Ad Config - Website header

 

Article_top

Знаете ли на колко години е плодовият пай на снимката? На малко повече от 1 век или точно 106 години. Той бе намерен пакетиран в базата в Антарктида, където е работил изследовятелят на ледения континент капитан Робърт Скот. И според откривателите му паят не само все още изглежда вкусно, но е и почти годен ядене, въпреки "възрастта си".

Откритието в Антарктида от април тази година повдига въпроса има ли храни, които могат да се съхраняват с години? И отговорът е да, съобщава здравната секция на CNN.

Ето кои са най-дълготрайните храни:

Мед

През 2015 година археолози съобщиха, че са открили мед на 3000 години, докато изследвали гробници в Египет. И медът бил идеален за ядене. Продължителната му годност е благодарение на това, че съдържа малко вода и голямо количество захари, а това пречи на развитието на бактерии. Освен това пчелният мед съдържа минимални нива хидроген пероксид, който иначе е добра среда за живот на микробите. Това е и причината, поради която пчелите произвеждат мед, за да хранят поколението си - той е едновременно храна и защита от болести.

Трайността на меда се дължи и на начина, по който той се подготвя за консумация от хората. Захарите в продукта са хигроскопични и поемат вода от атмосферата. При вземането на мед от кошерите и последващата топлинна обработка за пакетиране първо се извлича водата, а затварянето на продукта под капак пречи на захарите да поемат вода. Въпреки че естественият мед става мътен и кристализира след отваряне, защото поема водни молекули, той се връща в нормалния си бистър и течен вид само след най-обикновено затопляне. 

Сушени бобови храни

Както и при меда, дълготрайността на бобовите растения се дължи на начина на обработка от хората. Изсушаването на боб, леща и други култури от семейството повишава значително съдържанието на захари за сметка на водното съдържание, което прави средата твърде недружелюбна за развитието на бактерии. Освен това изсушаването пречи на развитието на ензими, които иначе биха поразили семената след набирането им. Ако зърната са добре изолирани от външната среда, те могат да бъдат съхранявани с години. Но при досег с водни молекули (в това число и от въздуха) трайността им е едва няколко месеца. 

Соев сос

Соевият сос има потенциал да е невредим в продължение на три години. Комбинацията от високо съдържание на сол и ферментирали зърна от соя позволява голяма трайност преди отваряне на опаковката. Колко дълго ще издържи продуктът зависи и и от неговия вид, и от това на каква температура се съхранява след отваряне. Признак, че тече процес на разваляне е това, че около капака на опаковката може да се появи мухъл. 

Оцет

Би могло да се каже, че оцетът няма как да се разваля, защото той практически представлява вече развален сок от ябълка или грозде. Киселинната му природа, която се постига чрез ферментация, благодарение на оцетна бактерия, означава, че други видове бактерии трудно биха оцелели в подобна среда. Това съответно прави така, че оцетът да е годен за консумация много дълго време. Докато белият оцет остава невредим с години, то останалите видове мотаг с времето да променят цвета си, да отделят утайка, частично да изменят и вкуса си. Това обаче по никакъв начин не ги прави негодни за консумация. 

Белият ориз

Белият ориз може да се яде и след като е престоял 30 години в консерви. Ключът към трайността му е атмосферата и температурата, при която се съхранява. Изследвания са потвърдили, че ниската температура - около 3 градуса по Целзий, и липсата на кислород са много важни за издръжливостта на ориза. Кафевият ориз, макар да се смята, че е по-здравословен, има доста по-кратък живот. Причината е, че фибрите му съдържат ненаситени мазнини, които обаче могат да гранясат. Така че ако кафевият ориз изгрежда мазен и мирише на стара боя - просто е за изхвърляне.

Черният шоколад

Дискусията вреден или полезен е шоколадът за тялото от години е на мода. Добавянето на мляко към шоколада прави животът му по-кратък. Затова и черният шоколад е много по-траен, въпреки че невинаги изглежда така. Причината е, че ако не се съхранява на място с постоянна температура, мазнините в  черния шоколад могат да излязат по повърхността му, оставяйки следи все едно започва да се образува плесен.

При съхранение на постоянна температура обаче шоколадът може да стои непокътнат повече от 2 години, без да се променят хранителните му качества. Е, това вероятно трудно се проверява в домашни условия... Едва ли са много домовете, в които шоколадът остава дълго време неизяден.

Сол и захар

Почти всички храни, които издържат дълго, съдържат много захар или много сол. И двете извличат водата, така че ако бактерия се опита да се засели, резултатът ще е, че просто ще изсъхне. Затова и използваме много сол, за да направим шунка и много захар, за да направим конфитюр, а сол и захар едновременно, за да мариноваме сурова сьомга, както правят скандинавците. 

И солта, и захарта, стига да се съхраняват при подходящи условия, практически имат почти "вечна" трайност. Но добавките, например йодирането на солта, може да скъси живота й до 5 години.

 

 

Знаете ли на колко години е плодовият пай на снимката? На малко повече от 1 век или точно 106 години. Той бе намерен пакетиран в базата в Антарктида, където е работил изследовятелят на ледения континент капитан Робърт Скот. И според откривателите му паят не само все още изглежда вкусно, но е и почти годен ядене, въпреки "възрастта си".

Откритието в Антарктида от април тази година повдига въпроса има ли храни, които могат да се съхраняват с години? И отговорът е да, съобщава здравната секция на CNN.

Ето кои са най-дълготрайните храни:

Мед

През 2015 година археолози съобщиха, че са открили мед на 3000 години, докато изследвали гробници в Египет. И медът бил идеален за ядене. Продължителната му годност е благодарение на това, че съдържа малко вода и голямо количество захари, а това пречи на развитието на бактерии. Освен това пчелният мед съдържа минимални нива хидроген пероксид, който иначе е добра среда за живот на микробите. Това е и причината, поради която пчелите произвеждат мед, за да хранят поколението си - той е едновременно храна и защита от болести.

Трайността на меда се дължи и на начина, по който той се подготвя за консумация от хората. Захарите в продукта са хигроскопични и поемат вода от атмосферата. При вземането на мед от кошерите и последващата топлинна обработка за пакетиране първо се извлича водата, а затварянето на продукта под капак пречи на захарите да поемат вода. Въпреки че естественият мед става мътен и кристализира след отваряне, защото поема водни молекули, той се връща в нормалния си бистър и течен вид само след най-обикновено затопляне. 

Сушени бобови храни

Както и при меда, дълготрайността на бобовите растения се дължи на начина на обработка от хората. Изсушаването на боб, леща и други култури от семейството повишава значително съдържанието на захари за сметка на водното съдържание, което прави средата твърде недружелюбна за развитието на бактерии. Освен това изсушаването пречи на развитието на ензими, които иначе биха поразили семената след набирането им. Ако зърната са добре изолирани от външната среда, те могат да бъдат съхранявани с години. Но при досег с водни молекули (в това число и от въздуха) трайността им е едва няколко месеца. 

Соев сос

Соевият сос има потенциал да е невредим в продължение на три години. Комбинацията от високо съдържание на сол и ферментирали зърна от соя позволява голяма трайност преди отваряне на опаковката. Колко дълго ще издържи продуктът зависи и и от неговия вид, и от това на каква температура се съхранява след отваряне. Признак, че тече процес на разваляне е това, че около капака на опаковката може да се появи мухъл. 

Оцет

Би могло да се каже, че оцетът няма как да се разваля, защото той практически представлява вече развален сок от ябълка или грозде. Киселинната му природа, която се постига чрез ферментация, благодарение на оцетна бактерия, означава, че други видове бактерии трудно биха оцелели в подобна среда. Това съответно прави така, че оцетът да е годен за консумация много дълго време. Докато белият оцет остава невредим с години, то останалите видове мотаг с времето да променят цвета си, да отделят утайка, частично да изменят и вкуса си. Това обаче по никакъв начин не ги прави негодни за консумация. 

Белият ориз

Белият ориз може да се яде и след като е престоял 30 години в консерви. Ключът към трайността му е атмосферата и температурата, при която се съхранява. Изследвания са потвърдили, че ниската температура - около 3 градуса по Целзий, и липсата на кислород са много важни за издръжливостта на ориза. Кафевият ориз, макар да се смята, че е по-здравословен, има доста по-кратък живот. Причината е, че фибрите му съдържат ненаситени мазнини, които обаче могат да гранясат. Така че ако кафевият ориз изгрежда мазен и мирише на стара боя - просто е за изхвърляне.

Черният шоколад

Дискусията вреден или полезен е шоколадът за тялото от години е на мода. Добавянето на мляко към шоколада прави животът му по-кратък. Затова и черният шоколад е много по-траен, въпреки че невинаги изглежда така. Причината е, че ако не се съхранява на място с постоянна температура, мазнините в  черния шоколад могат да излязат по повърхността му, оставяйки следи все едно започва да се образува плесен.

При съхранение на постоянна температура обаче шоколадът може да стои непокътнат повече от 2 години, без да се променят хранителните му качества. Е, това вероятно трудно се проверява в домашни условия... Едва ли са много домовете, в които шоколадът остава дълго време неизяден.

Сол и захар

Почти всички храни, които издържат дълго, съдържат много захар или много сол. И двете извличат водата, така че ако бактерия се опита да се засели, резултатът ще е, че просто ще изсъхне. Затова и използваме много сол, за да направим шунка и много захар, за да направим конфитюр, а сол и захар едновременно, за да мариноваме сурова сьомга, както правят скандинавците. 

И солта, и захарта, стига да се съхраняват при подходящи условия, практически имат почти "вечна" трайност. Но добавките, например йодирането на солта, може да скъси живота й до 5 години.

 

Коментари

Франк Лойд Райт's picture
Франк Лойд Райт
Фран Лойд Райт

Пак сте неподготвени.

Аз не знаех, че солта, захарта, оцета и соевият сос са храни. все си мисля, че са подправки. Досега не съм чул някой да се наял с оцет.

Ами да.

Солта, захарта и оцета затова ги наричат естествени консерванти.

Най

Следвайте ни

 
 

Още от категорията

Анкета