Трима саудитски принцове, живеещи в Европа, изчезнаха през последните години. Всички те са критични към управлението в Саудитска Арабия и има доказателства, че са били отвлечени и върнати в страната. И нищо не се знае за тях след това.

Рано сутринта на 12 юни 2003 година саудитски принц е закаран в дворец в близост до Женева.

Името му е Султан бин Тюрки бин Абдулазиз, а дворецът принадлежи на чичо му, крал Фахд. Любимият син на владетеля, принц Абдулазиз бин Фахд, го е поканил на закуска.

Абдулазиз иска Султан да се върне в Саудитска Арабия, където по думите му конфликтът, предизвикан от критиките на Султан към лидерите на страната, ще бъде разрешен.

Султан отказва. Тогава Абдулазиз излиза, за да говори по телефона, заедно с другият човек в стаята - саудитския министър по ислямските въпроси. След секунди в стаята нахлуват маскирани мъже. Те слагат белезници на Султан и го удрят, а после във врата му е забита игла. Докато е в безсъзнание, той е закаран на летището в Женева и качен на самолет.

Такава е версията на Султан за събитията, разказана години по късно пред швейцерски съд.

Сред служителите му, които го чакат в хотел в Женева да се върне от срещата си е отговорникът по комуникациите Еди Ферейра:

"С напредването на деня мълчанието ставаше оглушително", спомня си той. "Не можехме да се свържем с охраната му. Това беше първата истинска тревога. Опитахме се да се свържем с принца, но нямаше отговор."

Следобяд пристигат двама неочаквани посеители.

"Саудитският посланик в Швейцария дойде заедно с мениджъра на хотела и просто ни каза да освободим апартамента и да излезем", казва Ферейра. "Принцът беше в Рияд, услугите ни не бяха необходими вече и можехме да си тръгнем."

Какво толкова е направил принц Султан, че собственото му семейство да го дрогира и отвлече?

Година преди този случай той пристига в Европа за лечение, а междувременно дава няколко интервюта, в които изразява критика към управлението на Саудитска Арабия. Той осъжда нарушаването на човешките права, оплаква се от корупцията сред принцове и държавни служители и призовава за реформи.

От 1932 г., когато крал Абдулазиз основава Саудитска Арабия, страната е абсолютна монархия. И не толерира дисиденти.

Принц Тюрки бин Бандар е бил майор в саудитската полиция и отговаря за охраната на самото кралско семейство. Но семеен спор за спорно наследство го праща в затвора, а след освобождаването си той се мести в Париж, където през 2012 г. започва да публикува в YouTube видеоклипове, в които призовава към реформа в Саудитска Арабия.

Управляващите реагират по същия начин, както на изявленията на принц Султан и се опитват да принудят Тюрки да си върне в страната. Когато Ахмед ал-Салем, заместник-министър на вътрешните работи, му се обажда, той записва разговора и го публикува онлайн.

“Всички очакват с нетърпение вашето завръщане, Бог да Ви благослови“, казва зам.-министърът.

“Очакват с нетърпение завръщането ми?“, отговаря Тюрки. “Ами писмата, които служителите Ви ми пратиха? “Ти, кучи син… ще те завлечем обратно като Султан бин Тюрки.“

“Никой няма да Ви докосне. Аз съм ваш брат.“

“Те не са от Вас. Вътрешният министър ги праща.“

Тюрки продължава да публикува клиповете до юли 2015 г. По-късно същата година той изчезва.

“Обаждаше ми се през един-два месеца“, казва негов приятел, блогърът и активист Ваел ал-Халаф. “Тогава той изчезна за 4-5 месеца. Станах подозрителен. Тогава разбрах от висш офицер в кралството, че Тюрки бин Бандар е там. Те са го отвели, бил е отвлечен.“

След дълго търсене на новини за Тюрки, откриваме статия в марокански вестник, според който той щял да се върне във Франция след посещение в Мароко, когато е арестуван и пратен в затвора. След молба от саудитските власти той е депортиран със съгласието на марокански съд.

Не знаем със сигурност какво се е случило с Тюрки бин Бандар, но преди да изчезне той е дал на своя приятел активист копие от книгата, която е написал и която съдържа пророческа бележка:

“Скъпи Ваел, тези твърдения не бива да бъдат споделяни, освен ако не съм отвлечен или убит. Знам, че ще ме отвлекат или убият. Знам също как ще нарушат правата ми и тези на саудитския народ.“

Скоро след като принц Тюрки изчезва, Сауд бин Саиф ал-Наср – сравнително нисш представител на кралското семейство с афинитет към европейските казина и скъпи хотели – споделя същата съдба.

През 2014 г. Сауд започва да публикува туитове, които са критични към управлението на Саудитска Арабия. Той призовава за разследване на саудитски държавни служители, които са подкрепили преврата срещу египетския президент Мохамед Морси.

