Ad Config - Website header

 

Article_top

Стинг, една от звездите с най-дълготраен блясък в съвременната музика, пристига в София за концерт в зала „Арена Армеец“ на 16 септември.

Това ще е четвъртото му гостуване у нас след концертите в НДК (11 май 1996 г.), в Несебър (13 юни 2006-а) и на Герена със Софийската филхармония (7 юни 2011 г.). България ще е една от спирките в световното му турне 57th & 9th, на името на последния му албум. Това е добър повод да споделим няколко лични причини да не изпускаме албум, а още по-малко среща на живо, със Стинг.

Но първо малко биографични данни – Стинг е роден на 2 октомври 1951 г. като Гордън Матю Томас Съмнър в Уолсенд, град-спътник на Нюкасъл, в който животът на почти всички се върти около корабостроителниците. От съвсем малък чувства, че от него също се очаква един ден, когато порасне, да започне работа на това шумно, мръсно и опасно място. Но на 8 години получава като подарък разстроена китара с пет ръждясали струни и бързо се научава да свири. Скоро осъзнава, че е открил приятел за цял живот, съмишленик и съучастник в плана му за бягство от сюрреалистичния индустриален пейзаж на родния град.

Мечтата му е да напусне града и (точно като гигантските кораби от нюкасълската корабостроителница) никога да не се върне обратно. Мечтае да може да пише песни, да ги пее пред много хора по цял свят, да му плащат неприлично големи суми, да стане прочут, да се ожени за красива жена, да има деца… Да си купи голяма къща в провинцията, да отглежда кучета, лозя, да има стаи, в които да си държи наградите „Грами“, платинените плочи и други трофеи…

 

 

Поне това разказа самият той в едно от изданията на формата ТЕД, озаглавено „Стинг: как започнах отново да пиша песни“. Но това става много по-късно – след като на 12 чува „Бийтълс“ и решава твърдо да стане музикант, и след като още 40 години по-късно вече е постигнал всичко, за което мечтае… В началото Гордън Съмнър работи известно време като учител по литература, сменя и още няколко професии, но вечер и през уикендите свири по клубове бас в различни джаз състави. Там получава и сценичното си име Стинг.

Промяната идва в началото на 1977-а, когато се мести в Лондон и заедно със Стюарт Коупланд (барабани) и един китарист (заменен почти веднага от Анди Съмърс) сформира групата „Полис“. Между 1978 и 1983-а пет от шестте им албума оглавяват британските класации и печелят 6 награди „Грами“ – с музика, която първоначално съчетава пънк имидж с реге, рок и поп минимализъм. Последният им албум Synchronicity е номиниран за пет златни грамофончета, включително и за Албум на годината. „Полис“ са сред основните участници във втората вълна на британската инвазия в Америка. В групата Стинг е вокалист, басист и основен автор на песните.

През 1984-та „Полис“ прекратяват съществуването си, а между 1985 г. и 2003 г. Стинг издава първия си солов албум, The Dream Of The Blue Turtles, последван от още 6, съдържащи десетки хитове и още повече прекрасна музика. Ако трябва да споменем само по една песен от албум – това били могли да бъдат: Moon Over Bourbon Street(1985), Fragile (1987), Mad About You (1991), Shape Of My Heart (1993), Let Your Soul Be Your Pilot (1996), Desert Rose (1999), Whenever I Say Your Name (2003)… Да добавим и още едно любимо парче, написано за филма „Студена планина“ и отличено с номинация за „Оскар“ за най-добра песен през 2004-та – You Will Be My Ain True Love, в дует с Алисън Краус.

После идват годините, в които Стинг почти не пише песни. През октомври 2006-а издава албума Songs from the Labyrinth, с музика на Джон Доуланд (композитор от Елизабетинската епоха), заедно с босненския изпълнител на лютня Един Карамазов. Широката публика не проявява голям интерес, но Стинг привлича вниманието на класическите фенове.

 

 

В началото на 2007-а започва проточилото се повече от година турне с „Полис“, събрали се отново специално по този повод. През 2009-а издава албум с коледни песни. А през 2010-а и 2011-а продължава с турне (което мина и през София) и албум, в които изпълнява старите си песни в нови аранжименти със симфоничен оркестър.

