Докато часовникът отброява дните и часовете, преди съвместните военни учения на Беларус и Русия да започнат на 14 септември, нарастват страховете, че Кремъл има няколко мръсни изненади в задния джоб.

Има твърде много въпроси без отговор: Колко руски военни единици всъщност ще пристигнат в Беларус? Какви оръжия ще бъдат внесени от Русия? И големият въпрос - какъв е планът на руския президент Владимир Путин за тези отряди, когато ученията приключат след седмица?

Няколко независими политически наблюдатели коментираха пред "Дейли бийст", че не е толкова важно колко руски войници ще се включат в ученията от 14 до 20 септември, ключово е колко оръжия ще бъдат базирани тук за постоянно. Някои анализатори смятат, че Путин планира да събере силите от шестте беларуски тренировъчни зони и да подготви инвазия към границата с Украйна.

Мотивите на Русия за "стратегическите" военни учения на границата с Европейския съюз са да демонстрира на страните от НАТО мощта си и готовността за конфронтация, казва прокремълският експерт по сигурността Юрий Крупнов.

"Днес имаме жизненоважна нужда от Беларус, трябва да сме на една страна. По-късно планираме да оставим част от екипировката, за да може Лукашенко (беларуският президент - б.р.) да защитава Беларус", казва Крупнов пред "Дейли бийст".

Москва действа, сякаш в Кремъл се готвят за голяма война. Руските регионални управители мобилизират силите си, а правителството инструктира няколко региона какво трябва да произвеждат във "военно време". И това когато висшето командване на руската армия отрича "мита" за руски планове за инвазия.

На пресконференция заместник-министърът на отбраната Александър Фомин се оплаква, че западната преса "тиражира най-невероятни сценарии" за предстояща инвазия в Полша, Литва или Украйна.

"Нито една от тези парадоксални версии няма нищо общо с реалността", казва Фомин пред журналисти.

Но пред лицето на съвременната студена война не всички в Беларус са убедени, че е в интерес на страната им да насочват оръжие към съседите си на границата.

Беларуският депутат Олга Канопатская отбелязва в интервю за "Дейли бийст", че политическият дневен ред на Москва няма нищо общо с проблемите, които са приоритет за Минск.

"Страната ни има огромна нужда от реформи", казва Канопатская.

Вместо това, очевидно по искане на Москва, Беларус посяга на съседите си.

"Всички осъзнаваме, че Беларус няма нужда от атомна електроцентрала, която да бъде построена на територията ни, точно до границата с Литва, че и централата, и военните учения са част от политическия план на Москва", отбелязва Канопатская. Беларус няма много врагове. "Да бъдем открити и честни - страната ни не е толкова важна геополитически за външни врагове или терористи, които да ни атакуват."

Преди година официалните данни на Москва казват, че не повече от 3000 руски войници и 280 части екипировка ще участват в ученията през 2017 г.

Но през ноември руското министерство на отбраната официално нареди 4162 вагона да транспортират войниците и екипировката до Беларус през септември 2017 г. През юли Министерството на отбраната на Беларус обяви, че ученията "Запад" ще се проведат на шест тренировъчни полета в Беларус, а участие ще вземат 12 700 войници и 680 машини.

Независимо разследване на руския вестник "Новая газета" установи, че Кремъл ще прати 30 пъти повече руски войници в Беларус от обявеното. Западни медии твърдят, че изглежда сякаш Русия подготвя зрелищно шоу, което да впечатли генералите от НАТО.

"Ключовият въпрос е какво друго освен контингента си планира да докара Русия с тези 4162 вагона и дали руските войници и екипировка ще останат на територията ни", казва Ирина Халип, журналист от "Новая газета" в Минск. "Всичко, което чухме досега от Москва, бяха лъжи. Наши източници казват, че ще участват 100 000 руски войници вместо 3000."

От март руски парашутисти и наземни сили пристигат, за да участват във военните учения. Върховният командващ на НАТО в Европа ген. Филип Бредлов предполага, че "Запад 2017" ще бъде най-голямато руско военно учение след края на студената война.

Командири от НАТО коментират, че нито Русия, нито Беларус са осигурили достатъчно прозрачност за наблюдателите. Министерството на отбраната на Беларус обяви на 22 август, че Минск е поканил наблюдатели от седем страни: Украйна, Полша, Литва, Латвия, Естония, Швеция и Норвегия, както и от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), но НАТО все още твърди, че беларуските усилия за осигуяване на прозранчост на ученията са "провал".

Независимият руски експерт по сигурността Александър Голтс обяснява, че танкове и друго тежко въоръжение ще бъдат необходими на територията на Беларус единствено ако Русия е решила да се сражава със сили на НАТО в Европа.

"От това, което обявява руското Министерство на отбраната, не виждаме тежко въоръжение да идва в Беларус, но ако утре президентът Владимир Путин обяви инспекция на мащаба на тези учения, това веднага ще се промени и ще притесни командирите от НАТО", казва Голтс. Той отбелязва, че Путин нарежда подобна инспекция на 26 февруари 2014 г., за да мобилизира огромните руски сили на украинската граница.

Изведнъж авторитарният президент Александър Лукашенко реши да отвори през тази година границата на Беларус за европейци и американци и да позволи на западни туриси да посещават Беларус за пет дни без виза. В Москва това е смятано за "Лукашенко извън контрол".

Голтс отбелязва, че президентът предава и руското военно министерство:

"Лукашенко се провали в собственото си обещание да предостави базата "Барановичи" на руските военновъздушни сили. Той мрази факта, че е по средата в новата война между Русия и НАТО."

През последните две десетилетия Беларус преживява няколко финансови кризи и става все по-зависима от Русия. Москва снабдява Минск с финасова помощ и предлага добра цена за петрола и природния газ.

Ще отнеме ли накрая Путин властта от Лукашенко?

"Де факто ние вече сме под властта на Кремъл, но де юре сме независима страна и докато съществува това статукво, Лукашенко ще се радва на властта си, която обича да демонстрира", казва Канопатская.

*Авторката е руска журналистка, кореспондент в Москва на американските издания "Нюзуик" и "Дейли бийст". Поради фамилията й често погрешно я смятат за роднина на убития опозиционен лидер Борис Немцов. Статията е публикувана в "Дейли бийст".