На 60 г. мнозина започват до мислят да пенсиониране.

Не и Бундесбанк.

Докато се подготвяше се за своята годишнина през тази година, германската централна банка обяви, че не само ще обнови централата си от 60-те години, но може и да добави към сградите си нов небостъргач, който да допълни съществуващата 13-етажна 216-метрова циментова сграда.

Докато германците празнуват диамантената годишнина на банката с евтина бира, лекции върху банковия надзор и курабийки с късметчета с мъдрости за ниската инфлация, не всички са щастливи от вниманието, отделено на националната икона. Мнозина смятат, че Бундесбанк трябва да се приготви да премине във фонов режим, докато Европейската централна банка движи еврозоната.

Една от тях ще трябва да изчезне накрая, казва бившият италиански премиер и ветеран в Европейската комисия Марио Монти.

“Пожелавам на Бундесбанк да не съществува след още 60 години. Казвам го с цялото си уважение към нея. Дотогава ще имаме или истинска централна банка за валутния съюз, или Бундесбанк и другите национални централни банки с всичките им функции“, казва той в пожеланията си за годишнината на банката.

Но засега Франкфурт, който се опитва да привлече банките, напускащи Лондон в навечерието на “Брекзит“, се рекламира като единствения град на света с две централни банки.

А тяхното тайно съперничество продължава.

Слуховете, че Бундесбанк ще строи нов небостъргач, разпалиха медийните коментари относно нейното съперничество с Европейската централна банка, която се премести в своите чисто нови 43- и 45-етажни кули близнаци във Франкфурт през 2014 г. Тя има още сгради в града, включително 36-етажната “Евротауър“.

Ако случаят е “моята кула е по-голяма от твоята“, нито Бундесбанк, нито ЕЦБ го признават.

“Нашите отношения са колегиални и си сътрудничим“, заяви говорител на Бундесбанк.

Представител на ЕЦБ пък потвърди, че банката има “добри и приятелски отношения с всички колеги“ от националните централни банки в еврозоната.

И все пак картинката на враждуващите институции е съвсем вярна според хората, запознати със ситуацията в двете франкфуртски банки.

Бундесбанк, която се гордее с участието си в създаването на следвоенното германско икономическо чудо, критикува необичайните кризисни мерки на Европейската централна банка и я предупреждава да не се отклонява от линията срещу основния германски проблем – инфлацията. Купуването на дълга на страните от Еврозоната от Европейската централна банка е смятано за превишаване на правата й, което премахва важни стимули за правителствата да сложат финансите си в ред.

В другия край на града, в Европейската централна банка, спасяването на еврозоната е приоритет и политиците имат твърде малко време да разберат защо Бундесбанк не подкрепя, дори напротив, публично критикува политиките на представителите на членките на валутния съюз.

Раздразнението на финансовата институция понякога преминава в параноя и служителите на Европейската централна банка се питат каква ще е следващата интервенция на Бундесбанк, което поставя германските граждани, работещи в европейската институция, в деликатна ситуация.

“Германците са особено гласовити критици на Бундесбанк, защото трябва да докажат лоялността си“, казва служител на банката.

Строежът на новата сграда на Бундесбанк бързо бе натоварен със символично значение, без дори да е ясно дали банката ще поиска разрешение за построяване на модерен небостъргач или непретенциозна офис сграда, която да приеме част от 4700-те служители, разпръснати из града.

“Все още обмисляме всички варианти и изходът е отворен“, коментира говорител на Бундесбанк.

Устройственият план на града не предвижда небостъргачи извън бизнес квартала, но специалното разрешение, което Европейската централна банка получи да издигне кули извън района на небостъргачите, показва, че това невинаги е пречка.

Нито пък наистина има значение.

Ако модерен небостъргач може да бъде сметнат за опит за съперничество, скромна офис сграда ще бъде изтълкувана като косвена критика към Европейската централна банка, която противопоставя на стабилността и предпазливостта на Бундесбанк своите високомерни възгледи.

*Статията е публикувана в “Политико“.