Френският президент Еманюел Макрон се очаква да призове днес от Атина за възраждане на европейската демокрация. Това той ще направи символично в нейната люлка, на хълм, където древните атиняни са се събирали да решават публичните въпроси.

Предшественикът му Никола Саркози заедно с германската канцлерка Ангела Меркел и предишния председател на Европейската комисия Жозе Барозу през 2011 г. принудиха гръцкия премиер Георгиос Папандреу да подаде оставка, след като той обяви, че смята да подложи на референдум споразумение за болезнено финансово оздравяване, което сключи с кредиторите на катастрофално задлъжнялата си страна.

През миналия уикенд френският еврокомисар Пиер Московиси, който отговаря за икономиката и финансите, призна в реч и в интервю за италианския в. "Кориере делла сера", че финансовите министри от еврозоната, т. нар. Еврогрупа, са вземали решенията си за живота на десетте милиона гърци по "скандално" недемократичен начин, при закрити врати, извън всякакъв парламентарен надзор.

Ройтерс цитира неназован представител на Елисейския дворец, че речта на Макрон в Атина ще бъде "символ на нова глава" за Европа.

“Преминахме през финансова криза и вид криза на доверието, Гърция знае, че пострада от тях. Президентът иска да покаже, че Европа трябва да бъде построена отново демократично", каза представителят.

Едно от обещанията, с които Макрон спечели президентските избори през май, беше за реформа на еврозоната, която включва обединяването на постовете на председател на Еврогрупата и на еврокомисаря по икономиката и финансите в длъжност на европейски "финансов министър", който ще управлява съответно ведомство и отделен бюджет на страните с общата валута и ще бъде отговорен пред техните правителства и евродепутати. Еврогрупата, където се изработваха най-важните решения през кризата на еврото, е юридически неформално обединение.

В атинската си реч Макрон се очаква да лансира идеята от изборната си кампания за "демократични конвенти", т. е. обществени обсъждания в държавите членки, за бъдещето на ЕС. Те трябва да бъдат отговор на серията кризи, които съюзът преживя - от еврото през миграцията до "Брекзит".

Но Ройтерс отбелязва, че политическата част на президенската визита е съчетана и с бизнес интереси. Ще го придружават 40 шефове на най-големите котирани на борсите френски компании - включително Total, L‘Oreal, Sanofi, Engie and Vinci.

След като германо-френски консорциум спечели можоритарен дял в пристанището на Солун през юни, Франция насърчава фирмите си да инвестират в гръцката инфраструктура, енергетика и хранителна промишленост, съобщава агенцията.

Париж иска също да предотврати попадането на стратегически сектори от гръцката икономика в неевропейски ръце, след като китайската COSCO Shipping купи 51-процентов дял в най-голямото гръцко пристанище - Пирея - за 280 милиона евро.

През юни Макрон поиска Еврокомисията да предложи система за скрийнинг на инвестициите от трети страни в стратегическите сектори на европейската икономика, които според цитирания френски представител повдигат въпроси, свързани със суверенитета.

Искането получи подкрепа от някои големи икономики в ЕС, но по-малките в южната и в източната част на Европа, които са се облагодетелствали от китайските инвестиции, отхвърлят стъпки срещу Пекин.