Ad Config - Website header

 

Article_top

Ако ви се е сторило прекалено, че през 2012 г. премиерът Бойко Борисов запретна крачоли и нагази в калта край Ябълково, за да се включи лично в спасяването на 2605 блатни кокичета от заплахата на строящата се магистрала "Марица", то непременно трябва да се запознаете с Доклада по ОВОС за влечугите и земноводните по "Струма". 

Той бе публикуван на сайта на Агенция "Пътна инфраструктура" и засяга трасето на лот 3.2 между Крупник и Кресна.

Целия текст може да видите тук.

Изготвянето на проучването бе възложено на гръцката консултантска компания "Енвеко" през май т.г. и резултатите не са в особена полза на крайните позиции на природозащитните организации. 

Основните изводи са, че строителството на последната отсечка на магистрала "Струма" в района около Кресненското дефиле не само няма да доведе до затриването на защитени видове, но тъкмо обратното - ще ограничи смъртността им. 

Според използваните мониторингови данни от периода 2013-2016 г. на този път умират средно между 7,2 и 10,8 влечуги и 0,6 и 1,4 земноводни дневно

През 2015 г. за 36 дни са открити общо 68 умрели земноводни и 517 влечуги. Данните дори се смятат за занижени, тъй като преди изследователите да успеят да преброят всички жертви, част от тях са били премахнати от работниците по чистотата, уточняват експертите. 

За улеснение авторите на доклада дори са въвели съкращение за клетите "местообитатели" - УНП (умрели на пътя)

Най-честите жертви в този участък са сивата водна змия и зеленият гущер, които имали нужда да се "темперират" и използвали пътната настилка за „терморегулация“, показват теренните проучвания, извършени през май 2017 г.

Шипобедрената и шипоопашата костенурка, както и леопардовият и ивичестият смок също са потърпевши.

Процентите на смъртност при земноводните са много по-ниски, но в състава на жертвите се срещат безценната жълтокоремна бумка, южният гребенест тритон, краставата жаба и др.

През юли т.г. няколко екоорганизации внесоха официална жалба в Брюксел с мотива, че Кресненският пролом е част от мрежата "Натура 2000" и ако финалната отсечка от магистралата бъде построена през дефилето, това ще бъде катастрофално за защитените видове растения и животни в региона.

Резултатите от Оценката за въздействие върху околната среда (ОВОС) обаче показват, че и трите предложени варианта за проектни решения за маршрута на лот 3.2, които включват преминаване и обход през дефилето, ще доведат до значително намаляване на УНП. 

При реализацията на т.нар. Източна алтернатива Г20, както и на сценария „Дълъг тунел“ прогнозираната смъртност за 2040 г. ще бъде намалена с 58% при влечугите и с 25,1% при земноводните спрямо 2014 г.

За целта обаче трябва да бъдат изградени подходящи конструкции за изолиране и коридори за свързаност, отчитат експертите и най-подробно описват какви трябва да бъдат те. 

"Общото правило е, че по-подходящ за повечето видове влечуги и земноводни е голям осветен от слънцето подлез с минимален препоръчан размер за дължина под 10 метра и 75 x 100 cm или при тръби с диаметър от 1 m. Размерът обаче не е най-важният фактор - имало случаи, в които костенурките предпочитали да пресичат пътя през отводнителен канал с диаметър 1 m вместо през бетонов кутиенообразен канал с размери 3,4 m x 2,4 m", е отбелязано в доклада. 

Документът изобилства от куп ценни инструкции - залесяване на подстъпите към входа на съоръженията с храсти, предписания за разстоянието и формата на подлезите, наклона, повърхността и пр.

Авторите заклеймяват оградата от телена мрежа с метални стълбове като непригодна. Според тях най-ефективният вид конструкция за изолация за влечуги и земноводни са бетонните заграждения, поставени под пътното ниво в чакъл с наклон между ръба и канавката. Този вид бариера се е доказал като много успешен с намаляване от 93% на "изобилието на пътищата на влечуги и земноводни".

Бариерата за влечугите трябва да е с височина 80 cm, за да се спрат повечето животни, тъй като, ако достигнат пътя, те ще бъдат "уловени в капан и евентуално убити без възможност за бягство", допълват още експертите.

На финала на доклада е обърнато специално внимание върху последващия контрол. Според консултантите трябва да се сформират полеви екипи, които да обхождат пеша цялото разстояние на дефилето. Отговорникът по смъртността трябва да протоколира всяко мъртво животно, а другите двама членове от полевия екип да записват всички "индивиди - влечуги и земноводни", които срещнат по пътя, за да има обществеността реална представа за разнообразието.

Предвидено е поставянето на камери в тръбите за засичане на движение, както и нещо като техника за "снемане на отпечатъците" на бумки, тритони и костенурки.

При метода със следите и двата входа на подлеза трябва да бъдат покрити с тънък слой материал, например мраморен прах или пясък. Така изследователите щели да получат информация за броя на влечугите и земноводните, използващи съоръжението.

Ако строителството на лот 3.2 на "Струма" не започне до 2019 г., което в крайна сметка е напълно възможно и заради действията на еколозите, това може да доведе до провал на оперативна програма “Транспорт и транспортна инфраструктура”, а страната ни да загуби 1,5 млрд. лв. от ЕС. 

Ако и това не е основателна причина за форсирането на проекта, то от Българската асоциация на пострадали при катастрофи напомнят, че този пътен участък си извоюва печалната слава на най-кървавото трасе в България.

За последните пет години в Кресненското дефиле на всеки километър “изникват” по два надгробни паметника и всеки ден забавяне на строителството е причина за тежки пътнотранспортни произшествия.

 
ИКОНОМИКА магистрала струма бгнес

Ако ви се е сторило прекалено, че през 2012 г. премиерът Бойко Борисов запретна крачоли и нагази в калта край Ябълково, за да се включи лично в спасяването на 2605 блатни кокичета от заплахата на строящата се магистрала "Марица", то непременно трябва да се запознаете с Доклада по ОВОС за влечугите и земноводните по "Струма". 

Той бе публикуван на сайта на Агенция "Пътна инфраструктура" и засяга трасето на лот 3.2 между Крупник и Кресна.

Целия текст може да видите тук.

Изготвянето на проучването бе възложено на гръцката консултантска компания "Енвеко" през май т.г. и резултатите не са в особена полза на крайните позиции на природозащитните организации. 

Основните изводи са, че строителството на последната отсечка на магистрала "Струма" в района около Кресненското дефиле не само няма да доведе до затриването на защитени видове, но тъкмо обратното - ще ограничи смъртността им. 

Според използваните мониторингови данни от периода 2013-2016 г. на този път умират средно между 7,2 и 10,8 влечуги и 0,6 и 1,4 земноводни дневно

През 2015 г. за 36 дни са открити общо 68 умрели земноводни и 517 влечуги. Данните дори се смятат за занижени, тъй като преди изследователите да успеят да преброят всички жертви, част от тях са били премахнати от работниците по чистотата, уточняват експертите. 

За улеснение авторите на доклада дори са въвели съкращение за клетите "местообитатели" - УНП (умрели на пътя)

Най-честите жертви в този участък са сивата водна змия и зеленият гущер, които имали нужда да се "темперират" и използвали пътната настилка за „терморегулация“, показват теренните проучвания, извършени през май 2017 г.

Шипобедрената и шипоопашата костенурка, както и леопардовият и ивичестият смок също са потърпевши.

Процентите на смъртност при земноводните са много по-ниски, но в състава на жертвите се срещат безценната жълтокоремна бумка, южният гребенест тритон, краставата жаба и др.

През юли т.г. няколко екоорганизации внесоха официална жалба в Брюксел с мотива, че Кресненският пролом е част от мрежата "Натура 2000" и ако финалната отсечка от магистралата бъде построена през дефилето, това ще бъде катастрофално за защитените видове растения и животни в региона.

Резултатите от Оценката за въздействие върху околната среда (ОВОС) обаче показват, че и трите предложени варианта за проектни решения за маршрута на лот 3.2, които включват преминаване и обход през дефилето, ще доведат до значително намаляване на УНП. 

При реализацията на т.нар. Източна алтернатива Г20, както и на сценария „Дълъг тунел“ прогнозираната смъртност за 2040 г. ще бъде намалена с 58% при влечугите и с 25,1% при земноводните спрямо 2014 г.

