Денят е 2 май 2012 г., приключва последната минута на продължението на първото полувреме на мача между "Фиорентина" и "Новара". Следват вероятно най-тежките 15 минути в съблекалнята в историята на "виолетовите". Треньорът на отбора току-що (в 32-рата минута) е нападнал с две крошета един от младите играчи на отбора пред целия стадион заради реплика при смяната му. А отборът вече губи с 0:2 от тотално анонимния си съперник. 

Никой не знае какво се е говорило в съблекалнята. Не са и много треньорите, които биха искали да изпаднат в подобна ситуация и после да излизат от нея. Факт е обаче, че въпреки случката в 32-рата минута след разговора в съблекалнята през второто полувреме "Фиорентина" успява да изравни резултата с два гола на Рикардо Монтоливо и да вземе 1 точка. 

Това, естествено, не интересува никого. След случката, останала в аналите на футбола, единственото, което се знае, е, че след мача наставникът Делио Роси е уволнен, а по-късно и наказан заради нападението с 3 месеца лишаване от права. Сцената на стадион "Артемио Франки" остава най-черната точка в биографията му и вероятно съсипва обещаващата му кариера. 

Само 6 месеца преди това смяната на предишния треньор Синиша Михайлович е посрещната с повече от облекчение. Много от феновете на Фиорентина вдигат празненства след обявяването на новината. Всички вярват, че назначението на Делио Роси ще донесе по-добри моменти за клуба. Месеци преди това феновете на отбора пишат открито писмо, с което питат собствениците на "виолетовите" - братята Дела Вале, какви са плановете им за клуба.

Сред засегнатите теми са и видимата липса на елементарна дисциплина в много от звездите на "Фиорентина". Играчите са изтипосвани по вестниците няколко пъти със снимки по баровете на Флоренция преди важни срещи на отбора. Някои от тях закъсняват за тренировки, други се замесват в публични скандали из града за паркиране и такива за превишена скорост. 

Смесицата от налагането на дисциплина и бащинско отношение към играчите е една от причините шефовете на "Фиорентина" да изберат именно Делио Роси за наследник на Михайлович. Той отговаря и в голяма степен на изискванията на феновете. Те са уморени от тактиката с "паркиране на автобуса" и неособено приятна дефанзивна игра на принципа  "а отпред каквото стане", практикувана от сърбина.

За сметка на това Роси е известен с това, че налага атрактивен атакуващ стил на игра. Той най-често използва система 4-3-3 или 4-3-1-2 с двама изявени нападатели. Обича да налага сравнително млади футболисти и има око за тях. Най-известни от тях вероятно са Хавиер Пасторе и Едиосон Кавани, които сега играят за "Пари Сен Жермен", Есекиел Лавеци, който се оказа в топ 10 на най-скъпо платените футболисти, и нашият Валери Божинов, който все още държи рекорда за най-млад чужд футболист в Серия А. 

Вероятно най-големият успех в кариерата на Роси е престоят му в "Лацио" между 2005-а и 2009 г. Там той успява да спечели и най-голямото си отличие - Купата на Италия през 2009 г. срещу "Сампдория". Ако има нещо, на което обаче феновете и най-вече шефовете на "Левски" трябва да обърнат внимание, това е неговото заминаване от "Лацио". След като е успял да спечели купата (но при неособено добро представяне на отбора в Серия А), той изненадващо напуска. Официално се казва, че е по лични причини, но неофициално се знае, че е заради скандал с президента на клуба Клаудио Лотито. 

Това всъщност не е единственият случай, когато Роси напуска заради конфликт с ръководството на клуба. Най-фрапиращ е краят на престоя му в "Палермо", където в началото прави истински чудеса: победи с по 2:0 над "Милан" и "Ювентус" и класиране за Лига Европа. Уволнен е от клуба след тежка загуба и скандал с президента Зампарини през февруари 2011 г., но в върнат само след 4 седмици обратно.

Извежда Палермо до финал за Купата на Италия. Финалът толкова вдъхновява феновете на "Палермо", че те тръгват към Рим, където се играе мачът с лодки, само и само да присъстват. Роси и "Палермо" съвсем очаквано губят мача от "Интер" с 1:3, където тогава все още играят Уесли Снайдер, Милито, Ето'о... Това води до ново освобождаване на Роси от клуба, второто за по-малко от 6 месеца.

Малко по-очаквано е напускането му от "Самподори", където е назначен през 2012 г. След добри резултати идва слаб период и в края на 2013-а той е освободен, но на излизане казва: "Ако има доверие, е нормално да продължиш, ако няма, по-добре да си тръгнеш, без значение от резултатите."

И ако все още се чудите какъв човек стана треньор на "Левски", отговорът не е лесен. Въпреки меко казано неравния път, по който върви кариерата на Делио Роси, всички, с които е работил, вероятно с изключение на получилия два тупаника Адем Ляич, признават, че роденият в Римини треньор е отдаден на футбола професионалист. Една от легендите на "Лацио" Анджело Перуци си спомня как потреперил, когато Роси му казал: “Семейството е на второ място, на първо трябва да е "Лацио”.

Роси е специалист по събуждане на заспали състави, които успява или да класира нагоре, или да спаси от изпадане. Той очевидно е и човек, който не е склонен да променя вижданията си за играта, без значение дали е на 4-то или на 14-о място. Той е от онези футболни треньори, които очакват дисциплина от играчите си и твърда подкрепа от шефовете на клубовете. Емоционален на стадиона и извън него, Роси е готов да показва средни пръсти, да влиза гол във фонтаните, да удари един-два шамара и... да си тръгне.

И тук основният въпрос е към феновете и собственика на "Левски": колко търпение имат, кое са готови да вземат от Делио Роси - атрактивната игра, дисциплината, налагането на младите играчи или скандалите и бързото прибиране в Италия?