Редица институции у нас, включително МВР, към която е т.нар. гражданска защита, са знаели десетина минути по-рано за градушката, която връхлетя във вторник столицата и в следствие на която един човек загина, а имущество на хиляди бе увредено.

Това стана ясно днес от обясненията на изпълнителния директор на Агенцията за борба с градушките към земеделското министерство Николай Николов, който дойде в Министерския съвет и след заседанието на кабинетра отговаря на журналитически въпроси.

7-8 минути преди облакът да "се разтвори" над София радарите на агенцията са го засекли и автоматично, в реално време, са изпратили информацията към Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" (бившата "Гражданска защита"), РВД, ВВС и Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) към БАН. 

Въпреки че системата за ранно предупреждение при бедствия, аварии и кризи (сирените с придружаващо съобщение от какъв тип е кризата) е към Гражданска защита, решение за включването им за оповестяване на идващата буря не бе взето. 

"Биха настанали хаос и паника, ако 8 минути преди бедстието бяхме предупредили софиянци. Щетите щяха да са много по-големи. Всеки щеше да яхне колата си и да тръгне да я крие неясно къде", коментира пред Клуб Z източник от изпълнителната власт.

Така излиза, че колективно отговорно всички институции, които са имали информация за приближаващата буря и са си замълчали, са го направили единствено с цел да ни предпазят.

Стана ясно и че първите, които би трябвало да предвидят задаващите се облаци, са експертите от НИМХ. Според нашия източник обаче те го проспали. Отделно, поне половин час преди бурята можело да се предвиди и от какъв тип е облакът и колко е опасен. И това се правело от БАН.

"Не съм убеден колко надеждна е била предварителната информация. Станалото - станало. Сега да видим щетите и да ги оправим", коментира преди малко по БНТ и премиерът Пламен Орешарски.

Иначе днес в МС шефът на Агенцията за борба с градушките се разграничи от носенето на отговорност за ранното предупреждение. По думите му макар и да го вижда на радарите си, не било работа на звеното да алармира населението за бедствия.
 

Николай Николов припомни и че агенцията има право да изстрелва ракетите за разбиване на градоносни облаци само извън населени места. Тя защитава единствено земеделските обработваеми площи като изстрелва ракетите от полигиони, разположени из страната.

"Технология, която да защитава населени места от градушка, поне на мен не ми е известна", посочи Николов.

По думите му облакът се е образувал като градоносен вече почти над София.

"Той се разви за изключително кратко време, в рамките на 7-8 минути от Драгоман и с най-високите параметри започна да се изсипва градушка в самото начало на кв. "Люлин"", каза Николов.

Иначе подтикван от вицепремиерката Даниела Бобева Николов отчете колко много ракети е изстреляла агенцията и колко повече облаци е разбила тази година спрямо предходните две. Бобева се ядоса на журналистическите въпроси, свързани със заявката на ръководството на агенцията отпреди седмица, че свършват парите за ракетите. 

Всъщност, в действителност, след тази заявка кабинетът извади 2,5 млн. лв. от фонда за бедствия и аварии и даде парите на агенцията, а днес прие решение, с което отпусна още 1,2 млн. лв. - пари от бюджета.

Та, Николов отчете 1138 разбити облака и 10 300 изстреляни ракети от началото на годината до вчера. През 2013 г. те са били съответно 727/5100, а за 2012-а са били изстреляни 2 800 ракети.

Една ракета струва 300-350 евро.

Вицепремиерката увери, че средства за това са отпускани и ще продължат да бъдат отпускани.