследователски центрове, които се занимават с реалното ниво на вредните емисии в света.

Сред ключовите задължения на 195-те държави, подписали Парижкото споразумение за климата през 2015 г., е да представят официална статистика на вредните газове, които произвеждат, на всеки две години.

Повечето страни представят данни на базата на броя превозни средства и средствата за отопление на сградите. 

Споменатите научни центрове на Албиона и в Швейцария често показват сериозни пропуски в официалната статистика на други страни, разкрива разследване на Би Би Си.

Учените в Швейцария са отчели значителни количества газове от северна Италия, които обаче не присъстват в отчета на апенинската държава, представен на ООН.

Нивата на вредните емисии от Индия и Китай пък се отчитат с толкова несигурни методи, че експерти смятат, че може да варират с близо 100%.

Подобни разминавания са по-сериозна заплаха за Парижкото споразумение от оттеглянето на САЩ, коментират изследователите пред Би Би Си.

През 2011 г. швейцарски учени за пръв път публикуват данни за нивата на фреона HFC-23, който идва от северна Италия. Той се използва в хладилниците и при производството на охладителни системи, а учените са пресметнали, че допринася 14 800 пъти повече от въглеродния диоксид за глобалното затопляне. Според учените от станцията за наблюдение на качеството на въздуха фреонът все още се произвежда:

"Изчисленията ни показват, че само на това място в Италия 60-80 тона от субстанцията се изхвърлят в атмосферата. Ако го сравним с официалната статистика на Италия, откриваме, че според данните в региона емисиите са под 10 тона", казва Стефан Рейман от Швейцарската федерална лаборатория за материалознание и технологии.

"Само за да очертаем контекста - този парников газ е хиляди пъти по-силен от въглеродния диоксид. Тоест разминаването е равносилно на това италиански град с 80 000 жители да не произвежда въглероден диоксид една година."

Италианската агенция за околната среда коментира пред Би Би Си, че статистиката й е точна и съответства на изискванията на ООН. Страната е третият най-голям замърсител в Европейския съюз и произвежда над 10% от парниковите газове.

Друг газ, който допринася за глобалното затопляне, е въглеродният тетрахлорид, използван като разтворител и забранен в Европа от 2002 г. заради вредното му въздействие върху озоновия слой.

"Китай все още произвежда 10 000 - 20 000 тона от него всяка година. Няма статистика за емисиите от подобни газове, защото те са забранени и не би трябвало да се произвеждат изобщо."

Подходът на Китай за отчитане на опасните емисии, които отделя, е непрекъснато оспорван от ООН.

През 2007 г. страната отказва да признае статистиката, според която е станала най-големият замърсител на въздуха с въглероден диоксид:

"Работех в Китай през 2007 г.", казва Ейнджъл Су от университета "Йейл". "Щях да публикувам статистика, според която Китай е най-големият замърсител с парникови газове, но ми казаха, че китайското правителство не признава тази статистика и не мога да я публикувам."

Парижкото споразумение за климата е част от Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата. Документът на ООН, който контролира глобалното затопляне преди него, е Протоколът от Киото, който бе подписан през 1997 г. и изтече през 2012 г., но беше продължен до 2020 г. Той определя рамките на въглеродните емисии на 35 индустриализирани държави. 

През 2011 г. и 2012 г. България продаде на Австрия неизпълнените ни квоти по Протокола. За периода по Протокола от Киото (2008 – 2012 г.) България разполага с 610 млн. предписани емисионни единици (AAU), но заради спада в икономиката през 90-те години, емисиите ще са по-малко от разрешеното количество и се натрупа излишък от 200 - 230 млн. AAU, който беше продаден на Австрия.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Лично за вас успешна ли беше 2017 г.?