През септември 2015 г., той отива дори по-далеч. След като анонимен високопоставен служител пише две писма, в които призовава към бунт срещу крал Салман, Сауд публично ги одобрява – той е единственият член на кралското семейство, който си го позволява. Това е равносилно на измяна и вероятно предрешава съдбата му.

Друг принц дисидент, Халед бин Фархан, който бяга в Германия през 2013 г., смята, че Сауд е бил измамен. Той пътува от Милано до Рим, за да обсъди бизнес сделка с руско-италианска компания, която иска да открие клонове в Персийския залив.

“Частен самолет на компанията дойде и взе принц Сауд. Но не се приземи в Рим, а в Рияд“, казва Халед. “Оказа се, че саудитското разузнаване е отговорно за цялата операция. Сега съдбата на принц Сауд е същата като на принц Тюрки, който е в затвора… или в подземен затвор.“

Принц Султан, който стои по-високо в йерархията на кралското семейство, е местен между затвор и домашен арест. Здравето му се влошава и през 2010 г. властите позволяват той да потърси медицинска помощ в Бостън. Това, което той прави от безопасното си убежище в САЩ вероятно е ужасило саудитците – той повдига обвинение срещу принц Абдулазиз бин Фахд и шейх Салех ал-Шейх за отвличането си през 2003 г. пред швейцарски съд.

Американският му адвокат, Клайд Бергстресър, получава медицинско свидетелство от болница в Рияд, където Султан е приет на 13 юни 2003 г., което доказва тежки травми, вероятно резултат от нападение.

За пръв път висша фигура от саудитското кралско семейство повдига обвинение в западен съд срещу друг член на семейството.

Бергстресър обаче казва, че швейцарските власти не са особено заинтересовани от случая.

“Никой не направи нищо, за да разкрие случилото се на летището. Кои са били пилотите? Какви са били летателните планове, когато тези самолети от Саудитска Арабия са кацнали? Отвличането е извършено на швейцарска земя и бихме допуснали, че ще има интерес към разкриване на престъплението.“

През януари 2016 г. Султан е настанен в парижки хотел, когато, подобно на Сауд бин Саиф ал-Наср, е измамен да се качи на самолет.

Той планирам да посети в Кайро баща си, също критик на саудитското управление, когато консулът на Саудитска Арабия предлага на него и антуража му да използват частен самолет. Той приема, въпреки случилото се през 2003 г.

Двама анонимни членове на антуража му описват какво се случва после:

“Заведоха ни до самолет с името на Саудитска Арабия, написан на него.“

“Беше малко зловещо, защото на борда имаше голям екипаж. Всички бяха мъже.“

Самолетът излита и мониторите показват, че лети към Кайро. Два часа и половина по-късно те угасват. Принц Султан спи в стаята си, но се буди около час преди приземяването. Когато поглежда през прозореца, той става изключително нервен.

Когато пътниците разбират, че ще кацнат в Саудитска Арабия, Султан започва да удря по вратата на пилотската кабина и да вика за помощ. Член на екипажа нарежда на екипа на принца да остане на местата си.

“Когато погледнахме през прозорците видяхме група хора, които носеха пушки и наобиколиха самолета.“

Войниците и екипажът изкарват Султан от самолета. Той вика на служителите си да се обадят в американското посолство.

Принцът и лекарите му са заведени във вила и поставени под въоръжена охрана. Останалите чакат в самолета. По-късно те са отведени в хотел, където три дни са държани без паспорти и телефони, а после им е разрешено да отлетят към дестинация по техен избор. Преди да напуснат страната, един от похитителите им се извинява официално:

“Каза ни, че просто сме били на грешното място в грешно време. И че се извинява за причиненото неудобство“, казва единият от бившите служители на принца.

“Не ми беше причинено неудобство, бях отвлечен. Бях държан против волята си в страна, която не съм избрал да посетя“, заявява другият.

Това е изумителна ситуация. Заедно с принц Султан са отвлечени 18 чужди граждани, които са отведени в Саудитска Арабия и са задържани от армията. Няма новини от принц Султан оттогава.

Властите на страната отказват да коментират обвиненията.

Междувременно принц Халед, който все още е в Германия, се бои, че ще бъде принуден да се върне в Рияд.

“Четирима членове от семейството ни сме в Европа. Критикуваме останалата част и управлението й в Саудитска Арабия. Трима от нас бяха отвлечени. Аз съм единственият останал“, казва той.

Възможно ли е той да е следващият в списъка?

“Убеден съм. Ако можеха, щяха да са го направили преди много време. Аз съм много предпазлив, но с цената на свободата ми.“

*Статията на Реда ел Мауи е публикувана в Би Би Си.