Блокажът свършва през 2013-а.  Стинг се обръща към детството си и създава вероятно някои от най-личните си песни за мюзикъла The Last Ship (Последният кораб), в който залезът на корабостроителната индустрия в родния му град е използван като метафора за едно нелеко детство, изпълнено с мечти за друг живот. Най-новият албум на Стинг, 57th & 9th (по адреса на студиото в Ню Йорк, където е записан), излезе в средата на миналото лято.

С „Полис“ и самостоятелно след това, Стинг е продал над 100 милиона албума. Има 17 награди „Грами“, „Златен глобус“, три награди „Брит“ и десетки други отличия, както и 4 номинации за „Оскар“.

Основната причина да не пропускаме албум или концерт на Стинг е, разбира се, музиката му. Но тук ще добавим още няколко изказвания и факти за Стинг, които ни карат да го харесваме още повече.

„Идеалната музика е тишината. Ние, музикантите, се занимаваме със създаването на рамки – надявам се, красиви – около това съвършенство. Петата симфония на Бетовен започва с един такт тишина. Майлс Дейвис е един от моите учители и всичко, което той не е изсвирил, е точно толкова изразително, колкото и това, което е.“

„Когато пиша нова песен, нямам правило дали започвам от текста, или от музиката – случвало се е и едното, и другото. Но през последните години обикновено пиша първо музиката и след това задачата ми е да открия и препредам с думи за какво разказва в нея – все едно слушам саундтрак на филм, който още не е заснет.“

 

 

Стинг постоянно мени формáта на това, което прави. Така и на него, а и на слушателите, никога не им доскучава. Пред очите ни – поне на тези, които помнят 80-те години, не само Стинг, но и много от песните му, с остаряването си, вместо да закуцукат към гробището, помъдряха и придобиха нова красота и дълбочина.

„Не пиша музика за бъдещите поколения, нито дори за настоящите – а само за себе си. Музиката храни душата ми.“

И в албумите на „Полис“, но особено в соловата си кариера Стинг използва все повече елементи от сериозни стилове като джаза и класиката – и тегли публиката си нагоре, отваря ушите ѝ за нещо повече от елементарния най-лесно смилаем поп. (В този смисъл все още е учител.) И въпреки използването на по-сложни идеи, си остава поп музикант. Но, благодарение на такива като него, самият поп става нещо по-добро.

В имението си в Тоскана отглежда плодове и зеленчуци, произвежда вино и зехтин и продава в магазин това, което не успее да изяде и изпие. Твърди, че не печели нищо от магазина, но удоволствието да има магазин е голямо.

Стинг смята, че светът е едно много объркано място, но честно признава, че не вижда никакъв лесен начин да се измъкнем от това положение. Признава единствено музиката за своя религия и смята останалите религии за опасни.

 

 

Като музикант никога е спирал да търси нови пътища и звуци и никога не се е ограничавал в жанрове и стилове, както подобава на един истински гражданин на света.

В словото си при получаването на музикалната награда „Полар“ от ръцете на краля на Швеция в Стокхолм през 2017 г. Стинг каза, че „все пак най-голямото признание, което един музикант може да получи, обикновено идва в далеч по-скромна среда – когато някой непознат го спре на улицата, за да му благодари за музиката или да му каже, че се е влюбил на негова песен“.

Стинг е една от звездите, благодарение на които попмузиката във всичките си форми, въпреки всичките си недостатъци, се превръща в саундтрак на човешките спомени на няколко поколения.

Признава, че като по-млад непрекъснато търсел комерсиалния успех и все едно постоянно държал ръката на публиката и проверявал пулса ѝ. Но с годините това го интересува все по-малко, „а музиката придобива все по-голямо значение за душата ми“, казва той.

„Писането на музика за мен сега само по себе си е възнаграждение. Вече не мисля за комерсиалната страна, приятно ми да записвам и да изпълнявам песните си и да получавам хонорари за това. Но е голяма наслада за душата ми.“

Приема за най-ценния си урок нещо, което е научил от Гил Еванс – че в музиката няма погрешна нота, винаги следващата нота определя дали тази преди нея е сбъркана или не. И смята, че тази съвет е приложим не само в музиката, но и в живота въобще.

„Защото всички допускаме грешки, но е много важно как реагираме след тях, за да се  адаптираме, да импровизираме и да се развиваме.“

Площад Славейков

 

Стинг, една от звездите с най-дълготраен блясък в съвременната музика, пристига в София за концерт в зала „Арена Армеец“ на 16 септември.

Това ще е четвъртото му гостуване у нас след концертите в НДК (11 май 1996 г.), в Несебър (13 юни 2006-а) и на Герена със Софийската филхармония (7 юни 2011 г.). България ще е една от спирките в световното му турне 57th & 9th, на името на последния му албум. Това е добър повод да споделим няколко лични причини да не изпускаме албум, а още по-малко среща на живо, със Стинг.

Но първо малко биографични данни – Стинг е роден на 2 октомври 1951 г. като Гордън Матю Томас Съмнър в Уолсенд, град-спътник на Нюкасъл, в който животът на почти всички се върти около корабостроителниците. От съвсем малък чувства, че от него също се очаква един ден, когато порасне, да започне работа на това шумно, мръсно и опасно място. Но на 8 години получава като подарък разстроена китара с пет ръждясали струни и бързо се научава да свири. Скоро осъзнава, че е открил приятел за цял живот, съмишленик и съучастник в плана му за бягство от сюрреалистичния индустриален пейзаж на родния град.

Мечтата му е да напусне града и (точно като гигантските кораби от нюкасълската корабостроителница) никога да не се върне обратно. Мечтае да може да пише песни, да ги пее пред много хора по цял свят, да му плащат неприлично големи суми, да стане прочут, да се ожени за красива жена, да има деца… Да си купи голяма къща в провинцията, да отглежда кучета, лозя, да има стаи, в които да си държи наградите „Грами“, платинените плочи и други трофеи…

 

 

Поне това разказа самият той в едно от изданията на формата ТЕД, озаглавено „Стинг: как започнах отново да пиша песни“. Но това става много по-късно – след като на 12 чува „Бийтълс“ и решава твърдо да стане музикант, и след като още 40 години по-късно вече е постигнал всичко, за което мечтае… В началото Гордън Съмнър работи известно време като учител по литература, сменя и още няколко професии, но вечер и през уикендите свири по клубове бас в различни джаз състави. Там получава и сценичното си име Стинг.

Промяната идва в началото на 1977-а, когато се мести в Лондон и заедно със Стюарт Коупланд (барабани) и един китарист (заменен почти веднага от Анди Съмърс) сформира групата „Полис“. Между 1978 и 1983-а пет от шестте им албума оглавяват британските класации и печелят 6 награди „Грами“ – с музика, която първоначално съчетава пънк имидж с реге, рок и поп минимализъм. Последният им албум Synchronicity е номиниран за пет златни грамофончета, включително и за Албум на годината. „Полис“ са сред основните участници във втората вълна на британската инвазия в Америка. В групата Стинг е вокалист, басист и основен автор на песните.

През 1984-та „Полис“ прекратяват съществуването си, а между 1985 г. и 2003 г. Стинг издава първия си солов албум, The Dream Of The Blue Turtles, последван от още 6, съдържащи десетки хитове и още повече прекрасна музика. Ако трябва да споменем само по една песен от албум – това били могли да бъдат: Moon Over Bourbon Street(1985), Fragile (1987), Mad About You (1991), Shape Of My Heart (1993), Let Your Soul Be Your Pilot (1996), Desert Rose (1999), Whenever I Say Your Name (2003)… Да добавим и още едно любимо парче, написано за филма „Студена планина“ и отличено с номинация за „Оскар“ за най-добра песен през 2004-та – You Will Be My Ain True Love, в дует с Алисън Краус.

После идват годините, в които Стинг почти не пише песни. През октомври 2006-а издава албума Songs from the Labyrinth, с музика на Джон Доуланд (композитор от Елизабетинската епоха), заедно с босненския изпълнител на лютня Един Карамазов. Широката публика не проявява голям интерес, но Стинг привлича вниманието на класическите фенове.

 

 

В началото на 2007-а започва проточилото се повече от година турне с „Полис“, събрали се отново специално по този повод. През 2009-а издава албум с коледни песни. А през 2010-а и 2011-а продължава с турне (което мина и през София) и албум, в които изпълнява старите си песни в нови аранжименти със симфоничен оркестър.

