Лидерът на турската основна опозиционна Републиканска народна партия (РНП) Кемал Кълъчдароглу заяви на 27 август, че президентът Реджеп Ердоган се "страхува" от него. В интервю за агенция "Франс прес" Кълъчдароглу дори обеща, че той и неговата партия няма да бъдат спрени от натиск от страна на държавния глава. Но трябва ли Ердоган да се страхува от Кълъчдароглу?

Отговорът е и да, и не. Да, защото продължават да съществуват едни твърди 25% от турските избиратели, които ще дадат гласа си за РНП, макар и да не е задължително да смятат, че това е най-добрата партия, представляваща техните интереси или политически възгледи. Голяма част от гражданите гласуват за РНП, за да подкрепят светската, съвременна и западно ориентирана партия, която да балансира консервативната, религиозна и скептична спрямо Запада политическа атмосфера, създала се при управлението на Партията на справедливостта и развитието (ПСР) на Ердоган от 2002 г. насам.

Досега всички опити на Ердоган и ПСР да привлекат тези гласоподаватели не успяваха да пропукат това 25-процентно ядро. Докато то остава твърдо, със или без РНП, пълният контрол върху обществото няма да бъде лесен. За Ердоган съществува опасността, че РНП има солидна подкрепа, която може да нарасне, ако бъде мотивирана от правилната стратегия. Друга причина, поради която той би могъл да се страхува от Кълъчдароглу, може да е личният потенциал на републиканския лидер да мотивира хората чрез спонтанни и простички тактики, както в случая с "Марша на справедливостта" от Анкара до Истанбул, който започна на 15 юни – ден след като депутатът от РНП Енис Бербероглу беше осъден на 25 години затвор. Забранявайки използването на партийни символи и слогани на РНП по време на шествието, Кълъчдароглу успя да привлече хора и с други политически възгледи и да обърне вниманието към проблема с правосъдието в Турция, намирайки отзвук дори и в ПСР. В момента Кълъчдароглу е начело на четиридневен "Конгрес на справедливостта" в западната провинция Чанакале, опитвайки се да заимства същата логика.

Но, от друга страна, Ердоган не трябва да се опасява от Кълъчдароглу най-вече заради настоящата администрация на РНП и начина, по който тя действа. "Маршът на справедливостта" и "Конгресът на справедливостта" са опити на Кълъчдароглу да разтресе партията и да я изпрати в ново измерение, за да се разшири от своята 25-процентова база. Но все още няма признаци, че тези ходове са част от нова по-голяма стратегия. Също като Ердоган Кълъчдароглу наскоро призова жените и младите хора да започнат да играят по-активна роля в политиката. Но докато Ердоган инструктира местните организации да дадат отговорни позиции на млади хора и жени, Кълъчдароглу им каза те да извоюват собствения си път нагоре по стълбицата.

"Не очаквайте помощ от никого", заяви той.

Това представлява голяма разлика. Инструкциите на Ердоган имат задължаващ ефект върху организацията на ПСР, така че най-вероятно сега ще виждаме повече жени и млади хора в редиците на партията след нейния конгрес през пролетта на 2018 г. Думите на Кълъчдароглу също може да имат ефект върху организацията на РНП, но той не е давал подобни инструкции. Наистина, ръководителите на различните изпълнителни отдели на РНП нямат очевидното намерение да напускат постовете си, за да позволят нови и динамични хора да влязат в партийните редици.

Кемал Калъчдароглу. Снимка ЕПА/БГНЕС

Според надеждна информация от РНП дори и в нощта на 14 юни (когато се проведе извънредна среща във връзка с ареста на Бербероглу) мнозина от ръководния съвет на партията се противопоставиха на "Марша на правосъдието" с твърдението, че партията "не е готова за подобни действия" психически и физически. На това Кълъчдароглу отговорил, че той ще участва, независимо от това дали останалата част от партията ще се присъедини към него. И доказа правотата си. Твърдият електорат на партията, както и противниците на ПСР извън РНП бяха готови.

В същото време някои гафове на ръководството разочароваха много от последователите на РНП. Последният беше изказване на партийния говорител Бюлент Тезджан. На 25 август той заяви, че издирваният Адил Йоксюз, обвинен, че е изиграл водеща роля в осуетения опит за военен преврат от юли 2016 г., пътува свободно из страната със самолетни билети със собственото си име. Йоксюз е предполагаем високопоставен представител на незаконната мрежа на Фетхуллах Гюлен – живеещия в САЩ ислямистки проповедник, обвинен в организирането на опита за преврат. Тезджан обяви своите експлозивни открития по време на пресконференция като доказателство за твърденията, че опитът за преврат е бил "контролиран" от Ердоган. Оказа се обаче, че Тезджан не си е проверил информацията и въпросният Адил Йоксюз е друг Адил Йоксюз – продавач от западната провинция Мугла, който е пътувал по семейни причини.

Тъй като Кълъчдароглу все още не е обявил кандидатурата си за президентските избори през 2019 г. срещу Ердоган (за разлика от Мерал Акшенер – бъдещата лидерка на нова дясна партия), мнозина членове на ръководството на РНП започнаха да лобират за себе си като възможни кандидати – или най-малкото кандидати за кметска позиция в един от градовете бастиони на РНП. Много от тях са готови да подминат разпореждането на Кълъчдароглу, че всички кандидати трябва да работят на терен, за да събират подкрепа за избирането си в парламента. По тази причина те оказват натиск върху Кълъчдароглу за отлагане на конгреса през пролетта на 2018 г. за друга година, надявайки се, че ще осигурят позициите си, без да се налага да работят на терен.

РНП също така има проблем с признаването на съществената промяна, която беше одобрена с малко мнозинство на референдума от 16 април за преминаване към президентска форма на управление. В резултат на тази промяна вече няма да има позиция на премиер след 2019 г. и президентът ще е начело на кабинета. Кълъчдароглу казва, че все още вярва в модела на безпартийния президент, но конституцията вече е променена и за да направи нови изменения, той трябва да намери начин да контролира парламента.

В края на краищата с административни кадри и начин на мислене като този в РНП Кълъчдароглу е изправен пред изключително трудна битка за разширяването на партийната подкрепа отвъд 25-процентната електорална база. Ердоган няма причина да се страхува от Кълъчдароглу, докато ръководството на РНП устоява на промените и продължава без ясна стратегия.

Материалът е на турския журналист Мурат Йеткин и е публикуван от в. "Хюриет дейли нюз". Преводът е на БГНЕС. Заглавието е на Клуб Z.