Стриктни англичани, нагли американци, трудолюбиви японци, агресивни руснаци.

Подобни стереотипи се втълпяват в хорските глави. Но възможно ли е една характерна черта да определя поведението на цяла нация, пише Кристиян Джарет, съобщава руската редакция на Би Би Си.

Той се позовава на психолози – от реално съществуващи национални особености не могат да се правят кардинални заключения за населението на дадена държава.

В едно от социологическите проучвания, проведено през 2005 г. под ръководството на Роберт Вакро, са участвали над 12 000 студенти от 51 националности – бразилци, швейцарци, германци, датчани, китайци и много други.

Между другото били анализирани качества, като добросъвестност и диалогоичност. По втория показател най-добре се представили допитаните от Конго и Йордания, а аутсайдери се оказали студентите от Литва и Япония.

Мнозина по света са на мнение, че британците са далеч по-сдържани от американците. Резултатите обаче от 50 международни социологически изследвания опровергават подобно твърдение, пише Джарет. Според него било интересно, че и принадлежащите към една нация невярно представяли националния характер.

Също през 2005 г. социологът Антонио Терачано и негови колеги направили проучване сред 4000 души, предимно студенти от 49 държави. Основният въпрос бил как определят националните качества на своите народи и има ли нещо типично за тях.

“Впрочем, ако действително съществува национален характер, то как може да се обясни неговото възникване? Частично това е наличието на общи гени, свързани с историческата миграция на народите. Така например хора, склонни към риск, навярно са пътували повече по света и са се заселвали в нови земи”, посочва авторът. Той се позовава на научно изследване, според което новозаселниците са проявявали по-голяма добросъвестност и емоционална стабилност.

Важна роля играела и околната среда, като висок риск от инфекциозни заболявания. Това мобилизирало силите в битката срещу зарази. И климатичните условия имали голямо влияние върху формирането на личността. Определена роля играела също плътността на населението. По последни данни жителите на пренаселени райони по-интензивно се замисляли за бъдещето си и поддържали по-тесни връзки с партньорите си. Това се обуславяло с високата конкуренция, но свидетелствало и за високо ниво на добросъвестност.

“Разсъжденията около националния характер не са безполезни, както изглежда на пръв поглед. Общите черти, присъщи на нациите, могат да влияят на благосъстоянието, удовлетвореността от живота, нивото на корупцията, иновациите и дори на здравето. Висока степен на нервност може да причини депресия и хронични сърдечни заболявания, дори деменция. Националният характер може да повлияе и на политическата система в дадена държава. Миналата година изследователи от Вашингтонския университет в Сейнт Луис направиха сравнение между преобладаващите черти на представители на различни нации с политическата система в страните им. Те стигнаха до заключението, че нации с открито общество по правило са далеч по-демократични”, се посочва в публикацията.

Авторът на изследването Джоан Барсело го обяснил, че граждани с широки възгледи се отнасят непредубедено към чужди убеждения, отстояват правото си на свободно изразяване на мнение и по-малко са зависими от традиционни ценности. Така данните от изследването показвали, че националният характер в по-голяма степен влияел върху формирането на демократично общество, отколкото досега се е предполагало.

“С други думи мнението ви за определена нация говори далеч повече за вас самите и за обществото, в което живеете, отколкото за истинския характер на представителите на една или друга страна или националност”, заключава публикацията.