Ad Config - Website header

 

Article_top

"Паспортният терор" се нарича един от най-забележителните задочни репортажи за България на Георги Марков.

В него убитият в Лондон писател великолепно описва как режимът от онова време не позволява на българските граждани да пътуват свободно зад граница.

Днес обаче времената са други. Режимът е в историята, пътуванията не са проблем - стига човек да има пари.

Но освен финансови средства трябва да притежавате лична карта и паспорт. Без паспорт не можете да стъпите в много страни, сред които са близките Албания, Косово, Босна, Турция.

Паспортите имат петгодишна валидност, а картите важат десетилетие. Което означава, че идва един момент, в който трябва да ги подмените.

Подаването на молбите би трябвало да минава бързо. Казват, че някъде е така. Но не и в община "Слатина", където се издават документи за самоличност за територията в обхвата на Първо РПУ-София. Там паспортният терор вилнее и днес.

На преден план са щастливците, които всеки момент ще влязат.

Сутрин ви посреща огромна опашка. Някои хора са се наредили още в 7 часа. Около 9,30 часа вече октавите на разговорите стават по-високи. Изнервени чиновнички зоват да се спазва редът, като се прочетат указанията. Да, ама те са в дъното на коридора, докъдето човек може да си пробие път в най-добрия случай за няколко минути.

И така:

• 1. Нареждате се за получаване на заявление в стая 3. Там се редят и тези, които трябва да получават вече издадени паспорти или лични карти. Гишетата в стаята са две. Чакащите - десетки.

• 2. Щастливците, получили издадените нови документи, напускат МВР. Те вече са се редили на такава опашка и искрено съчувстват на нещастниците, чиято драма тепърва започва.

• 3. Тези, които получават заявленията, се нареждат на нова опашка - първо да платят на касата, а след това - да им направят снимка и да им приемат документите. Последното се прави в стаи 8 или 9. В тях има по една служителка, а чакащите, както вече стана дума, са десетки. Отгоре на всичко имат почивка от 10 до 11 часа.

Разбира се, виновни са желаещите да си сменят документите. Това става ясно от реплика, изтървана от изнервена чиновничка след поредното недоволство на чакащите.

"Много сте", обобщава нацупена госпожа, която изглежда така, сякаш е изпила литър оцет.

Някой от "виновните" все пак си позволява да отговори, че му изтича срокът на документа и е дошъл по тази причина.

Следва гневна контра:

"Защо сте решили всички точно сега да дойдете?"

В това време слушате колко бързо вървели работите в Четвърто или Седмо РПУ. И не вярвате на ушите си. Проклинате се, че живеете в центъра на София или в източните й части.

Най-после снимката ви е направена, заявлението е подадено. От пристигането ви са минали 2 часа и половина.

Напускате задушната малка сграда с щастливата мисъл, че след месец, като дойдете да си получите документите (такъв е срокът при обикновена услуга), ще чакате само на една, а не на три опашки.

Хич не е малко. Поне за няколко години срещу вас няма да бъде упражняван паспортният терор.

 

"Паспортният терор" се нарича един от най-забележителните задочни репортажи за България на Георги Марков.

В него убитият в Лондон писател великолепно описва как режимът от онова време не позволява на българските граждани да пътуват свободно зад граница.

Днес обаче времената са други. Режимът е в историята, пътуванията не са проблем - стига човек да има пари.

Но освен финансови средства трябва да притежавате лична карта и паспорт. Без паспорт не можете да стъпите в много страни, сред които са близките Албания, Косово, Босна, Турция.

Паспортите имат петгодишна валидност, а картите важат десетилетие. Което означава, че идва един момент, в който трябва да ги подмените.

Подаването на молбите би трябвало да минава бързо. Казват, че някъде е така. Но не и в община "Слатина", където се издават документи за самоличност за територията в обхвата на Първо РПУ-София. Там паспортният терор вилнее и днес.

На преден план са щастливците, които всеки момент ще влязат.

Сутрин ви посреща огромна опашка. Някои хора са се наредили още в 7 часа. Около 9,30 часа вече октавите на разговорите стават по-високи. Изнервени чиновнички зоват да се спазва редът, като се прочетат указанията. Да, ама те са в дъното на коридора, докъдето човек може да си пробие път в най-добрия случай за няколко минути.

И така:

• 1. Нареждате се за получаване на заявление в стая 3. Там се редят и тези, които трябва да получават вече издадени паспорти или лични карти. Гишетата в стаята са две. Чакащите - десетки.

• 2. Щастливците, получили издадените нови документи, напускат МВР. Те вече са се редили на такава опашка и искрено съчувстват на нещастниците, чиято драма тепърва започва.

• 3. Тези, които получават заявленията, се нареждат на нова опашка - първо да платят на касата, а след това - да им направят снимка и да им приемат документите. Последното се прави в стаи 8 или 9. В тях има по една служителка, а чакащите, както вече стана дума, са десетки. Отгоре на всичко имат почивка от 10 до 11 часа.

Разбира се, виновни са желаещите да си сменят документите. Това става ясно от реплика, изтървана от изнервена чиновничка след поредното недоволство на чакащите.

"Много сте", обобщава нацупена госпожа, която изглежда така, сякаш е изпила литър оцет.

Някой от "виновните" все пак си позволява да отговори, че му изтича срокът на документа и е дошъл по тази причина.

Следва гневна контра:

"Защо сте решили всички точно сега да дойдете?"

В това време слушате колко бързо вървели работите в Четвърто или Седмо РПУ. И не вярвате на ушите си. Проклинате се, че живеете в центъра на София или в източните й части.

Най-после снимката ви е направена, заявлението е подадено. От пристигането ви са минали 2 часа и половина.

Напускате задушната малка сграда с щастливата мисъл, че след месец, като дойдете да си получите документите (такъв е срокът при обикновена услуга), ще чакате само на една, а не на три опашки.

Хич не е малко. Поне за няколко години срещу вас няма да бъде упражняван паспортният терор.

Коментари

coco lombo's picture
coco lombo
colombo

Така си е. Паспортната служба

Така си е. Паспортната служба в Слатина е настанена в мухлясала дупка, а там работят плъхове.
bguenovic's picture
bguenovic
bguenovic

Жениците там работят в

Жениците там работят в нечовешки условия. А пък ако има ден в който се съберат повече от двама "основатели на живота" (всеки втори БГ е основател на живота, подписвам се под думите си) да си чакат ред за паспорт просто става армагедон.

Опашките от времената на соца продължават през демокрацията.

Очевидно е, че 28 години след уж края на режима, паспортният терор си продължава. А уж живеем в 21-ви век, епоха на високи технологии и всякакви удобства... Цялата държава плаче за реформи и то драстични, ама да видим кой и кога ще ги проведе.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията