В Англия човек започва да остарява, когато полицаите започнат да му се струват млади… и когато си даде сметка, че има ново поколение, което не смята историята на принцеса Даяна за интересна. Дванайсетгодишните днес са родени в новия век и скучаят при припомнянето на онези събития. Споменът за Даяна е част от носталгията по деветдесетте. Толкова много е писано за смъртта на принцесата на Уелс и как тази смърт най-сетне е направила британците емоционално отворени хора и същевременно е отключила манията по знаменитости – и така нататък, и така нататък. Това, което никой не си признава публично (или поне така смята британският журналист Питър Брадшоу), е, че цялата поредица събития около лейди Даяна Спенсър е била невероятно вълнуваща.

Седмицата между катастрофата и погребението преминава в нещо като безумна еуфория, пише Брадшоу в „Гардиън“. Хората масово се потапят в такова непознато чувство на скръб, сякаш са имали нужда от това. Тротоарът пред двореца Кенсингтън непрекъснато е затрупан с цветя. В момента, в който се стъмва, постоянно обновяващата се тълпа пали свещи и хората започват тихо да пеят. Това си е почти Удсток, някаква неочаквана вакханалия. Великобритания никога не си е позволявала толкова емоции.

Даяна е част от исторически значима аристократична фамилия: Спенсъровци произлизат от средновековните барони Диспенсър, един от които е любовник на скандалния крал Едуард II през четиринайсети век. Други важни членове на семейството са херцог Малборо, победител в битката при Бленхайм по времето на Луи XIV и Уинстън Чърчил, който на свой ред вече е станал митична фигура. По някаква причина обаче Даяна става невероятно популярна като „близка до хората“ и се превръща в попикона, в рокзвезда. Хората винаги са били очаровани от красиви принцеси, но Даяна буди много по-силна привързаност дори от Грейс Кели у предишното поколение. Осемдесетте и деветдесетте са много по-весело, по-богато и по-щастливо време. Даяна въплъщава един свят без страхове.

Но принцесата на Уелс има и своята по-мрачна страна. Тя може би е неособено вдъхновяваща майка, неуспешна съпруга, нещастна млада жена, която не успява да постигне емоционална стабилност въпреки привилегиите, на които се радва. Но всичко това не интересува феновете ѝ. За първи път в историята британската публика дава външен израз на чувствата си към някого – просто защото самата Даяна е чувствителна и открита, за разлика от поколенията въздържани, даже сякаш нарочно непохватни германски владетели в Бъкингамския дворец. Хората откликват точно на нейната откритост.

Конспиративните теории, новата версия на песента Candle In The Wind от Елтън Джон и кризата на монархията (криза, овладяна само с едно сваляне на кралския щандарт в израз на съпричастност към скръбта на хилядите на площада) са част от легендата около Даяна. Питър Брадшоу си спомня за това време от дистанция. Минали са двайсет години и светът е друг. Но самият спомен е стоплящ.

 

 

Площад Славейков