Блокажът свършва през 2013-а.  Стинг се обръща към детството си и създава вероятно някои от най-личните си песни за мюзикъла The Last Ship (Последният кораб), в който залезът на корабостроителната индустрия в родния му град е използван като метафора за едно нелеко детство, изпълнено с мечти за друг живот. Най-новият албум на Стинг, 57th & 9th (по адреса на студиото в Ню Йорк, където е записан), излезе в средата на миналото лято.

С „Полис“ и самостоятелно след това, Стинг е продал над 100 милиона албума. Има 17 награди „Грами“, „Златен глобус“, три награди „Брит“ и десетки други отличия, както и 4 номинации за „Оскар“.

Основната причина да не пропускаме албум или концерт на Стинг е, разбира се, музиката му. Но тук ще добавим още няколко изказвания и факти за Стинг, които ни карат да го харесваме още повече.

„Идеалната музика е тишината. Ние, музикантите, се занимаваме със създаването на рамки – надявам се, красиви – около това съвършенство. Петата симфония на Бетовен започва с един такт тишина. Майлс Дейвис е един от моите учители и всичко, което той не е изсвирил, е точно толкова изразително, колкото и това, което е.“

„Когато пиша нова песен, нямам правило дали започвам от текста, или от музиката – случвало се е и едното, и другото. Но през последните години обикновено пиша първо музиката и след това задачата ми е да открия и препредам с думи за какво разказва в нея – все едно слушам саундтрак на филм, който още не е заснет.“

 

 

Стинг постоянно мени формáта на това, което прави. Така и на него, а и на слушателите, никога не им доскучава. Пред очите ни – поне на тези, които помнят 80-те години, не само Стинг, но и много от песните му, с остаряването си, вместо да закуцукат към гробището, помъдряха и придобиха нова красота и дълбочина.

„Не пиша музика за бъдещите поколения, нито дори за настоящите – а само за себе си. Музиката храни душата ми.“

И в албумите на „Полис“, но особено в соловата си кариера Стинг използва все повече елементи от сериозни стилове като джаза и класиката – и тегли публиката си нагоре, отваря ушите ѝ за нещо повече от елементарния най-лесно смилаем поп. (В този смисъл все още е учител.) И въпреки използването на по-сложни идеи, си остава поп музикант. Но, благодарение на такива като него, самият поп става нещо по-добро.

В имението си в Тоскана отглежда плодове и зеленчуци, произвежда вино и зехтин и продава в магазин това, което не успее да изяде и изпие. Твърди, че не печели нищо от магазина, но удоволствието да има магазин е голямо.

Стинг смята, че светът е едно много объркано място, но честно признава, че не вижда никакъв лесен начин да се измъкнем от това положение. Признава единствено музиката за своя религия и смята останалите религии за опасни.

 

 

Като музикант никога е спирал да търси нови пътища и звуци и никога не се е ограничавал в жанрове и стилове, както подобава на един истински гражданин на света.

В словото си при получаването на музикалната награда „Полар“ от ръцете на краля на Швеция в Стокхолм през 2017 г. Стинг каза, че „все пак най-голямото признание, което един музикант може да получи, обикновено идва в далеч по-скромна среда – когато някой непознат го спре на улицата, за да му благодари за музиката или да му каже, че се е влюбил на негова песен“.

Стинг е една от звездите, благодарение на които попмузиката във всичките си форми, въпреки всичките си недостатъци, се превръща в саундтрак на човешките спомени на няколко поколения.

Признава, че като по-млад непрекъснато търсел комерсиалния успех и все едно постоянно държал ръката на публиката и проверявал пулса ѝ. Но с годините това го интересува все по-малко, „а музиката придобива все по-голямо значение за душата ми“, казва той.

„Писането на музика за мен сега само по себе си е възнаграждение. Вече не мисля за комерсиалната страна, приятно ми да записвам и да изпълнявам песните си и да получавам хонорари за това. Но е голяма наслада за душата ми.“

Приема за най-ценния си урок нещо, което е научил от Гил Еванс – че в музиката няма погрешна нота, винаги следващата нота определя дали тази преди нея е сбъркана или не. И смята, че тази съвет е приложим не само в музиката, но и в живота въобще.

„Защото всички допускаме грешки, но е много важно как реагираме след тях, за да се  адаптираме, да импровизираме и да се развиваме.“

Площад Славейков

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета