Приемането на паради, участието във военни ритуали, последвано от посещението на църкви, ремонтирани като скъпо струваща олигархична недвижимост, заема все по-голяма част от работното време на президента. Армията, флотът, Руската православна църква, военнопромишленият комплекс и спецслужбите - всичко се свежда до една картинка като в карикатура с надпис "Без думи" - посланието и без това е ясно. Това е резултатът от 18-те години управление на Владимир Путин1. На 9 август 1999 г. той бе назначен за и.д. премиер.

18 години не са кръгла годишнина, но са изключително важна в контекста на политическата история на страната. Именно в продължение на такъв времеви отрязък до кончината си управлява Леонид Брежнев. Съдейки по всичко, епохата на Путин ще се окаже по-дълга, отколкото ерата на Брежнев. Тези, които са живели тогава, помнят, че тя изглеждаше безкрайна. За Путин за пореден път всичко едва започва.

Брежнев също обичаше всичко военно и сериозно се отнасяше към ритуалите. И с тяхна помощ управляваше страната - свещената памет правеше и режима посвоему свещен. Същата технология на сакрализирането на своя режим използва и Путин. Леонид Илич обаче е участвал в онази война...

Брежнев правеше всичко "върху здрава марксистко-ленинска основа". При Путин тази роля изпълнява консервативно-политическият фюжън, "рагуто от символи", както би определил този феномен Томас Ман. Тук червената звезда и обръщението "другари офицери" мирно съжителстват с поста, молитвата и обръщението "Ваше Светейшество".

Брежнев бе стар, или, както се разказваше в съветския виц, "суперстар". Обратното - Путин до неотдавна, в "периода на тувинските торсове"2, показваше пълната си с енергия ювенилност. Не внезапно, в преддверието на предизборната кампания за третия (той е също и четвърти) мандат, президентът влезе в ролята на pater familias - бащата на голямо семейство, където в личния живот има и внуци, за цялата нация с изключение на отцепниците - в политическия живот. Разсъжденията му стават малко многословни, понякога ненапълно точни - основани са върху прекалено оптимистични справки, които не съвпадат дори с най-благоприятната държавна статистика.

Жестокото смазване на протестите, масовите арести на регионални ръководители са съчетани с прояви на внезапна сантименталност и посещението при Людмила Алексеева3 в деня на нейната 90-годишнина. Той заприличва не на баща, а на дядо на нацията, от когото вече не очакват нищо, но той стана говорещ фон, константа - хибриден монарх.

На късния Франко - ето на кого прилича той. Конспиролозите са на кормилото, технократите - на министерски постове. Липсват само добри отношения със САЩ. Самият лидер на нацията е част от общодържавния пейзаж, която не изчезва никъде и никога. Главната му грижа е да съхрани себе си на власт и/или да осигури нейния преход.

Но Франко си имаше Хуан Карлос. Той гледаше към него и го подготвяше за ролята на инструмент на прехода. Путин засега няма преходна фигура. Дори Брежнев си имаше Андропов, от когото пътечката водеше към Горбачов, който осъществи този преход.

Путин знае как завършват преждевременно обявените преходи - точно с примера на Горбачов. И засега не съобщава на пилците си как и при какви условия е готов да стане "куца патица"4. Вероятно той ще посвети идните години в търсенето на своя Андропов или Хуан Карлос. Или самият той ще се превърне в тях.

---------------

1Авторът брои времето от назначаването на Путин за и.д. премиер. През 2000 г. той стана президент, а в периода 2004-2008 г. оново бе премиер, но де факто управляваше държавата. Брежнев бе генерален секретар на ЦК на КПСС през 1964-1982 г. Той стана държавен глава чак през 1977 г., но тогава най-старши в СССР бе партийният ръководител.

2Путин често посещава азиатската автономна република Тува и оттам редовно се разпространяват негови снимки гол до кръста.

3Видна дисидентка още от съветско време, принудена да емигрира в САЩ. Днес тя живее в Русия и не пести критиките си към режима.

4Термин, използван за президентите на САЩ, на които предстои оттегляне след изборна загуба или изтичане на двата мандата.

* Авторът е директор на програма в Московския център "Карнеги". Коментарът му е публикуван във в. "Ведомости".