Случаят „Дунарит“ е пример, в който показно държавата и институциите, призвани да защитават и гарантират националния интерес, биват използвани (абсолютно противоконституционно) като маша, за да мачкат отбранителната индустрия.

Защо държавата, в лицето на министъра на икономиката реши да „спасява“ печелившо и работещо предприятие?

От какво иска да го спаси – от пазар, от печалба, от работници?

Безобразие е, в желанието да се угоди на нечии интереси, да се създава реална заплаха за блокиране на един от малкото истински работещи сектори у нас – отбранителната индустрия, пренебрегвайки националните интереси.

Кой има полза дейността на конкурентни български компании да бъде спряна? Компании, чиито предприятия дават работа на хиляди хора. Предприятия, които плащат осигуровки и заплати. Предприятия от ключово значение за системата на националната сигурност.

Нелепи са напъните на икономическия министър да оправдае опита за „национализация“ на „Дунарит“, оправдавайки действията си с това колко лош и зъл човек е предишният собственик Цветан Василев. Айде, няма нужда. Всички помним, че същият този Цветан Василев беше чудовището, предхождащо чудовището Пеевски. Василев създаде Пеевски и беше изяден от него. Да, създанието изяде създателя си.

Още по-нелепо е слабоумното предложение, отново на икономическия министър, да се махнат посредниците в сделките на държавните предприятия от отбранителната индустрия. Което, може би, за непредубедения данъкоплатец звучи логично – може би целта е да се спестят средства от бюджета и сделките да се сключват директно от държавата.

Само че всеки човек, положил поне малко усилия да вникне в спецификата на оръжейния бизнес, независимо дали става въпрос за сделки на частни или държавни компании, ще ви каже, че така министърът на икономиката обрича на фалит държавните дружества в сектора.

Сигурно около 99% от оръжейните сделки в света се извършват чрез посредници. Това е процес на деликатни и чувствителни взаимоотношения и комуникации, които са изграждани на база дългогодишно доверие между посредника и клиентите му. Много по-често се сменят правителства, отколкото хората в бранша (в България – 7 правителства за 8 години). При всички положения купувачът би предпочел да работи с човек, когото познава и му има доверие, а не всеки път с нов държавен чиновник.

Оръжия не се купуват от мили и сговорчиви хорица и едва ли имаме толкова много подготвени държавни служители, готови да се справят със задачата.

Много често посредниците поемат тежестта на финансовата гаранция за изпълнение на поръчката, гарантират на производителите, че ще си получат парите по сделката, а на купувачите, че ще си получат стоката.

И да не забравяме, че говорим за сделки за стотици милиони.

А сега да попитам кое държавно предприятие може да си позволи да блокира 5-10 милиона евро като гаранция за изпълнение, кое държавно предприятие ще може да изхарчи 50-60 милиона евро, за да произведе поръчаната продукция и да чака година или две тези пари да се върнат.

Чисто хипотетично е възможно без посредници печалбата на държавно дружество да е 10, а не 7 милиона, но в 99% от случаите без посредници, печалбата ще е 0 лева.

Да оставим настрана, че атаката срещу „Дунарит“ е безпочвена, да не кажем противозаконна. Нека оставим настрана и глупостите, че едно от най-големите и успешни предприятия в оръжейната индустрия не може да посрещне задълженията си (изплащането на 50 млн. лв., с което изцяло и предсрочно е погасил задължението си към държавата е само едно от поредните доказателства).

Да оставим настрана, че, за съжаление нарастващите военни конфликти в света, вдигат оборота и печалбата на предприятията от отбранителната индустрия и ги правят безкрайно привлекателни за инвеститорите. Или, може би, за потенциално ограбване.

Оставяйки всичко това настрана обаче, не мога да оставя настрана въпроса, който веднага изникна в съзнанието ми, когато започна поредният епизод в опитите за овладяване на „Дунарит“:

Кой има интерес да извади от международните пазари големи предприятия в момент, в който индустрията бележи възход, а бюджетите за въоръжаване по целия свят нарастват?

Кой има интерес български фирми да не се конкурират на тези пазари и да не допринасят за развитието на българската икономика?

Отговорите на тези въпроси се крият в спецификата на нашето оръжейно производство. В това какво произвеждаме и на кои държави сме конкуренти. За съжаление, за пореден път, сме изправени пред опасността чужди геостратегически интереси да нанесат тежки щети на българската икономика, на българската държава. И не говоря само за „Дунарит“. Слабоумното предложение на министъра на икономиката за премахването на посредниците прави тази заплаха все по-реална.

Голяма част от хората, ангажирани във военно-промишления комплекс, знаят какво се върши. В управлението на държавата са наясно какво се случва, но всички стоят като парализирани и се молят този път да се размине поне на тях. Само че механизмът не работи така. Днес е „Дунарит“, утре може да е всеки.

Каква е гаранцията, че лакомията на някого няма да привлече вниманието му към следващо предприятие?

Днес наглостта на един застрашава работните места на хиляди, носи огромни загуби и пропуснати ползи.

Опитът да се представи случаят „просто“ като поредната битка между Цветан Василев и Пеевски обслужва само и единствено тези, които стоят зад цялата мръсна схема за смазването на българската отбранителна индустрия, застрашавайки суверенитета ни.

...

Стоил Яков е председател на борда на ТЕРЕМ АД в периода 2015 г. – 2016 г. През 2016 завършва специализация "Тероризъм и контратероризъм" в Университета в Джорджтаун, САЩ, както и "Войната в Близкия Изток" в Бостънския университет. Председател на предизборния щаб на ДСБ.