Среща със съдбата - каква ще бъде Индия след 70 години

Когато часовникът удря полунощ на 15 август 1947 г., се ражда най-голямата демократична държава в света. Индия става независима страна.

В навечерието на този исторически миг първият индийски министър-председател Джавахарлал Неру произнася реч за поколенията. Индия си прави своята "среща със съдбата", за да "се събуди за живота и свободата", обявява той.

Настроението на Неру на този ден е победоносно.

"Успехът, който празнуваме днес, е стъпка, откриване на една възможност", казва той.

Но той е наясно и с предстоящите предизвикателства:

"Свободата и силата носят отговорност... Бъдещето не е на спокойната почивка, а на неспирната борба."

Историците спорят и оценяват миналото на Индия. А мисля, че би било по-полезно те да погледнат към бъдещето. Както каза писателят Р. К. Нараян, "Индия просто върви напред".

Но накъде? Как ще изглежда страната през следващите 70 години?

№1 по население в света

Индия през 2087 г. не само ще бъде най-голямата демократична държава в света, тя ще изпревари Китай като най-населената страна. ООН предвижда, че Индия ще има между 1,5 и 1,6 милиарда жители след 7 десетилетия, като добави 300 милиона към населението си от 2017 г. Не е за вярване, но тези цифри ще представляват намаляване - Индия ще достигне пика с население от 1,65 милиарда души през 50-те г. на века, преди то започне да намалява.

За сравнение, Китай ще има "само" 1,1 милиард жители през 80-те г., като достигне пик от 1,45 милиарда души през 2013 г. Страната, която най-вероятно ще съперничи на Индия по население, ще бъде Нигерия, за която се предвижда драматично разрастване от настоящите си 186 милиона жители до 1 милиард.

След 70 години светът ще изглежда по-индийски и по-африкански.

Индия ще изглежда и по-богата. Според "Светът през 2050 г." - доклад на Price Waterhouse Coopers, очаква се БВП на милиардната страна спрямо покупателната способност да надмине този на САЩ до 2040 г. (номер 1 вече е Китай.) Индия ще стане един от най-големите световни потребители.

Ще бъдат направени големи крачки по редица ключови показатели.

Да вземем например неграмотността...

Преброяването през 2011 г. установи 273 милиона граждани, които не могат да четат и пишат, което ги прави 26 на сто от населението. Това може да звучи катастрофално, каквото си е, но става дума за голямо подобрение. 25 процента от индийците са били неграмотни през 2001 г., а 48% са попадали в тази категория през 1991 г.

Подобрението в сферата на грамотността, изглежда, ще продължава. Между 2003 и 2013 г. например процентът на училищата с тоалетни нарастна от 40 на 84, докато институциите с ток скочиха от 20 на 45 на сто. Записването в училищата скочи на 96 процента, което показва, че след две поколения неграмотността може окончателно да отиде в миналото.

Вижте какво става с бедността

Колкото и сполетян от беди да изглежда светът през 2017 г., изчисленията на Световната банка показват, че всеки ден по 250 000 души биват измъквани от крайната бедност. Значителна част от този брой идва от Индия. Пак според Световната банка 46 на сто от индийците са печелили по малко от 1,90 долара на ден през 1993 г. Процентите паднаха на 38 през 2004 г. и на 21 до 2011 г. Тази тенденция почти със сигурност ще продължи.

Болестите и здравеопазването

През 1960 г. средната продължителност на живота в Индия е била 41 години. Пак тогава средният американец е живял над 67 години. Днес индийците живеят средно по 69 години, а американците - по 79. Благодарение на масовите подобрения в хигиената, медицината и здравеопазването индийците днес оцеляват толкова дълго, колкото хората на Запад. През следващите 70 години ще видим продължение на тази тенденция, тъй като достъпът до лекарства и технологии продължава да се глобализира.

Днес само една трета от индийците ползват интернет в сравнение с 90 на сто от американците. Това също ще се промени. Благодарение на бума на евтините смартфони и мобилни данни, над 1 милиард индийци се очаква да бъдат онлайн до 2025 г., което ще бъде 75 на сто от населението на страната. С течение на времето това ще има трансформационен ефект за индийците в редица области - от образованието до работоспособността, от търговията до комуникациите.

Не всички новини обаче са добри

Докато индийците след 70 години безспорно ще бъдат по-грамотни, по-богати, по-здрави и ще имат повече достъп до глобалните технологии, страната ще наследи и някои от най-големите главоболия на Запада.

Индийските политически стратези отдавна са свикнали с "демографския дивидент" на младите. Но какво ще се случи, когато 600-те милиона млади индийци, които в момента са на по-малко от 28 години, достигнат пенсионна възраст? Кой ще ги издържа? Това е особено обезпокоително, още повече че страната е неспособна да създава достатъчно работни места.

Ще продължи ли традиционният индийски модел, при който старите хора живеят заедно със своите синове и дъщери, или Индия трябва да построи жилища за възрастните? Кой ще плати за тези къщи и съпровождащите ги здравни услуги и пенсии? Какво ще се случи с растежа с по-малко мъже и жени в работоспособна възраст и по-висок дял на хората за издръжка?

Пак по отношение на демографията: ще може ли Индия да обърне своето непропорционално съотношение на половете? Данните на ранен етап показват, че нещата ще се влошават. В момента в страната се падат 943 жени на 1000 мъже. Това е резултат от десетилетия селекции и аборти, тъй като семействата масово предпочитаха момчета пред момичета.

Още по-тревожна е статистиката, според която съотношението на половете при децата е 919 момичета на 1000 момчета. Неравномерното съотношение ще се отрази на бъдещето. Това е катастрофа, причинена от хората - буквално и фигуративно - която може да доведе всичко от социален срив до анархия.

Ами климатичните промени?

Без съмнение една от доминиращиге теми в края на XXI век ще бъде как една затопляща се планета ще предизвика съсипване на човешката цивилизация. Как ще се справи Индия? Какви мерки ще може да предприеме Делхи?

Държавата късно започна да насърчава слънчевата енергия и е на път да изпълни поетите до 2030 г. ангажименти според Парижкото споразумение. Но дори това може да се окаже недостатъчно. Ново проучване в сп. Science Advances предрича, че смесица от жега и влага ще причини смъртоносни горещи вълни в Южна Азия преди края на този век, като потенциално засегне милиони хора.

Ами мирното съжителство?

От Изследователския форум "Пю" смятат, че до 2050 г. Индия ще има най-голямото мюсюлманско население в света, като изпревари дори Индонезия. И сега, докато пиша този коментар, Индия преживява ясна и увеличаваща се тенденция съм поляризиране между хиндуистите и мюсюлманите със случаи на линчуване и насилие от тълпата, което човек трудно може да повярва.

Как Индия ще се справи с реалната перспектива да стане най-голямото място на съсредоточаване на исляма?

Наред е външната политика

Неру зададе тона на Индия през 50-те и 60-те г. на ХХ век като "необвързана" с великите сили. След като стана по-силна, тази идеология бе загърбена. През 2016 г. премиерът Нарендра Моди дори не си даде зор да присъства на срещата на необвързаните.

Вместо това родината му се сближи повече със САЩ и Япония и изглежда се кара с по-големия си съсед Китай.

Това ли ще бъде новата Голяма игра на XXI век? Ако сегашната тенденция продължи, след 70 години Индия ще има най-голямото си глобално влияние от средните векове насам. Какво ще означава това за световната култура, за борбата за ресурси и власт?

Ами човешките права?

Ще продължи ли Индия да бъде убежище на Далай Лама и тибетските бежанци?

Ще мълчи ли Индия за насилието в региона?

Ще мълчи ли за насилието в рамките на собствените си граници - от сблъсъците и спирането на интернет в Кашмир до размирните райони в неспокойния си северозапад?

Разбира се, въпросите за повече от отговорите. Но всичко това са важни теми, върху които една все още млада демокрация трябва да размишлява, когато започва нов период от 7 десетилетия на растеж. Думите на Неру важат и днес:

"Свободата и властта са отговорност."

Ако първите 70 години от свободата на Индия бяха за оцеляване, следващите 70 трябва да бъдат за правилно използване на силата й за свободния свят. Това ще бъде истинската среща на Индия със съдбата й.

-------

Авторът е шеф на бюрото в Индия на Си Ен Ен, където е публикувана статията.