Ad Config - Website header

 

Article_top

За съжаление в последните години заради по-масовото разпространяване на ограмотяваща информация, ПМС – или предменструалният синдром, се превърна в нещо като шега. С него се обяснява всичко: лошото настроение на жената, особеностите на характера ѝ, дори недоволството ѝ от партньора, пише Medportal.

Съществува ли ПМС или не?

Според психиатрите предменструалният синдром е циклична проява на сравнително тежки симптоми, които влошават донякъде качеството на живот, проявяват се редовно и са свързани с месечния цикъл.

ПМС всъщност е комплекс от симптоми, които се появяват от два до пет дена преди менструация и обикновено изчезват в първите дни на цикъла или след края му. Записани са около 150 симптома на ПМС, които се срещат в различни комбинации, но най-характерните от тях са: лесна уморяемост, подуване и болезненост на гърдите, подуване на стомаха, гадене, понякога повръщане, нарушаване на съня и координацията, отичане на крайниците, болки в гърба и областта на таза, повишаване на теглото, сърбеж по кожата, болки в областта на сърцето, тахикардия.

Главоболието е често срещан симптом при предменструалния синдром.

И най-важното: раздразнителност, конфликтност, желание „да набиете“ партньора си или първия срещнат.

При ПМС често се срещат главоболие, световъртеж, запек, жажда. Понякога пациентките съобщават за промяна във вкуса, увеличен апетит, повишена температура, изпотяване, влошаване на паметта, на зрението, може да се появи желание за пиене на алкохол или ядене на сладко, както и обратното – апетит за солено, люто или мазно.

Хормоналният механизъм на ПМС

Основната теория за предменструалния синдром твърди, че става дума за нарушаване на съотношението между естрогена и прогестерона по време на лутеалната фаза (втората половина на цикъла, която започва веднага след овулацията и продължава 12-14 дни).

Излишъкът от първия хормон, и недостатъчното количество от втория водят до развитие на симптоми като главоболие, умора, слаба двигателна активност и др. Обяснява се с това, че голямото количество естроген води до хипогликемия, за която са характерни усещането за умора, а липсата на достатъчно прогестерон води до задържане на течности в организма.

Тази теория косвено се потвърждава от факта, че ПМС не се проявява при липса на овулация – т. е. отсъства преди половото съзряване, след менопаузата, по време на бременност или при жени, на които са отстранени яйчниците. Още едно косвено потвърждение на този механизъм е фактът, че при прием на контрацептиви, потискащи овулацията, симптомите на ПМС значително намаляват.

ПМС или ПДР?

Статистиката показва, че 80% от жените във фертилна възраст изпитват един или повече симптоми на ПМС, като при между 3 и 8 на сто синдромът протича в тежка форма, наречена ПДР – предменструално дисфорично разстройство. Основното, което отличава двата синдрома е, че при втория симптомите не отшумяват след края на цикъла.

Повишеният апетит и краткосрочното увеличаване на килограмите също са специфични симптоми при ПМС.

И при двете състояния оплакванията са от подуване на корема, кратковременно увеличаване на теглото, болезненост на гърдите и повишен апетит. Обичайните промени в настроението обаче, тревожността, депресиите и безсънието, гневът и раздразнителността при ПДР могат да достигнат такива нива, че да попречат на нормалния живот на работа или у дома. Отбелязва се, че симптомите по време на предменструалното дисфорично разстройство не минават с началото или края на цикъла, а може да продължават 2-3 седмици.

Статистиката показва, че 15% от жените, страдащи от ПДР, са правили поне един опит за самоубийство.

За съжаление ПДР се предава по наследство. Учените са провели генетичен тест на жени с тази диагноза и жени от контролна група, за да изследват възможните източници на генетична възприемчивост към ПДР. Резултатите показват, че дамите, които страдат от този синдром има огромна вероятност да го предадат на дъщерите си.

