Ad Config - Website header

 

Article_top

Теорията на системите, приложена към българското общество, стига да имаше кой да я чуе, щеше вече да се е разкрещяла, че системата, наречена Българско общество е пред събития, които могат да придобият драматичен, а дори и апокалиптичен характер.

Всяка една система има на своето концептуално ниво (в науката се нарича „обвивка“) следните същностни характеристики:

Цел, Стратегия, Субект на управление и Обект на управление.

- Целта определя към какво се стреми Системата, какъв е смисълът на нейното функциониране, в името на какво си взаимодействат нейните елементи.

 - Стратегията дава отговор на въпроса Как да бъде постигната Целта? Стратегията е сборът от идеи, визия, мисия и подходи, при реализирането на които Системата постига своята Цел, осъществява себе си и осмисля своето съществуване.

- Субектът на управление е този, който управлява Системата, т.е. онази интегративна (като правило минимална, ограничена) част от Системата, която осъществява Стратегията на Системата, водеща до реализиране Целта на Системата.

- Обектът на управление е този, който е управляван в Системата, т.е. онази (като правило максимална, преобладаваща) интегративна част от Системата, със, чрез, заради и в името на която се осъществява Стратегията на Системата, водеща до реализиране Целта на Системата.

Какво виждаме всички в различните случки и произшествия, протичащи в системата, наречена Българско общество?

- Виждаме едни действия, които са абсурдни;

- Виждаме други действия, които са стихийни;

- Виждаме трети действия, които са безсмислени;

- Виждаме и четвърти действия, които са нагли…

- Абсурдни действия на една система всъщност са тези, които са несъвместими с нейната Цел.

- Стихийни действия на една система всъщност са тези, които са несъвместими с нейната Стратегия.

- Безсмислени действия на една система всъщност са тези, които са несъвмистими с нейния Субект на управление.

- Нагли действия на една система всъщност са тези, които са несъвместими с нейния Обект на управление.

От Теорията на системите се знае, че когато една система извършва едновременно действия, които са несъвместими и с нейната Цел, и с нейната Стратегия, и с нейния Субект на управление, и с нейния Обект на управление, то тази система е или пред колапс, или пред разпад, или пред имплозия (взрив отвън-навътре), или пред експлозия (взрив отвътре-навън).

Казано по-разбираемо, една такава система е изчерпала ресурсите си за управление и съществуване в досегашния свой вид, тя приближава точката (тази точка се нарича точка на бифуркация), след която това й функциониране и деградиране вече е практически невъзможно или изключително сложно и пред нея има само няколко възможности:

- или Първи сценарий „Катастрофа“ – т.е. реализиране на най-мрачния възможен процес (както казва един мой приятел, стане ли в една държава мътна и кървава, ще се лее кръв - рано или късно);

- или Втори сценарий „Агония“ – т.е. непрекъснато влошаване на положението;

- или Трети сценарий „Боледуване“ – т.е. колосален преразход на ресурси и енергия за поддържане на сегашното безперспективно състояние;

- или Четвърти сценарий „Оздравяване“ – т.е. вземане на обществото в свои ръце, измитане на сегашния безнадежден елит, кардинални демократични мерки за спиране разпада на държавата и за нейното съвземане, раздаване на справедливо възмездие – съдебно за криминалните действия на политическия елит и морално – за бездарните му действия.

Лошото е, че в условни процентни измерения тези сценарии са в пропорциите 55%:25%:15%:5%.

Това ще рече, че 80% (като в правилото 80:20 на Вилфредо Парето) са за крайно опасно развитие и едва 5% са шансовете за измъкване от сегашната отчайваща ситуация.

Петте процента шанс са екстремално малко, те са в рамките на статистическата грешка. Но в нашия вероятностен свят има ли нещо вероятност различна от нула, значи има и възможност да се осъществи.

Така или иначе, Теорията на системите бие аларма, крайно тревожна аларма за България. 

Ние, българите, трябва да се опомним. И да си дадем сметка, че сме първоизточник, даже Първоизточникът за нашите собствени беди. 

При демокрацията каквото си направиш с това как и за кого гласуваш, никой друг не може да ти го направи. Времето за плащане на празния чек, който подписвахме с потресаваща наивност на тези, които ни управляват през последните години идва като бумеранг, летящ право в челото на обществото ни.

И именно поради тази причина ние приближаваме стремително ръба на пропастта.

Ще цитирам тук за последен път Теорията на системите – тя говори за т.нар. хипнотично влияние на пропастта, сиреч пропастта те хипнотизира, омагьосва те, привлича те и затова колкото си по-близо до нея, с толкова по-голяма скорост летиш към нея.

Коментарът е от профила на Николай Слатински във Фейсбук. Заглавието е на редакцията

 

 

 

Теорията на системите, приложена към българското общество, стига да имаше кой да я чуе, щеше вече да се е разкрещяла, че системата, наречена Българско общество е пред събития, които могат да придобият драматичен, а дори и апокалиптичен характер.

Всяка една система има на своето концептуално ниво (в науката се нарича „обвивка“) следните същностни характеристики:

Цел, Стратегия, Субект на управление и Обект на управление.

- Целта определя към какво се стреми Системата, какъв е смисълът на нейното функциониране, в името на какво си взаимодействат нейните елементи.

 - Стратегията дава отговор на въпроса Как да бъде постигната Целта? Стратегията е сборът от идеи, визия, мисия и подходи, при реализирането на които Системата постига своята Цел, осъществява себе си и осмисля своето съществуване.

- Субектът на управление е този, който управлява Системата, т.е. онази интегративна (като правило минимална, ограничена) част от Системата, която осъществява Стратегията на Системата, водеща до реализиране Целта на Системата.

- Обектът на управление е този, който е управляван в Системата, т.е. онази (като правило максимална, преобладаваща) интегративна част от Системата, със, чрез, заради и в името на която се осъществява Стратегията на Системата, водеща до реализиране Целта на Системата.

Какво виждаме всички в различните случки и произшествия, протичащи в системата, наречена Българско общество?

- Виждаме едни действия, които са абсурдни;

- Виждаме други действия, които са стихийни;

- Виждаме трети действия, които са безсмислени;

- Виждаме и четвърти действия, които са нагли…

- Абсурдни действия на една система всъщност са тези, които са несъвместими с нейната Цел.

- Стихийни действия на една система всъщност са тези, които са несъвместими с нейната Стратегия.

- Безсмислени действия на една система всъщност са тези, които са несъвмистими с нейния Субект на управление.

- Нагли действия на една система всъщност са тези, които са несъвместими с нейния Обект на управление.

От Теорията на системите се знае, че когато една система извършва едновременно действия, които са несъвместими и с нейната Цел, и с нейната Стратегия, и с нейния Субект на управление, и с нейния Обект на управление, то тази система е или пред колапс, или пред разпад, или пред имплозия (взрив отвън-навътре), или пред експлозия (взрив отвътре-навън).

Казано по-разбираемо, една такава система е изчерпала ресурсите си за управление и съществуване в досегашния свой вид, тя приближава точката (тази точка се нарича точка на бифуркация), след която това й функциониране и деградиране вече е практически невъзможно или изключително сложно и пред нея има само няколко възможности:

- или Първи сценарий „Катастрофа“ – т.е. реализиране на най-мрачния възможен процес (както казва един мой приятел, стане ли в една държава мътна и кървава, ще се лее кръв - рано или късно);

- или Втори сценарий „Агония“ – т.е. непрекъснато влошаване на положението;

- или Трети сценарий „Боледуване“ – т.е. колосален преразход на ресурси и енергия за поддържане на сегашното безперспективно състояние;

- или Четвърти сценарий „Оздравяване“ – т.е. вземане на обществото в свои ръце, измитане на сегашния безнадежден елит, кардинални демократични мерки за спиране разпада на държавата и за нейното съвземане, раздаване на справедливо възмездие – съдебно за криминалните действия на политическия елит и морално – за бездарните му действия.

Лошото е, че в условни процентни измерения тези сценарии са в пропорциите 55%:25%:15%:5%.

Това ще рече, че 80% (като в правилото 80:20 на Вилфредо Парето) са за крайно опасно развитие и едва 5% са шансовете за измъкване от сегашната отчайваща ситуация.

Петте процента шанс са екстремално малко, те са в рамките на статистическата грешка. Но в нашия вероятностен свят има ли нещо вероятност различна от нула, значи има и възможност да се осъществи.

Така или иначе, Теорията на системите бие аларма, крайно тревожна аларма за България. 

Ние, българите, трябва да се опомним. И да си дадем сметка, че сме първоизточник, даже Първоизточникът за нашите собствени беди. 

При демокрацията каквото си направиш с това как и за кого гласуваш, никой друг не може да ти го направи. Времето за плащане на празния чек, който подписвахме с потресаваща наивност на тези, които ни управляват през последните години идва като бумеранг, летящ право в челото на обществото ни.

И именно поради тази причина ние приближаваме стремително ръба на пропастта.

Ще цитирам тук за последен път Теорията на системите – тя говори за т.нар. хипнотично влияние на пропастта, сиреч пропастта те хипнотизира, омагьосва те, привлича те и затова колкото си по-близо до нея, с толкова по-голяма скорост летиш към нея.

Коментарът е от профила на Николай Слатински във Фейсбук. Заглавието е на редакцията

 

 

Коментари

Rhapsody of fire's picture
Rhapsody of fire
Rhapsody of fire

Не е само за България

Написаното за съжаление не се отнася само за Бългаария, а за света като цяло. Непрекъснато изникват нови и нови огнища на напрежение и расте броят на самовлюбени народни вождове, които внушават а "народът" се връзва, че виновни са им другите.
При това положение- как да няма катастрофа?
Slava Petkova's picture
Slava Petkova
Fodera

г-н Слатински,

До 2009 г. имахте 20 години да направите всичко, за което СДС беше създаден или си мислехме, че е. За тези 20 години обаче т.нар. елит се подреди като в арменска опера, където имало само първи ред - комунист, седесар, ДС, съветски възпитаник и отново. Вие сте в някоя от фазите - отричане, гняв, договаряне, депресия и приемане, защото с Вашата политико-съветническа биография скръбта по загубеното навеки място в арменската опера е най-обяснимото състояние! За злобата, омразата и завистта нямам какво да добавя! Комунистите едно време слагаха всичко на научна основа, а днес всеки ден /и събота, и неделя/ един учен ставал професор. Предполагам, че ако теорията за системите не сработи за Бългрия ще е по причина на изобилието от професори! Обаче пък според теоритиците и практиците на кармичната разплата и кармичната диета от ФЕН ТВ, България я чака небивал възход. Открийте разликите!.........П.П. Дали не бъркам, но според теорията на системите президент на САЩ трябваше да е Хилъри Клинтън, или беше според теория на игрите. Изобщо позорът е зад ъгъла!

Господинът до 2009 беше на

Господинът до 2009 беше на заплата при Първанеску

Хм

"Цел, Стратегия, Субект на управление и Обект на управление."

Мажоритарни избори решават Субекта и Обекта на управление. Цел и Стратегия са производни. 240 малко войни и край на апокалипсиса.

Ама не щете. Хак ви...

Слатински почна да писва с еднообразните си тъпи клишета.

Това същото го пуска всяка година по един-два пъти, поправено на едно-две места, за да е в унисон с "текущата обстановка" и така от две десетилетия сигурно.

И нито едно негово "предсказание" досега не се е сбъднало.

Ех, Ники, Ники, що не си остана просто, но достойно инженерче, ами се излагаш кат кифладжия?

Пу! Не видях, че е от тоя

Пу! Не видях, че е от тоя АНАЛАЙЗЕР и им цъкнах един клик повече!

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета