Членовете на СЕМ ще избират новия генерален директор на БНТ в сряда в 11 ч. В понеделник и вторник бяха изслушванията на шестимата претенденти за поста на Вяра Анкова, чийто втори и последен възможен по закон мандат изтече още миналата година през август. Но с нарочни промени в Закона за радиото и телевизията мандатът й бе продължен до момента, в който СЕМ избере наследник. А за това... срок няма.

Дали изборът ще приключи с "бял дим" зависи от това дали някой от шестимата кандидати - Емил Кошлуков, Константин Каменаров, Иван Гарелов, Валерий Тодоров, Сашо Йовков и Тома Иванов - ще събета нужните поне 3 от 5 гласа в медийния регулатор. 

Ето акценти от изслушванията на претендентите за генерален директор на БНТ. Подредени отзад напред според реда на изслушванията, тъй като по-любопитните препитвания бяха във втората част. 

Кошлуков: Доказал съм че съм независим, лежал съм и в затвора заради свободата на словото

Изслушването на Емил Кошлуков, спряган за един от фаворитите за поста в БНТ, завърши с признание на председателката на СЕМ София Владимирова как неговата концептия за развитие на медията й допаднала най-много, защото е най-балансирана. Двама от членовете на регулатора - Иво Атанасов - по-вититиевато, и Мария Стоянова - в прав текст - попитаха Кошлуков за работата му като програмен директор на ТВ "Алфа" - каналът на партия "Атака". Тази част от биографията на Кошлуков стана известна след подаването на документи за конкурса в БНТ. Постави се въпросът дали това значи риск от партийна осветеност, въпреки че отговаряйки на въпросите той отдаде темата на това, че определени медии искали да го злепоставят. 

След като Стоянова попита "как се е стигнало до сътрудничеството", кандидатът заяви:

"Бях поканен, за да подредя програмата. Не съм произвеждал продукция, не съм партиен член и неведнъж съ критикувал "Атака" и Волен Сидеров. Езикът на омразата не може да бъде поощряван, "Атака" преминава норми".

Кошлуков припомни, че е демократ, антикомунист и би защитил свободата на словото като най-великото достижение на демокрацията, припомняйки, че той самият е прекарал 4 години от живота си в затвора по времето на соца именно заради липса на свободата на слового. За работата си в ТВ7 заяви, че е видял с очите си как подчиняването на една телезивия на политически проект я съсипва. Затова най-важна била редакционната независимост и продуцентското начало. Кандидатът даде примери за безпристрастността си и от работата си като автор и водещ на "Фактора Кошлуков".

Мария Стоянова отбеляза, че работата в партийна телевизия е смушаваша заради европейски практики, при които е имало проблем с директор на полската обществена телевизия заради избора му по партийна линия. 

По същество - за БНТ Кошлуков каза, че "БНТ в обществената си мисия е натоварена със задължения и тя трябва да ги спазва, както и че няма силна демокрация без силна обществена медия". Акцентира на кариерното развитие на кадрите в БНТ, на това, че е нужда дискусия за финансирането на медията, за регионалните програми и начина им на позициониране в ефира и изработването им. 

Той акцентира на техническото обезпечаване и засилване на ролята на БНТ в социалните мрежи и медии, в промотирането на съдържанието и архивите й така, че БНТ да се превърне в бранд, давайки пример как "Под прикритие" има сайт, който не води към БНТ, въпреки че сериалът е неин и се е излъчвал само там.

Константин Каменаров: "Телевизията - това е нейната програма"

Константин Каменаров бе изслушан предпоследен. Той цитира (както ставаше често по време на изслушванията), реплика на Хачо Бояджиев - "Телевизията - това е нейната програма", илюстрирайки един от основните си приоритети в концепцията. 

По думите му анатомията на обществената медия е такава, че гръбнакът й е новинарски и публицистичен, но "тук е голямото предизвикателство как да не останат самотен остров и БНТ да разшири своето влияние". По думите му БНТ е реална алтернатива на комерса и може да си позволи да произвежда продукти, които не са атрактивни за търговските, комерсиалните частни телевизии. Това обаче не значи, че тези продукции трябва да са казионни, скучни, старомодни. Каменаров каза още, че макар да не вярва в "магичните свойства на съкращенията", са нужни сериозни промени в структурите на БНТ, има и звена, които нарече "морално остарели". "Дисбаланс в позиционирането на хората. А "Маркетинг и продажби" – това са сериозни позиции, защото истината е, че всеки продукт, който не е подготвен, трудно стига до естествената си аудитория".

За финансирането на БНТ Каменаров говори и за варианти за европрограми, и за възможност за продуктово позициониране и реклама в прайм тайма, но "и сега рекламното време не е като да се пръска по шевовете".

"Това, че БНТ трябва да печели пари, не пречи на обществената й функция", каза още Каменаров. 