Симптомите на предменструалния синдром отслабват при физическа активност, ако не приемате кофеин, а напитки с високо съдържание на въглехидрати, както и нестероидни противовъзпалителни препарати. Предменструалното дисфорично разстройство се лекува с хормони и антидепресанти. Ако последните не помагат, се препоръчват различни контрацептиви.

ПМС е болест

Признаването на предменструалния синдром за психическо разстройство ще доведе до премахването на стигмата върху жени, които страдат от неговите симптоми смята проф. д-р Джаяши Кулкарни, директор на Изследователския център по психиатрия Monash Alfred.

“Смятам, че признаването на ПМС за болест ще се превърне в позитивен фактор в областта на психическото здраве на жените. Целта е да кажем, че жените имат специални потребност и ПМС трябва да бъде диагностициран правилно, за да доведе и до подобряване на лечението. „Слепият“ подход е твърде разпространен в психиатрията и не позволява да се предприемат висококачествени индивидуални мерки за лечението на всяка конкретна жена“, казва проф. Кулкарни.

Безразборното приемане на антидепресанти може повече да навреди.

Според нея жените, които страдат от ПМС трябва да могат свободно да търсят лечение, без да бъдат заклеймявани като „истерички“. Така ще спре и безразборното приемане на антидепресанти, които в много случаи само влошават състянието на болните, които всъщност се нуждаят от хормонално лечение, смята професорката.

Защо еволюцията е „измислила“ ПМС?

С какво предменструалният синдром е нужен на еволюцията? Защо въобще съществува? Според професора по молекулярна еволюция Майкъл Гилингс селективното преимущество на ПМС е скрито в нашето еволюционно минало. Синдромът всъщност увеличава възможностите жените да се разделят с безплодните си партньори и да встъпят в нови отношения, от които да се родят деца. Хипотезата се потвърждава от високата наследственост и от факта, че гневът при ПМС е насочен предимно срещу партньора.

 

За съжаление в последните години заради по-масовото разпространяване на ограмотяваща информация, ПМС – или предменструалният синдром, се превърна в нещо като шега. С него се обяснява всичко: лошото настроение на жената, особеностите на характера ѝ, дори недоволството ѝ от партньора, пише Medportal.

Съществува ли ПМС или не?

Според психиатрите предменструалният синдром е циклична проява на сравнително тежки симптоми, които влошават донякъде качеството на живот, проявяват се редовно и са свързани с месечния цикъл.

ПМС всъщност е комплекс от симптоми, които се появяват от два до пет дена преди менструация и обикновено изчезват в първите дни на цикъла или след края му. Записани са около 150 симптома на ПМС, които се срещат в различни комбинации, но най-характерните от тях са: лесна уморяемост, подуване и болезненост на гърдите, подуване на стомаха, гадене, понякога повръщане, нарушаване на съня и координацията, отичане на крайниците, болки в гърба и областта на таза, повишаване на теглото, сърбеж по кожата, болки в областта на сърцето, тахикардия.

Главоболието е често срещан симптом при предменструалния синдром.

И най-важното: раздразнителност, конфликтност, желание „да набиете“ партньора си или първия срещнат.

При ПМС често се срещат главоболие, световъртеж, запек, жажда. Понякога пациентките съобщават за промяна във вкуса, увеличен апетит, повишена температура, изпотяване, влошаване на паметта, на зрението, може да се появи желание за пиене на алкохол или ядене на сладко, както и обратното – апетит за солено, люто или мазно.

Хормоналният механизъм на ПМС

Основната теория за предменструалния синдром твърди, че става дума за нарушаване на съотношението между естрогена и прогестерона по време на лутеалната фаза (втората половина на цикъла, която започва веднага след овулацията и продължава 12-14 дни).

Излишъкът от първия хормон, и недостатъчното количество от втория водят до развитие на симптоми като главоболие, умора, слаба двигателна активност и др. Обяснява се с това, че голямото количество естроген води до хипогликемия, за която са характерни усещането за умора, а липсата на достатъчно прогестерон води до задържане на течности в организма.

Тази теория косвено се потвърждава от факта, че ПМС не се проявява при липса на овулация – т. е. отсъства преди половото съзряване, след менопаузата, по време на бременност или при жени, на които са отстранени яйчниците. Още едно косвено потвърждение на този механизъм е фактът, че при прием на контрацептиви, потискащи овулацията, симптомите на ПМС значително намаляват.

ПМС или ПДР?

Статистиката показва, че 80% от жените във фертилна възраст изпитват един или повече симптоми на ПМС, като при между 3 и 8 на сто синдромът протича в тежка форма, наречена ПДР – предменструално дисфорично разстройство. Основното, което отличава двата синдрома е, че при втория симптомите не отшумяват след края на цикъла.

Повишеният апетит и краткосрочното увеличаване на килограмите също са специфични симптоми при ПМС.

И при двете състояния оплакванията са от подуване на корема, кратковременно увеличаване на теглото, болезненост на гърдите и повишен апетит. Обичайните промени в настроението обаче, тревожността, депресиите и безсънието, гневът и раздразнителността при ПДР могат да достигнат такива нива, че да попречат на нормалния живот на работа или у дома. Отбелязва се, че симптомите по време на предменструалното дисфорично разстройство не минават с началото или края на цикъла, а може да продължават 2-3 седмици.

Статистиката показва, че 15% от жените, страдащи от ПДР, са правили поне един опит за самоубийство.

За съжаление ПДР се предава по наследство. Учените са провели генетичен тест на жени с тази диагноза и жени от контролна група, за да изследват възможните източници на генетична възприемчивост към ПДР. Резултатите показват, че дамите, които страдат от този синдром има огромна вероятност да го предадат на дъщерите си.

Симптомите на предменструалния синдром отслабват при физическа активност, ако не приемате кофеин, а напитки с високо съдържание на въглехидрати, както и нестероидни противовъзпалителни препарати. Предменструалното дисфорично разстройство се лекува с хормони и антидепресанти. Ако последните не помагат, се препоръчват различни контрацептиви.

ПМС е болест

Признаването на предменструалния синдром за психическо разстройство ще доведе до премахването на стигмата върху жени, които страдат от неговите симптоми смята проф. д-р Джаяши Кулкарни, директор на Изследователския център по психиатрия Monash Alfred.

“Смятам, че признаването на ПМС за болест ще се превърне в позитивен фактор в областта на психическото здраве на жените. Целта е да кажем, че жените имат специални потребност и ПМС трябва да бъде диагностициран правилно, за да доведе и до подобряване на лечението. „Слепият“ подход е твърде разпространен в психиатрията и не позволява да се предприемат висококачествени индивидуални мерки за лечението на всяка конкретна жена“, казва проф. Кулкарни.

Безразборното приемане на антидепресанти може повече да навреди.

Според нея жените, които страдат от ПМС трябва да могат свободно да търсят лечение, без да бъдат заклеймявани като „истерички“. Така ще спре и безразборното приемане на антидепресанти, които в много случаи само влошават състянието на болните, които всъщност се нуждаят от хормонално лечение, смята професорката.

Защо еволюцията е „измислила“ ПМС?

С какво предменструалният синдром е нужен на еволюцията? Защо въобще съществува? Според професора по молекулярна еволюция Майкъл Гилингс селективното преимущество на ПМС е скрито в нашето еволюционно минало. Синдромът всъщност увеличава възможностите жените да се разделят с безплодните си партньори и да встъпят в нови отношения, от които да се родят деца. Хипотезата се потвърждава от високата наследственост и от факта, че гневът при ПМС е насочен предимно срещу партньора.

Коментари

Важно е да се продават хапчета.

Особено ако спонсорът ги произвежда.

Най

Следвайте ни

 
 

Още от категорията