Поставяме началото на строителството на финалните етапи от реализирането на магистрала „Струма“. Проектът е важен не само за Благоевградска област и Югозападна България, а и за цялата ни страна - като национален, европейски, транснационален приоритет. Това заяви министърът на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков, който заедно с министъра на транспорта Ивайло Московски присъства на първата копка за строителството на лот 3.1 от аутобана - между Благоевград у Крупник.

На събитието присъства и Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ – председателят инж. Дончо Атанасов и членовете инж. Светослав Глосов и инж. Веселин Давидов.

Отсечката от Брагоевград до Крупник е с дължина 12,6 км. В нея е предвидено да се изградят два големи пътни възела – Благоевград юг и при Симитли, както и над 20 инженерни съоръжения, включително големи мостове над Струма и реките Логодашка и Суха, обясни министър Нанков.

„Убеден съм, че с добри темпове и организация и работа строителите ще се справят не само в срок, но и блестящо със своите ангажименти и ще сме свидетели през  август 2019 г. на готова и изградена отсечка“, допълни той.

Нанков пожела  успешна работа на строителите и фирмата от надзора, като отбеляза и че предстои доста работа по приключване на археологическите проучвания по трасето на лота.  Изпълнител на първата отсечка от участъка е обединение, начело с „Агромах“, а стойността на договора е 139 млн. лв. 

Министър Нанков съобщи още, че утре - петък, ще бъде обявена отново обществената поръчка за тунел "Железница" - също част от магистрала "Струма", която по план трябва да е готова в цялост след 6 години.

Тя ще бъде с три обособени позиции – по една за строителството на пътни съоръжения и асфалтови дейности за отсечки от 2 км преди след тунела и самото подземно съоръжение.  

По думите на Нанков реализацията на големи инфраструктурни проекти пораждат големи спорове и страхове. Конкретно изграждането на "Струма" в Кресненското дефиле, където еколозите поставят като задача номер едно опазването на природата и биоразнообразието, собствениците на крайпътни кафенета и ресторанти са загрижени за бизнеса си,  любителите на екстремните спортове се тревожат за рафтинга по реката, а жителите на близките села се питат как ще стигат до нивите си. 

„Нашата задача е да намерим баланс между тези интереси и да вземем държавническо решение. От една страна да не загубим европейското финансиране, защото ако до май-юни 2019 г. няма строително решение, ще трябва да довършим магистралата с пари от бюджета, или да връщаме получените средства за изградените отсечки и едновременно с това трябва да гарантираме опазването на природата“, отбеляза Нанков.

Той допълни, че петте предложени варианта на трасе на магистралата през дефилето преминават през защитените зони - „Кресна-Илинденци“ и „Кресна“, което изисква система от скъпи мерки за опазване на редките и защитени видове. По думите му  обаче от първостепенно значение, е да се гарантира безопасното придвижване на хората.

Министърът разсея и тревогите на местните хора е, че при изграждане на участъка през Кресненското дефиле от “Струма“, бизнесът край сегашното трасе ще замре.

„Класираният на първо място вариант предвижда създаване на три зони за отдих и търговия, където хората ще могат да предлагат произведения от тях мед, плодове, зеленчуци. Те ще имат електричество, водопроводна и канализационна мрежа, пречиствателни станции за отпадни води. Едната площадка е на обходния път на Кресна в посока Кулата и е с площ 17 декара. Другата е 19 дка и ще бъде на 2 километра след пътен възел „Кресна“ по новото трасе в посока София“, обясни Нанков.  

Към проекта ще бъде добавена и трета зона за отдих край Симитли, която ще е с площ около 10 декара. За удобство на населението и за да не бъде нарушен обичайният му начин на живот, са предвидени пет напречни връзки между две посоки на движение – пътните възли „Симитли“, „Полето“, „Мечкул“, „Стара Кресна“ и „Кресна“. Предвижда се и изграждането на пътна връзка със съществуващия път Е79 в началото на обходния път на гр. Кресна.

 
Агенция "Пътна инфраструктура" пък ще преведе 1 милион лева на земеделското министерство "за компесаторно залесяване" на опожарените територии, след като пламъците унищожиха декари гора, а за палеж беше обвинен 30-годишен пастир, който хвърлил незагасен фас.