Великобритания няма да бъде под юрисдкцията на Европейския съд в Люксембург след излизането си от Европейския съюз, заяви премиерът на страната Тереза Мей. Коментарът ѝ последва публикуването на поредната позиция на кабинета, очертаваща стратегията за отношения със Съюза след "Брекзит".

"Това, което трябва да можем да правим, е да приемаме наши собствени закони - парламентът да пише законите, британските съдии да ги интерпритират и британският Върховен съд да бъде арбитър", заяви Тереза Мей.

Новата позиция се отнася до уреждането на спорове между Великобритания и ЕС и предлага няколко възможни варианта като използва примера на други страни и организации, като целта е да се покаже, че не е необходимо Европейският съд в Люксембург да бъде върховен арбитър. Повечето от предложените механизми за решаване на спорове обаче не изключват косвената му роля.

Европейският съд в Люксембург гарантира, че страните членки спазват законите на ЕС и се намесва, когато има нарушение. Той решава споровете между страните членки и европейските институции, а решенията му са задължителни за всички държави в ЕС. Правомощията на Европейския съд се разпростират върху много от въпросите, по които Великобритания иска да сключи нови споразумения с ЕС, включително правата на гражданите.

По-рано правосъдният министър Доминик Рааб предупреди, че очаква "несъответствие" между съдебната практика на ЕС и Великобритания след "Брекзит":

"Точно защото ще има несъответствия, когато си върнем контрола (върху законите) има смисъл Великобритания да хвърля поглед на съдебната практика на ЕС, а ЕС от своя страна да следи практиката на Великобритания", смята той.

Как ще се решават споровете между Лондон и Брюксел след "Брекзит"?

Предложенията включват създаване на орган, различен от Съда в Люксембург, който да осъществява арбитража по примера на механизма на Световната търговска организация, който позволява консултации между спорещите страни.

Сред заложените механизми обаче са и позоваване на съдебната практика на Съда в Люксембург, като решенията му преди "Брекзит" ще имат същия статут пред британския съд като тези на Върховния съд на кралството.

Друга предвидена възможност е отправяне на доброволни запитвания за тълкуване на споразумения, които използват концепциите на европейското право.

Правителството изтъква, че не се ангажира категорично с нито едно от предложенията.

В документа кабинетът не изключва Съдът да запази възможността за решаване на спорове между ЕС и Великобритания по време на преходния период след март 2019 г. 

От текста става ясно, че гражданите на ЕС, които останат във Великобритания след "Брекзит" ще бъдат субекти само на британските закони - конфликтна точка в преговорите с ЕС.

"Прекратяване на юрисдикцията на Европейския съд във Великобритания няма да навреди на правата на гражданите, нито ще постави под въпрос спазването на задълженията на страната по международни споразумения", обаче се изтъква в документа.

Тясно сътрудничество в областта на правосъдието

Великобритания ще съгласува законодателството си с европейското след излизането си от Съюза, се казва в друга позиция, публикувана във вторник.

Това ще гарантира сигурността на бизнеса след "Брекзит" и ще защитава правата на деца при разводи на съпрузи от различни страни, се казва в позицията на британското правителство.

Великобритания ще напусне Системата за съдебно сътрудничество на ЕС през март 2019 г. Между Брюксел и Лондон трябва да бъде сключено споразумение как ще бъдат решавани търговски спорове след това.

"Решение, взето от съд в една страна, може да бъде прилагано в друга. Все повече семейства например са разделени от граници и трябва да гарантираме, че ако и когато има проблем между членовете, те могат да бъдат сигурни, че трансграничните закони ще бъдат приложени справедливо", коментира правителствен източник пред "Гардиън".

"Тясното сътрудничество между правните системи на Великобритания и Европейския съюз е от значение и за двете страни. Хиляди европейски корпорации развиват бизнеса си на острова", се изтъква в позицията на британския кабинет.

В поредица официални позиции, разкриващи визията за отношенията с ЕС след март 2019 г., британското правителство предложи временен митнически съюз след "Брекзит" и варианти за бъдещи търговски отношения със зоната за свободна търговия. Великобритания заяви също, че не иска гранични пунктове с Ирландия и поиска запазване на пакта за свободно пътуване между двете страни. Лондон поиска също британските фирми, които отговарят на стандартите на Европейския съюз, да продължат да продават продуктите си на общия пазар без допълнителни проверки и такси след "Брекзит".

Следващата седмица започва третият кръг преговори за излизане на страната от ЕС.

По искане на Брюксел преговорите за излизане на Великобритания от Европейския съюз започнаха през май с въпросите, свързани с положението на европейските граждани в Обединеното кралство и на британците в ЕС, както и взаимните финансови ангажименти на двете страни. Едва когато Брюксел прецени, че по всички тези теми е достигнат значителен напредък, може да започне обсъждането на бъдещите отношения с Лондон след раздялата.