Бойко Борисов досега не е изкарал нито един цял мандат. Но нищо чудно да изкара още много първи 100 дни във властта. Началото на кабинета "Борисов-3" със сигурност показа, че ситуацията остава непроменена. ГЕРБ е партия със сериозни кадрови и управленски дефицити. Но тя винаги прави достатъчно докато е във властта, за да спечели следващите избори. А и конкурентите не я затрудняват особено.

Факт е, че през първите 100 дни на кабинета "Борисов"3 избухнаха някои големи скандали - НДК в София, суджука в Добрич, частната детска градина в Перник, разположила се в сградата на държавната и т.н. Факт е, че тези скандали оформят една нелицеприятна картина на българската държава. Очевидно, че почти във всеки град има по едно малко бойкоборисовче, което коли, беси, дерибейства. Управленският ни модел силно напомня феодална структура и има малко общо с реалната демокрация.

Този модел обаче не е измислен от ГЕРБ. Те го наследиха от управлявалите преди тях партии. Вярно, развиха го до големи висоти. С една съществена разлика. Когато малкото бойкоборисовче се олее, когато неговите зулуми станат обществено достояние, то големият Бойко Борисов начаса намира начин да се освободи от него. Изхвърля го от борда като ненужен баласт.

Премиерът и партиен лидер да нарежда на даден депутат да напусне парламента също няма нищо общо с демокрацията. Така постъпи Борисов с Живко Мартинов, онзи със суджука в Добрич. Това напомня по-скоро отношения в мафиотски клан, а не в демократична партия. Румяна Гьорева, герберката от Перник, пък дари своята инвестиция в реновираната половина на детската градина в полза на общината. От една страна това изглежда като благороден жест. От друга страна обаче предизвиква някои въпроси. Като например  - да не би отказът от членство в ГЕРБ да носи много по-големи финансови загуби от това да се откажеш от една, със сигурност, не малка еднократна инвестиция.

Дори и най-големите критици на Борисов обаче не могат да му отрекат едно. Във всичките си управленски мандати той съумяваше да се освобождава бързо от хора, които вредят на имиджа на партията. Единственото изключение от правилото е нейният зам.-шеф Цветан Цветанов.

Вярно, това освобождаване става по неособено демократичен начин. То обаче ярко контрастира с поведението на опонентите на Борисов. Последният път, когато бе във власта, БСП клекна пред ДПС и подкрепи Делян Пеевски за шеф на ДАНС. В предпоследното участие на социалистите във власта известния "батко", замесен в аферата с "братко" бе изпратен след дълъг обществен натиск с благодарности, вместо да бъде освободен начаса, както без съмнение би направил Борисов.

Всеки, който прогнозира, че настоящото правителство няма да изкара мандата си, едва ли ще сбърка. Най-малкото, защото неизкарването на мандатите се превърна в навик на ГЕРБ. Причините, поради които Борисов не довърши предишните си два мандата са налице и сега. ГЕРБ очевидно няма никакво намерение да прави радикални реформи, с които постепено членството ни в ЕС да стане реално и да не бъде само формално. Винаги идва момент, в който общественото напрежение заради този отказ от промени избива в една или друга посока. А Борисов не е човек, който се бави с оставките. Подава ги веднага, щом усети че времето е дошло.

Също така е почти сигурно, че когато и да са следващите избори, ГЕРБ отново ще ги спечели. При всичките си недъзи тази партия успява да запази впечатлението, че по-добро от нея на политическия пазар няма. Сравнението с БСП, както се разбра, е в полза на ГЕРБ. А т.нар автентична десница или демократично пространство е толкова заето със собствените си вътрешни неразбирателства, че няма никакъв шанс да бъде реална конкуренция. Няма шанс дори да се опита да бъде намордник на ГЕРБ, да го вкарва в правия път, когато излезе от него. Такъв шанс имаше пред Реформаторския блок в предишния управленски мандат, но той, в общи линии, бе пропилян.

На всичкото отгоре и външнополитическата ситуация някак е изключително благоприятна за Борисов. Той е като у дома си у големите европейски лидери или поне успява да създаде такова впечатление. Борисов влезе в историята и като човека, който подписа договора за приятелство с Македония - нещо непостижимо за много български правителства години наред.

Тези 100 дни отминаха, чакаме следващите. Всички предпоставки ГЕРБ да продължи да бъде най-успешната българска партия продължават да са налице.