Кремълското „изправяне от колене“, което започна с окупацията на Крим, завърши безславно. Руското ръководство публично призна провала на опита си да легализира превзетите украински територии. Няма да има никаква „размяна“ на окупирания полуостров срещу „мирен план“ за Донецката и Луганската републики, „борба с тероризма“ в Сирия и пр. съмнителни кремълски услуги. Кримчани ги очакват утежнените санкции, сриване на жизнения стандарт, милитаризация, антиукраинска истерия и засилване на репресиите.

Американската политическа класа прие стратегическо решение – няма да има никакви договорености, още повече компромиси, с режима на Владимир Путин. И в руското правителство прекрасно съзнават това. Министър-председателят Дмитрий Медведев нарече подписаните от американския президент Доналд Тръмп санкции „пълна търговска война“.

„Първо, надеждите за подобряване на нашите отношения с новата американска администрация приключиха. Второ, на Русия бе обявена пълна търговска война. Трето, администрацията на Тръмп демонстрира пълно безсилие, като по най-унизителния начин предаде изпълнителните си пълномощия на Конгреса. Това променя съотношението на силите в политическите кръгове на САЩ“, заяви руският премиер.

По думите му режимът на санкциите „ще се запази с десетилетия, освен ако не се случи някакво чудо“, а отношенията между Русия и САЩ ще бъдат „крайно напрегнати“ независимо от състава на Конгреса или личността на президента.

Дмитрий Медведев официално призна, че „епопеята“ по завземането на Крим и последвалите опити за легализация на откраднатото, са се превърнали в безпощадно фиаско. Става дума за най-голямото външно политическо поражение на Москва след края на СССР.

Разделянето на територията на Общността на независимите държави (ОНД) на сфери на влияние, връщането на ялтенско-потсдамския свят, „федерализацията“ на Украйна, постепенното разрушаване на НАТО и останалите путински „щения“ вече са в историята.

Участниците в „кримската пролет“ повярваха на кремълските данайци. Обещаха им бърз крах на Украйна и признание на полуострова за руски. Но Москва ги излъга.

Участниците в анексията се оказаха заложници на Кремъл. Ако Владимир Путин загуби властта, тези господа могат да бъдат предадени на Киев, където ги чакат съд и затвор.

Анексираният полуостров, войната в Донбас и атаките по американската демокрация се оказаха в един пакет. Европейските политици могат да продължат да говорят за готовността си да смекчат ограниченията в случай на реализация на „минските договорености“, но сега това е просто красив жест. Систематизацията на антируските мерки всъщност означава, че Москва трябва да се разкара от всички завладени територии и да изпълни редица унизителни искания. В това число и свързани с демократизацията на вътрешно политическия живот. На западното общество и съседните страни са им нужни гаранции, че след 15-20 години на власт в Русия няма отново да дойдат реваншисти.

Външнополитическото ведомство на САЩ е решено да възстанови териториалната цялост на Украйна. Специалният представител на Държавния департамент в Украйна Кърт Уокър вече заяви, че проблемът на Крим по нищо не се отличава от проблема на Донбас.

„Това е територия, която е била завзета и окупирана, а в случая с Крим, Русия също заяви, че е анексирала тази територия. Това просто е неприемливо – не можете просто да отидете и да превземете парче от чужда страна. Затова не може да става дума за никакво признаване, за никаква легитимност на руските ходове нито в Източна Украйна, нито в Крим“, каза Уокър.

През пролетта и лятото на 2014 г. кремълската дипломация успя за кратко да отдели проблема на кримския „референдум“ от бойните действия в Донбас. Президентът Путин и подчинените му нееднократно заявяваха, че въпросът за Крим е „приключил“. Сега вече е ясно, че те избързаха с изводите или се опитваха да представят желаното за действително.

Какво следва?

Приемането на санкциите е важна стъпка в политиката по удържане на Кремъл, но не е последната. Москва я чака поредна порция икономически ограничения. Особено срещу окупирания Крим. Първо, той е коренът на проблема. Второ, „Кримнаш“ е болната тема на московската клептокрация. Никакво руско „благоденствие“ няма да има в републиката. Москва няма пари да поддържа „особени“ региони.

Финансирането на Чечня няма как да бъде съкратено, но на Крим – може. Републиканските или московски чиновници, които обещават на кримчани подобряване на живота им, нагло лъжат. Кримчани ги чакат продължителен спад в икономиката, милитаризация, антиукраинска истерия и засилване на репресиите. Всичко, което Кремъл може да предложи на поробеното население, така или иначе е свързано с война.

За три години Путин стана до скука предвидим. Той привикна да отговаря с ескалация на решенията на Запада, използвайки Крим, Донецката и Луганската републики като плацдарм. Но с всеки път ситуацията се влошава. Веднага след подписването на санкциите, от Вашингтон дадоха да се разбере, че са готови да въоръжат Украйна. Американските военни внимателно следят какво става в Крим и около него. Командващият армията на САЩ в Европа ген. Бен Ходжис заяви в интервю пред киевски журналисти, че Кремъл увеличава военната си инфраструктура по границата с Украйна. Според него за Москва не съществува вариант за доброволно изтегляне от Крим. Подобни изявления са подготовка на информационния фон за усилване на натиска върху Москва заради милитаризацията на полуострава, която заплашва страните от НАТО.

Преди три години анексираният Крим бе главният геополитически трофей на Владимир Путин. После полуостровът стана куфар без дръжка, предмет на търговия. Днес „Кримнаш“ е раково образувание, пуснало метастази в руския държавен организъм. Или кремълският елит ще се избави от него, или то ще погуби путинския режим, а после и цялата страна.

----

* Сергей Стелмах е кримски политически наблюдател. Името и фамилията му са променени от съображения за сигурност. Материалът му е публикуван в сайта „Крым.Реалии“, откъдето го препечатваме с незначителни съкращения. Подзаглавието е на Клуб Z.