Докато Северна Корея напредва с програмата за ядрени ракети, външната политика на САЩ изглежда се е разделяла драматично на две несъответстващи си направления. Дипломатическото усилие, целящо да привлече самоизолиращата се държава към масата за преговори, е в противоречие с огнената реторика на Белия дом и войнственото позициониране.

Докато държавният секретар на САЩ Рекс Тилърсън отиде в Азия, за да сглоби регионална дипломатическа кампания за сдържане на Северна Корея, президентът на САЩ Доналд Тръмп избухна със заплахи да изсипе "огън и ярост" върху Пхенян. Още преди три месеца Тръмп заяви, че за него „ще бъде чест“ да се срещне със своя севернокорейски колега.

"Ние не търсим промяна в режима, не търсим крах на режима, не търсим ускорено обединение на полуострова", посочи Тилърсън преди две седмици, внимателно подготвяйки пътуването си в Азия, което включваше спирания в Манила, Банкок и Куала Лумпур.

Пътуванията и срещите на Тилърсън с китайските, руските и европейските му колеги в кулоарите на форума на АСЕАН в Манила са новините от миналата седмица. Внезапното избухване от страна на Тръмп, политик, обсаден от разследване на предизборната му кампания и отчаяно стремящ се да се върне отново към основата си чрез сурова реторика, доведе до размяна на заплахи за превантивни удари в САЩ и Северна Корея. Както Русия, така и Китай подкрепиха неотдавнашното одобрение в Съвета за сигурност на ООН за нови санкции срещу Северна Корея. И двете страни смятат, че гласуването им за санкции, които биха заличили около 1 млрд. долара от приходите на Северна Корея от чужбина, е достатъчно да се иска.

„Огнено-гневните“ изпълнения на Тръмп ги хванаха неподготвени. Всеки, който е следвал събитията в Северна Корея, знае, че няма решение с магически куршум за загадката, представена от историята и политиката на тази страна. Корейската народнодемократична република (Северна) (КНДР), както и Република Корея (Южна) бяха създадени, защото в края на Втората световна война съветските войски завзеха северните, а американските войски – южните, райони на полуострова. Потайното тоталитарно княжество, което постепенно се оформя в северната част на Корейския полуостров, основава своята политическа система на квази-религията на самодостатъчност - "Чухче".

КНДР, която ще навърши 70 години през следващата година, е на път да стане най-дългогодишната революционна автокрация. Съветският съюз просъществува по-малко от 74 години, досега рекорд. Но днес Владимир Ленин, основателят на съветската държава, би бил поразен ако види какво е станало с неговото творение. Китайската народна република, разбира се, съществува днес, но тя претърпя дълбока трансформация, която едва ли би могла да бъде разпознаваема от Мао Цзедун.

Фактът, че семейство Ким от Северна Корея успя да запази политическата власт в ръцете си, без да пренапише идеологията на основателя си или да се поддаде на реалностите на съвременния свят, е забележителен. Кимовците познават бизнеса с оцеляване на режима. Всъщност лидерите на Северна Корея са безспорно световни шампиони в това нечовешко мрачно изкуство. Да бъдат публично заплашвани от САЩ е техният хляб и масло. Ето защо Русия и Китай, които делят граници със Северна Корея, винаги са били много внимателни при използването на публични заплахи, когато се занимават с режима в Пхенян.

Липсата на загриженост от страна на Русия или Китай към Северна Корея не е поради някакви особени симпатии, които биха могли да съществуват между бивши съюзници, а поради интереси. Северна Корея е проблем за всеки, но тя е различен проблем във всеки конкретен случай с големите играчи.

"Докато междуконтиненталната ядрена способност на Северна Корея е променящ играта елемент за американците, това не е така за китайците, които вече са запознати със севернокорейските ядрени оръжия", написа наскоро за CNN Дженифър Линд, специалист по управление в колежа Дармут.

Крах на севернокорейския режим би означавал хаос на границите на Китай и Русия. Голяма степен би могло да означава заплаха от попадане на оръжия за масово унищожение в ръцете на нелоялните действащи лица, възможна гражданска война и бежанската криза, която ще направи сирийската трагедия да бледнее в сравнение. Според симулационен модел, създаден от Дженифър Линд и Брус Бенет в Центъра Белфър на университета Харвард Кенеди, Северна Корея след краха ще изисква стотици хиляди войници за изпълняване на хуманитарни операции, операции по граничен контрол и мисии за намиране на "загубените ядрени ракети".

Още по-фундаментален за Китай и Русия е геополитическият поглед на севернокорейската главоблъсканица. Над Корейския полуостров се носи перспективата, независимо колко далечна, за обединение.

Русия не може да помогне, но гледа на Северна Корея като на суров аналог на разделена Германия 

Русия, която се съгласи с обединението на Германия и след това видя, че институциите на Запада се разширяват до западната врата на Русия, никак не би искала да види каквото и да е подобно нещо и на източната си врата.

"Китай и Русия ще се притесняват от криза, която ще доведе до обединение, което ще се превърне в геополитическа придобивка за САЩ в региона за тяхна сметка", казва Майкъл Кофман, глобален сътрудник в центъра "Уилсън", в свой коментар. "Русия и Китай имат доста различни отношения с КНДР, но в три области те споделят опасения, които могат да доведат до привеждане в съответствие на политиките", отбелязва Кофман. "И двете страни не харесват разгръщането на американската противоракетна отбрана (THAAD) в Южна Корея; И двете се притесняват от бежанска криза, която би била резултат от колапса или насочен навътре взрив в Северна Корея, и двете са загрижени, че обединението на полуострова ще доведе до поглъщането на Северна Корея от съюзника на САЩ - Сеул." 

Човек не може да подчертае достатъчно фактора на относителността в тази сложна история. Възможностите на Северна Корея за междуконтинентални балистични ракети създават усещане за неотложна необходимост за Белия дом, чиито обитатели включват много начинаещи в областта на външната политика. Хората, които са нови по отношение на севернокорейския феномен, могат да бъдат оправдани да се страхуват. Китай или Русия, която отчасти е отговорна за самото съществуване на Северна Корея, не виждат нищо ново в историята на Северна Корея. Те не харесват това, което виждат, но знаят как да живеят с него. Това, което им харесва още по-малко, е един американски политик да се опитва да разреши вътрешните си проблеми, подхранвайки конфликт в областта на външната политика, както е правил неведнъж Владимир Путин.

Автор на коментара в сп. "Нюзуик” е Максим Трудолюбов, сътрудник на Института “Кенън”. Препечатваме го от БГНЕС.