Съединението е първият бляскав и успешен епизод по трънливия път на модерна България. То е дълбоко обмислен, колективен акт на един вдъхновен народ. Народ, опиянен от свободата и готов на жертви в името на благородната цел - националното обединение и отхвърлянето на всяка зависимост. Това каза в речта си президентът Румен Радев на тържественото отбелязване на 132 години от Съединението на България на площад „Съединение“ в Пловдив, съобщиха от прессекретариата на държавния глава. 

„През септември 1885 година един възкръснал народ взе съдбата си в свои ръце и заличи границите, начертани от великите сили“, заяви държавният глава и припомни, че Берлинският конгрес остави под властта на султана половин България. „Опожарената след Априлското въстание Тракия, мъчениците от Батак и Панагюрище, които с кръвта си откупиха българската свобода, станаха заложници на интересите на близки и далечни страни, но Съединението поправи тази историческа несправедливост“, заяви президентът.

„Вече 132 години се връщаме към този славен момент - Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Опитваме се да проумеем как тъй на седмата година от свободата българите се оказват по-зрели, отколкото сме днес, способни да постигнат национална цел с един почти безкръвен акт. Достатъчно силни да отстоят Съединението при Гургулят и Сливница два месеца по-късно и способни да превърнат младата си държава от зрител в актьор на балканската и европейската политически сцени“, каза президентът.

Според Радев отговорът е в единението, но мнозина спекулират с тази дума и личната корист я ерозира отвътре. Затова днес страдаме от разединение и липса на вяра. „Нихилизмът не е изход. Изходът е в преоткриването на този стар урок от 1885 г. В личната отговорност и спомена за времето, когато политици и граждани се възприемат и действат като актьори на историята, а не като нейни безпомощни заложници“, заяви той и добави, че по празниците не ни трябват възхвали, а разум и почит към смелите, които плащат цената на малодушните.