Иван Гарелов ще се конкурира с комерсиалните телевизии

Журналистът Иван Гарелов, който има 21-годишен опит в БНТ и бе известен като "мистър Панорама", не изненада с концепцията си за развитие на телевицията, защото единствен от кандидатите я бе обявил публично предварително. Той направи заявка обществената медия да се конкурира с частните телевизии като един от начините е местенето на центраните новини от 19 ч като в Нова тв и бТВ. 

Иво Атанасов и Мария Стоянова попитаха Гарелов дали не рискува да загуби рейтинга на новините на БНТ, влизайки в сблъсък с търговските медии, но той отвърна, че тази битка в момента е загубена. Според него ако новините са по едно и също време, то зрителите ще оценят качеството на новините на БНТ в сравнение с останалите и така ще се привлекат зрители. 

Гарелов предложи нов тип подход във финансирането на телевизията - всяка година тя да получава твърд процент от някой от макроикономическите показатели, напр. от БВП. На няколко години веднъж този процент може да се ревизира. Гарелов поиска промени в програмите на останалите канали на националната телевизия извън БНТ 1 - напримен БНТ 2 да е 24-часов канал за култура, образование и наука, HD да е спортна и младежка програма, а регионалните канали да заработят самостоятелно и да се качат на мултиплекс, ако се намери финансиране. Журналистът похвали настоящото ръководство на телевицията, но заподозря, че имало и хора, които ползвали БНТ за лична изява и материална изгода. Не стана съвсем ясно какво има предвид. Най-остра бе критиката му за програмните схеми и публицистиката, в която често се виждали "зависимостите от политически и други фактори, характерни за много медии в последните години". Гарелов е и против външното финансиране на публицистика. 

Гарелов заяви, че концепцията му подлежи на дебати в БНТ, ако бъде избран за директор.

Сашо Йовков поиска и нов медиен закон

Сашо Йовков - дългогодишният спортен журналист в БНТ, призна, че обмисля от години за кандидатства за генерален директор, а целта му би била разбиването на клишето, че БНТ е неефективна, с раздут щат и стара програма. Той също заложи на идеи за нови канали и програми - спортна телевизия БНТ 3, младежки и образователен канал и т.н.

Той обаче заяви и, че изработването на нов медиен закон това трябва да бъде приоритет не само на генералния директор на БНТ, но и на обществото и властта. Новият закон трябвало да регулира не само обществените медии, а и фалшивите новини и интернет медиите. Журналистът се обяви за по-дълъг мандат на генералния директор на БНТ и по-голямо бюджетно финансиране на медията. 

Той, както и други кандидати, наблегнаха на нуждата от техническо обновление. Йовков посочи, че моделът на финансиране на националната телевизия трябва да се промени. За пример той даде Би Би Си и германската обществена телевизия, за които гражданите плащат такса. Поиска и обща процуцентска къща на БНТ и БНР.

Валерий Тодоров заговори за сливане на БНТ и БНР

Старата идея, която от години се търкаля в пространството, а от ГЕРБ преди време мислеха да я облекат и в закон - обединение на БНТ и БНР под обща шапка - бе развита нашироко от кандидата за шеф на телевизията и бивш генерален директор на БНР Валерий Тодоров.

По думите му БНТ и БНР трябва да вървят в посока обединение, защото в момента се наблюдава "визуализация на радиото и разширяване възможностите на телевизията"

"Ако се върви към такава идея, двете медии трябва да изградят общи структури, но да запазят програмна самостоятелност", коментира Тодоров.

Тойу както след него и Кошлуков, а донякъде и Каменаров, но Тодоров бе първи по ред в изслушванията, настоя БНТ да се превърне в канал на новото поколение, което значи и въвеждане на нови технологии.

Валерий Тодоров смята, че е необходимо да се обособи звено за иновации в дирекция "Техника", за да може БНТ да отговаря на търсенията на зрителите с развиващите се нови технологии. Той акцентира и на това, че БНТ не използва ценни неща като Златния фонд с архивите на медията, който трябва да бъде дигитализиран. И Тодоров заговори за нови канали на обществената медия - за култура и за деца и младежи. 

Тома Иванов поиска битка за доверие, а не за рейтинг

В концепцията си за управление на БНТ Тома Иванов - бивш финансов директор на БНТ и за кратко неин генерален директор, заложи най-вече на "приемственост и екипност" - тоест надграждане на постигнатото досета в БНТ. За разширяване на зрителската аудитория той разчита на онези, които са преситени и в момента въобще не гледат телевизия. Като цел Томов си постави да удвои аудиторния дял на телевизията.

По думите му основната цел на БНТ трябва да е да поведе битка за доверие, а не за рейтинг, което е приоритет на комерсиалните телевизии.

Бюджетът на БНТ, колкото и малък да е и въпреки че той е основна разлика между БНТ и останалите телевизии, дава на телевизията онази редакционна независимост, която я превръща в алтернатива на търговските телевизии, смята още Томов. Според него трябва да се запазят четирите основни канала на телевизията с конкретни срокове

Той обеща и увеличение на собствените приходи на БНТ с 25%, като една от идеите му е да се привлича реклама от дребни производители и фирми, кито не могат да си позволят рекламно време в търговските телевизии.