- Г-н Калпакчиев, шестима членове на ВСС, както и Правната комисия на съвета, Европейската асоциация на съдиите, куп организации - всички вие писахте множество писма и становища да се спре или видоизмени Законът за съдебната власт (ЗСВ). И въпреки това той днес излиза в Държавен вестник. Възможността прокурор самоволно да отстрани съдия, кариерните бонуси ли, забраната за сдружаане ли - кое е най-притеснително?

- Най-притеснителното е, че промените в ЗСВ, обнародвани днес, бяха приети буквално в спешен порядък, който с нищо не беше мотивиран. Критики имаше - включително за противоконституционност - на голяма част от текстовете от най-различни посоки: и от професионални организации, и от членове на ВСС включително.

Очакват се становища - а вече и имаше такива - от европейски магистратски организации.

Но въпреки това се приеха едни изключително рестриктивни текстове, които ограничават правото на сдружаване на магистратите.

И на следващо място особено притеснитено е, че се създава един ред за отстраняване - уж временно, но то може да бъде неопределено дълго време - на съдиите, прокурорите и следователите от длъжност. Като не е предвидена никаква справедлива процедура за съдебно обжалване, за преценка от страна на ВСС и т. н.

Дали това няма да доведе до злоупотреба и няма да се оказва недопустим натиск (става въпрос за новата норма в чл. 230, че при образуване от прокурор на едно досъдебно производство за престъпление от общ характер, всеки магистрат автоматично бива отстранен, б.р.). 

Но аз си мисля и нещо друго – промените в ЗСВ са много сериозен регрес по отношение на измененията от миналото лято - от 2016 г. Независимо че законът е в този осакатен вид, ВСС - най-вече, предполагам следващият му състав, - вероятно би могъл да прилага закона според разпоредбите на Конституцията и на международните актове. Макар и законът да не му позволява да осъществява контрол (ВСС вече няма да има право на преценка, ако прокурор  реши да "опраска" който и да е магистрат по горепосочения начин, б.а.), той може да изведе законосъобразността по силата на нормативни актове от по-висок ранг, т. е. -  да приложи директно Конституцита и Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи.

Които също регламентират право на справедлив процес на всеки гражданин.

Тогава, когато прокурорът поиска временно отстраняване на един съдия например, ВСС да има възможност да осъществи контрол: дали искането е пропорционално на евентуалното нарушение, има ли мотиви за това, няма ли да се ограничат несъразмерно правата на съответния човек. Тъй като в момента и съдебният контрол е изключен.

Но аз очаквам по отношение на тези най-сериозно нарушаващи конституционните свободи членове, плюс ограничаването на правото на сдружение, да има по-сериозна международна реакция.

Може би знаете, че България все още е обект на мониторинг и от ПАСЕ и, доколкото знам, Венецианската комисия подготвя становище по промените в ЗСВ от 2016 г. Личното ми мнение е, че трябва да бъдат обхванати и тези от 2017 г. И може да се случи някаква защита. И от страна на Механизма за мониторинг от ЕК тепърва има да се говори за това, защото смятам, че то е сериозно отстъпление от независимостта на съда. Септември пристига мисията на ЕК, която ще подготви някъде октомври-ноември мониторинговия доклад и мисля, че ще има много сериозна реакция.

- Но България май не е изолиран с лучай в отстъплението от законността, което съвсем доскоро сякаш беше наша мечтана цел?

Вълната на авторитарни "съдебни реформи", така да се каже, вече се разпростира все пó на Изток и към нас Особено остро се проявява в Унгария, Полша, Словакия, в Румъния също има признаци.

Но има и нещо хубаво: последните промени имаха този ефект, че доведоха до саморазкриване на истинските намерения на управляващите. Тъй като досега те се въздържаха да променят законите явно. А ограничаваха незамисимостта на съда само с подмолни практики, макар че и тогава съдът да беше основната мишена.

А сега поне всички карти са на масата: атакува се независимостта на съда пряко чрез законотворчеството.

- Виждате ли нещо общо в двете съвпадения: под ръководството на прокуратурата и с ДАНС за часове бе отнет достъпът да класифицирана информация на зам.-шефа на бюрото за контрол на СРС Георги Гатев със съмнителни мотиви. Бюрото като публичен орган трябва да надзирава законността в действията именно на прокуратурата и службите... И едновременно се вкарва закон, след който всеки обвинител - подчинен вертикално само на един човек - ще може с образуване на "нещо" да смачка всеки съдия. Това не е ли опит на контролираните да контролират уж контролиращите ги?

Съгласен съм с това, което казвате – че има връзка между събитията, които посочвате. Факт е, че през последните няколко години, а в последните месеци особено интензивно, прокуратурата в лицето на главния прокурор и на ръководството си съвсем директно се намесва и в законодателния процес, и във всички други механизми, които са призовани да осъществяват някакъв контрол върху доста всесилната иначе българска прокуратура.

Факт е, че последните изменения на НПК (например преместването на делата с особен интерес за корупция в любимия на Цацаров Спецсъд, б.а.) бяха пряко диктувани от ръководството на прокуратурата. Не знам дали сте забелязали - това като че остана малко встрани на медиите, - че в правната комисия на Народното събрание, когато са се обсъждали предложенията за промени на НПК, депутати от ГЕРБ не са могли да обяснят какво внасят. Та се е наложило един от зам. главните прокурори, който е бил на място, да обясни какво се има предвид.

Атаката срещу зам.- председателя на бюрото за контрол на СРС бе съвсем фронтална. И цели чрез този използван механизъм за публично сплашване да ограничи или по-скоро да спъне контрола, който съществува върху използавнето на СРС от независим орган. Който между другото, сигурно знаете, бе създаден по силата на едно решение на Европейския съд по правата на човека. И , както знаете, исканията, които се правт – и почти безконтролно се разрешаваха преди от СГС, сега се пренесоха в Специализирания наказателен съд. Те целят да позволят много мощен ресурс, каквото е тайното проследяване на лична комуникация, срещи, кореспонденция и пр., да бъде използван безконтролно.

В случая прокуратурата, както виждаме за съжаление не от днес, се ползва доста като оръжие, като средство в политически битки, в разчистване на икономически спорове и т. н. Буквано наблюдаваме непрекъснато повтарящи се потвърждения: изключително плътен и последователен синхрон между изпълнителната власт, между министър-председателя и главния прокурор.

- Не мога накрая да не ви питам: остава вероятно около един месец или съвсем малко повече активна дейност на този състав на ВСС - след това накъде? И оптимист ли сте за следващия Висш съдебен съвет?

За новия ВСС остава една неизвестна – решението на НС за избор на членовете от парламентарната квота. Въпреки че в голяма степен решението изглежда предупределено по принципа на квотите за политическите сили - както знаем кандидатите се известни, а те почти отговарят като брой на квотното разпределение.

Но аз смятам, че значителното присъствие на върховни съдии в новия ВСС е някакъв все пак знак за оптимизъм. За това, че решенията, които ще взима следващият ВСС, няма да бъдат толкова безобразни и толкова откровено нарушаващи основни правни принципи - а и морални такива - с каквито нашият ВСС се "славеше".

Но времето ще покаже. А и мисля, че новият ВСС няма да има много време, а още в първите кадрови решения ще покаже накъде ще тръгнат нещата. Ще видим дали ще имаме принципно противопоставяне на главния прокурор - примерно по негови еднолични решения за отстраняване на този или онзи магистрат....

- А на първата част на въпроса не ми отговоихте.

Аз съвсем ясно се връщам там, откъдето дойдох – САС, Наказателното отделение. Така че моето професионално бъдеще е ясно. А дали ще продължа да отстоявам позициите, принципите, които съм отстоявал до момента? Да, това ще продължи - като член на Съюза на съдиите, като съдия, като всеки магистрат, така или иначе имащ право на лично мнение, когато се засяга съдебната власт.