Ad Config - Website header

 

Article_top

„Изгубеният дом на апостолите на Иисус“ е открит, заяви наскоро израелски вестник, а някои медии добавиха допълнителна сензационност в отразяването на новината. И макар тя да не е чак толкова невероятна, всъщност добавя много интересен заряд към продължаващите в научните среди дебати за местоположението на една от най-важните локации в Новия завет. Кристин Роуми от „Нешънъл джиографик“ коментира какво знаем до момента – истината, отделена от измислиците.

Пред изданието проф. Стивън Нотли, академичен директор на разкопките в Ел Арадж (на северния бряг на Галилейско море в делтата на река Йордан), твърди, че всъщност няма данни да е открита къща, свързана с учениците на Христос, и че не историците са създали вестникарските заглавия в тази посока.

Вместо това археолозите, които работят на обекта от 2016 г., смятат, че са се натъкнали на града, описан в Новия завет като дома на апостолите Петър, Андрей и Филип – Бетсаида. Според евангелията Бетсаида е домът на най-ранните ученици на Христос, както и мястото, където Спасителя изцерява слепец.

Но докато разположението на Капернаум, друго галилейско рибарско селище, споменавано често в Новия завет, е идентифицирано с точност в началото на ХХ век, къде точно се е намирала Бетсаида остава неясно.

Защо откритието е важно?

Археолозите твърдят, че са открили римска (I-III в.) баня в Ел Арадж, което може да е доказателство за значително градско поселение на мястото – най-вероятно Древна Бетсаида, пише още „Нешънъл джиографик“.

В края на I в. еврейският историк Йосиф описва как малкото рибарско селце Бетсаида става гръко-римски полис около 30 г., по времето на Филип Тетрарх, синът на Ирод Велики. Тогава той преименува града на Юлия, в чест на майката на римския император Тиберий.

Но в района вече има Бетсаида. Дали тя е същата като дома на апостол Петър? До 1839 г. близкият град Ет Тел е бил идентифициран като възможна локация на Древна Бетсаида/Юлия. Разкопки там от 1987 г. откриват укрепления от желязната ера (IX в. пр. Хр.), както и няколко елинистически (II в. пр. Хр.) и римски къщи с рибарско оборудване (включително железни котки и кукички), а също и останките на (вероятно) римски храм.

Въпреки това много археолози подлагат на съмнение идентификацията на Ет Тел като Бетсаида от Новия завет – според тях мястото е твърде далеч (2,4 км) от брега, за да е рибарски център. Като добавка някои смятат, че римските останки, откривани там в продължение на три десетилетия, са твърде незначителни, за да са голям и важен за времето си град.

Откъде е „сензацията“ за апостолска къща?

Заедно с руините на римска баня – в които има мозайка на пода, керемиди и отдушници, в Ел Арадж археолозите са открили и останки от крепостни стени от V в., и стъклени мозайки с позлата, което предполага наличието на голяма църква в късновизантийския период. Подобни мозайки има само в „богати, важни църкви“, коментират учените.

Според проф. Нотли това може би е храмът, който описва през VIII в. Вилибалд, баварски епископ, пътувал в региона около 725 г. Неговите думи гласят, че църквата в Бетсаида е построена върху къщата на апостол Петър и брат му Андрей.

Археолозите в Ел Арадж се чудят дали не са в ситуацията, в която са били поставени и колегите им край Капернаум, където византийска църква е била издигната върху място, традиционно свързвано с Петър. През 1968 г. историци откриват под византийска църква данни за дом от римско време, който до края на I в. вече е бил център за поклонение.

Нотли отбелязва, че засега е разкопана много малка част от Ел Арадж, а предстоящите разкопки ще разкрият повече от историята на мястото и евентуалната му идентификация с Древна Бетсаида, библейския дом на някои от апостолите.

Онова, което научаваме от Вилибалд, е, че във византийския период е имало памет за разположението на Бетсаида и връзката ѝ с евангелската традиция, коментира професор Нотли. Само времето обаче ще покаже дали: 1) там е имало византийска църква, и 2) дали е точно ситуирана на мястото на Бетсаида от I век.

„Към този момент – казва Нотли – мисля, че шансовете ни за утвърдителен отговор на тези два въпроса са много, много добри.“

"Площад Славейков"

 

„Изгубеният дом на апостолите на Иисус“ е открит, заяви наскоро израелски вестник, а някои медии добавиха допълнителна сензационност в отразяването на новината. И макар тя да не е чак толкова невероятна, всъщност добавя много интересен заряд към продължаващите в научните среди дебати за местоположението на една от най-важните локации в Новия завет. Кристин Роуми от „Нешънъл джиографик“ коментира какво знаем до момента – истината, отделена от измислиците.

Пред изданието проф. Стивън Нотли, академичен директор на разкопките в Ел Арадж (на северния бряг на Галилейско море в делтата на река Йордан), твърди, че всъщност няма данни да е открита къща, свързана с учениците на Христос, и че не историците са създали вестникарските заглавия в тази посока.

Вместо това археолозите, които работят на обекта от 2016 г., смятат, че са се натъкнали на града, описан в Новия завет като дома на апостолите Петър, Андрей и Филип – Бетсаида. Според евангелията Бетсаида е домът на най-ранните ученици на Христос, както и мястото, където Спасителя изцерява слепец.

Но докато разположението на Капернаум, друго галилейско рибарско селище, споменавано често в Новия завет, е идентифицирано с точност в началото на ХХ век, къде точно се е намирала Бетсаида остава неясно.

Защо откритието е важно?

Археолозите твърдят, че са открили римска (I-III в.) баня в Ел Арадж, което може да е доказателство за значително градско поселение на мястото – най-вероятно Древна Бетсаида, пише още „Нешънъл джиографик“.

В края на I в. еврейският историк Йосиф описва как малкото рибарско селце Бетсаида става гръко-римски полис около 30 г., по времето на Филип Тетрарх, синът на Ирод Велики. Тогава той преименува града на Юлия, в чест на майката на римския император Тиберий.

Но в района вече има Бетсаида. Дали тя е същата като дома на апостол Петър? До 1839 г. близкият град Ет Тел е бил идентифициран като възможна локация на Древна Бетсаида/Юлия. Разкопки там от 1987 г. откриват укрепления от желязната ера (IX в. пр. Хр.), както и няколко елинистически (II в. пр. Хр.) и римски къщи с рибарско оборудване (включително железни котки и кукички), а също и останките на (вероятно) римски храм.

Въпреки това много археолози подлагат на съмнение идентификацията на Ет Тел като Бетсаида от Новия завет – според тях мястото е твърде далеч (2,4 км) от брега, за да е рибарски център. Като добавка някои смятат, че римските останки, откривани там в продължение на три десетилетия, са твърде незначителни, за да са голям и важен за времето си град.

Откъде е „сензацията“ за апостолска къща?

Заедно с руините на римска баня – в които има мозайка на пода, керемиди и отдушници, в Ел Арадж археолозите са открили и останки от крепостни стени от V в., и стъклени мозайки с позлата, което предполага наличието на голяма църква в късновизантийския период. Подобни мозайки има само в „богати, важни църкви“, коментират учените.

Според проф. Нотли това може би е храмът, който описва през VIII в. Вилибалд, баварски епископ, пътувал в региона около 725 г. Неговите думи гласят, че църквата в Бетсаида е построена върху къщата на апостол Петър и брат му Андрей.

Археолозите в Ел Арадж се чудят дали не са в ситуацията, в която са били поставени и колегите им край Капернаум, където византийска църква е била издигната върху място, традиционно свързвано с Петър. През 1968 г. историци откриват под византийска църква данни за дом от римско време, който до края на I в. вече е бил център за поклонение.

Нотли отбелязва, че засега е разкопана много малка част от Ел Арадж, а предстоящите разкопки ще разкрият повече от историята на мястото и евентуалната му идентификация с Древна Бетсаида, библейския дом на някои от апостолите.

Онова, което научаваме от Вилибалд, е, че във византийския период е имало памет за разположението на Бетсаида и връзката ѝ с евангелската традиция, коментира професор Нотли. Само времето обаче ще покаже дали: 1) там е имало византийска църква, и 2) дали е точно ситуирана на мястото на Бетсаида от I век.

„Към този момент – казва Нотли – мисля, че шансовете ни за утвърдителен отговор на тези два въпроса са много, много добри.“

"Площад Славейков"

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Лично за вас успешна ли беше 2017 г.?