За целта обаче трябва да бъдат изградени подходящи конструкции за изолиране и коридори за свързаност, отчитат експертите и най-подробно описват какви трябва да бъдат те. 

"Общото правило е, че по-подходящ за повечето видове влечуги и земноводни е голям осветен от слънцето подлез с минимален препоръчан размер за дължина под 10 метра и 75 x 100 cm или при тръби с диаметър от 1 m. Размерът обаче не е най-важният фактор - имало случаи, в които костенурките предпочитали да пресичат пътя през отводнителен канал с диаметър 1 m вместо през бетонов кутиенообразен канал с размери 3,4 m x 2,4 m", е отбелязано в доклада. 

Документът изобилства от куп ценни инструкции - залесяване на подстъпите към входа на съоръженията с храсти, предписания за разстоянието и формата на подлезите, наклона, повърхността и пр.

Авторите заклеймяват оградата от телена мрежа с метални стълбове като непригодна. Според тях най-ефективният вид конструкция за изолация за влечуги и земноводни са бетонните заграждения, поставени под пътното ниво в чакъл с наклон между ръба и канавката. Този вид бариера се е доказал като много успешен с намаляване от 93% на "изобилието на пътищата на влечуги и земноводни".

Бариерата за влечугите трябва да е с височина 80 cm, за да се спрат повечето животни, тъй като, ако достигнат пътя, те ще бъдат "уловени в капан и евентуално убити без възможност за бягство", допълват още експертите.

На финала на доклада е обърнато специално внимание върху последващия контрол. Според консултантите трябва да се сформират полеви екипи, които да обхождат пеша цялото разстояние на дефилето. Отговорникът по смъртността трябва да протоколира всяко мъртво животно, а другите двама членове от полевия екип да записват всички "индивиди - влечуги и земноводни", които срещнат по пътя, за да има обществеността реална представа за разнообразието.

Предвидено е поставянето на камери в тръбите за засичане на движение, както и нещо като техника за "снемане на отпечатъците" на бумки, тритони и костенурки.

При метода със следите и двата входа на подлеза трябва да бъдат покрити с тънък слой материал, например мраморен прах или пясък. Така изследователите щели да получат информация за броя на влечугите и земноводните, използващи съоръжението.

Ако строителството на лот 3.2 на "Струма" не започне до 2019 г., което в крайна сметка е напълно възможно и заради действията на еколозите, това може да доведе до провал на оперативна програма “Транспорт и транспортна инфраструктура”, а страната ни да загуби 1,5 млрд. лв. от ЕС. 

Ако и това не е основателна причина за форсирането на проекта, то от Българската асоциация на пострадали при катастрофи напомнят, че този пътен участък си извоюва печалната слава на най-кървавото трасе в България.

За последните пет години в Кресненското дефиле на всеки километър “изникват” по два надгробни паметника и всеки ден забавяне на строителството е причина за тежки пътнотранспортни произшествия.

Коментари

ZAZ's picture
ZAZ
ZAZ

До редакцията

Моля да поправите линка към документа. Грешен е!
Този май е по-верен:
http://www.api.bg/index.php/bg/normativna-baza/dokumenti/doklad-po-ovos-na-lot-32-ot-am-struma/
Martin Martinov's picture
Martin Martinov
САМОсеПИТАМ

!!!!!!!!!

" Според използваните мониторингови данни от периода 2013-2016 г. на този път умират средно между 7,2 и 10,8 влечуги и 0,6 и 1,4 земноводни дневно. " С което загубата за държавния бюджет - не внесени от тях данъци, осигуровки и бля, бля лафърдии, застрашава сериозно сигурността на държавата..
" За последните пет години в Кресненското дефиле на всеки километър “изникват” по два надгробни паметника и всеки ден забавяне на строителството е причина за тежки пътнотранспортни произшествия." Ма то е тъй, като човешкия живот в България си няма стойност - безценната жълтокоремна бумка, южният гребенест тритон, краставата жаба и др са си с предимство.
Четейки доклада ,човек се ядосва за една комисия - дет пълзеше по магистралата, че и за нея не са турнаха надгробни паметници..
Ама то си е така - не ни дадохте милионите за броене на делфините в цялото ЧЕРНО МОРЕ..
Сега ша връщате милиардите за цялата Струма.. От Перник до Кулата.. Щото тъй я договори през 2011-та год. първата Лили Отличничката на Баце ПЪРВИ..
Martin Martinov's picture
Martin Martinov
САМОсеПИТАМ

МАГАРЕ ЕВРО ЯДЕ ЛИ?

Поговорката за лудия и зелника спокойно може да кандидатства за девиз на Европейския съюз (ЕС).
Всяка година бюрократите от Брюксел отпускат под формата на субсидии милиарди евро. Много от тях отиват за полезни и нужни проекти. Има обаче една немалка част, която ни кара да се усъмним в умствения интегритет на хората, сложили подписа си под тях.
Следва подборка от особено фрапиращи случаи за разхищение на пари, отпуснати за съмнителни каузи – повечето примери са от сайта Open Europe, поддържан от евроскептици, които следят изкъсо всяка крачка на чиновниците от ЕС.
Дълги уши
Културен проект, наречен шеговито „Магаропедия“ (Donkeypedia) получи субсидия от 7,5 милиона евро.
В какво се състои той – учени разхождат истинско живо магаре (нарича се Асино) из Европа и го показват на ученици, които след това споделят впечатленията си в личните блогове. Целта? „Да се накарат хората да почувстват приликите и различията в европейските идентичности.“
И как ще стане това? „Магаропедия“ ще се опита да направи това чувство осезаемо чрез взаимодействие и диалог със заобикалящата среда, докато се разхожда по европейските пътища през няколко страни и събира нужните данни“. Ясно…
Червени носове
Факт е, че жителите на скандинавските страни са много потиснати душевно и броят на самоубийствата там е най-голям на Стария континент.
Еврочиновниците са решили да се преборят с това, отпускайки 20 хиляди евро за проекта „Креативно Тампере“ в едноименния финландски град. С тези пари се наемат клоуни, които да веселят хората в града през работното им време – особено служителите на общината, които били сред най-депресираните.
Хомеопатки
През 2011 г. ЕС отпуска 9,5 милиона евро за хомеопатия и фитотерапия на… животни във фермите . Програмата цели да се намери заместител на антибиотиците, защото животните привикват към тях и те не им действат. Алтернативните терапии включват разредени билки и минерали, които повишават имунната система на животните.
Ало, пейзажът, чуваме ли се?
ЕС отпуска целеви грант от 16 394 евро, допълнен от 24 119 евро от австрийското правителство за проект, чиято цел е „повишаване на информираността относно тиролския пейзаж и засилване на емоционалната връзка на земеделските производители с ландшафта, който култивират.“
Старост-нерадост
Европейският съюз проявява загриженост и към възрастните актриси, като през 2007 отпуска 123 000 евро, за да се направи проучване от Международната фондация на актьорите, което да установи каква е причината възрастните дами да получават само „стереотипни роли“. Проектът включва телевизионни и филмови продуценти, както и актриси от всички държави членки на Евросъюза. Явно, не е стигнал до Стоянка Мутафова.
Евробордей
Първоначалното намерение на Рамон Ромера, бивш кмет на испанския град Чиривел, било да използва евросубсидиите, за да направи училище по езда. За съжаление възникват документални проблеми и той отдава сградата под наем. Така следващият наемател се възползва от вложените 54 000 евро и прави „Седмото небе“, бордей с класни проститутки.
Долно нагорнище
Ски писта на равен остров, където рядко вали сняг? Може, естествено… Преди пет години се отпускат 100 000 евро на датския бизнесмен Оле Харилд да построи писта на остров Борнхолм в Балтийско море. Самият той е много изненадан, че проектът му изобщо получава финансиране, защото островът е равен, а сняг почти няма. Все пак с парите той купува техника, включително снежно оръдие и 80 чифта ски и обувки за даване под наем. Курортът му работи само един ден и затваря. „Не губя надежда – един ден глобалното затопляне ще свърши и ще имаме повече сняг на острова“, не се отчайва Оле Харилд.
Кой поръчва музиката?
Културната програма на ЕС финансира с 57 000 евро „Европейския джойстик оркестър“. Няма грешка, това са компютърни маниаци, които свирят с джойстикове на компютър. Това не е всичко – други 55 000 евро заминават за подпомагане на „Европейската лаборатория по хип-хоп“, чиято основна цел е: „Подобряване на признаването и видимостта на хип-хоп танците в Европа и насърчаване на взаимодействието между хип-хоп изпълнителите.“ Ами, браво… Обаче културният размах на Брюксел не спира дотук – с 400 000 евро е финансирана денс трупата „Летящите горили“. В кандидатурата за парите пише: „Използвайки свой собствен език на ритъм, музика и безсмислие, „Летящите горили“ прокарват идеите за приятелство, толерантност и разбирателство. В своя брилянтен репертоар, в който се отличава „Танц на миризливите крака“, те използват саксофони, кларинети, диджериду, музикален трион, китайски ударни, банани и поредица от зрелищни оригвания“.
В България тиквите цъфтят
„Дават ли ти – яж, гонят ли те – беж“ е основно житейско верую на българина и той го спазва стриктно при усвояването на еврофондовете и субсидиите. По ирония на съдбата Евросъюзът сякаш се съобразява с тази наша национална особеност и по-лежерните му линии за отпускане на пари са свързани именно с ядене и пиене. Ето за какво става въпрос: над 100 фестивала и нетрадиционни културни събития се провеждат в 40 общини с безвъзмездната финансовата подкрепа на оперативната програма „Регионално развитие“. Лошо няма – общата дарена сума преди две години например е 19,5 млн. лв. от които 16,6 млн. лв. са съфинансирани от Европейския фонд за регионално развитие.
Тиква форевър
България има и… тиквена столица – Тиквенбург. Така на шега наричат Севлиево, където от 9 до 13 октомври тази година за девети пореден път ще се проведе празник на тиквата. Покрай него ще има още много други мероприятия, защото съвпада с празниците на Севлиево и Севлиевския есенен панаир. Тук се прави и най-дългият тиквеник, от който могат да опитат всички. По време на празника минава „Влакът на Тиквенбург“, карнавално шествие, което може да провокира интерес и към музея на тиквата в комплекса „Дандолови къщи“ или пък към изложбата на най-голямата тиква. Лелеее!…
Куртово събитие
България е известна със своята превъзходна лютеница, а най-добрата се прави в Куртово Конаре. Тук е родното място на най-добрия сорт български пипер „Куртовска капия“ и през далечната 1896 се отглеждат първите ранни домати в страната. Ето защо местните професионалисти в правенето на лютеница и за пета поредна година демонстрираха това на „Фестивала на чушката и домата, традиционни храна и занаяти“, който мина този септември.
Троянски кон
Троянският кон, който вкара стотици гости на тазгодишния фестивал на сливата, бе новината, че ще има безплатно пиене, осигурено от винпрома. Вече двайсет години в края на септември в Троян доказват майсторството си в правенето на домашна сливова. Говори се, че под прикритието на феста идват и гости от Тетевен, които пият, мълчат и само се усмихват под мустак.
ФосфорЕСциране
7 милиона за реклама на риба у нас, отпусна ЕС, да е жив и здрав.
Парите са от оперативната програма за развитие на сектор „Рибарство“ към ЕС и са разпределени в 19 общини, 2 НПО-та и един РИОСВ.
Особено активни в усвояването на парите за реклама на рибоядството са Велико Търново и Пазарджик. Явно има нужда – преди години в търновски рибен магазин клиент запитал: „Каква е рибата“ (имало само замразена скумрия), а продавачът отвърнал: „Смес – мъжка и женска“.

Martin Martinov

Този материал ваш ли е?
Martin Martinov's picture
Martin Martinov
САМОсеПИТАМ

НЕ Е МОЙ.. Но от 09.10.2013 е в нета

http://genek.info/?s=%D0%BC%D0%B0%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F&x=0&y=0

Що за глупост?

Броят на пряко убитите на пътя животни по никой начин не представлява цялото въздействие от нова магистрала.

Ако "експерти" действително твърдят това, което се твърди в статията, фанете експертите и удрете с тех журналистите.

Блгадарим ви

Блгадарим ви

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията