Законопроектът на БСП за промени в Изборния кодекс, с които да се въведе мажоритарен избор за половината от народните представители, е отложен за неопределено време. Това стана ясно от думите на представители на ръководството на партията пред Клуб Z

Законопроектът трябваше да бъде внесен още в края на лятото, но това така и не се случи. Съдбата му е неясна, тъй като в него непрекъснато се правят промени, препоръчани от различни експерти.

"Знаете, при нас процедурата е дълга, трябва да мине и през национален съвет", коментира депутат от БСП.

Засега се знае, че в законопроекта на БСП се запазва минималната квота за регион от четирима народни представители за Народно събрание и шестима за Велико Народно събрание. Предвижда се въвеждане на два вида изборни бюлетини – една за пропорционален избор на кандидатите на партиите и коалициите и отделна бюлетина за мажоритарен избор на кандидатите на партиите и коалициите и на независимите кандидати.

Един кандидат на дадена партия може да участва и в двете листи, но само в границите на един многомандатен изборен район. Независим кандидат, издигнат от инициативен комитет, може да участва само в една листа за мажоритарен избор. Промените в ИК предвиждат разделянето на 31 многомандатни райони на подрайони за мажоритарен избор, които трябва да са общо за страната равни на половината от общия брой на народните представители - 120 за Oбикновено Народно събрание и 200 за Велико Народно събрание. Във всеки многомандатен изборен район имa равен брой пропорционални и мажоритарни мандати.

Когато избирателят е решил да упражни само част от правото си и е гласувал само за пропорционална или само за мажоритарна листа, гласът му да се счита за валиден. Парламентарният избор се провежда едновременно и за пропорционалните, и за мажоритарните листи в един тур и в един ден. Предвидено е изключение и провеждане на втори тур, когато двама или повече мажоритарни кандидати са получили равен брой гласове.

В четвъртък изтича тримесечният срок, в който парламентът би трябвало да се произнесе по референдума за изборното законодателство. Над 2,5 млн. души поискаха всички депутати да се избират чрез мажоритарен вот и намаляване на партийната субсидия, а над 2 млн. се обявиха за задължително гласуване. Около 12 000 гласа обаче не достигнаха за това референдумът да стане задължителен за парламента. Депутатите обаче са длъжни да се произнесат за това дали приемат или отхвърлят неговите решение.

Пред Клуб Z представители на ръководството на парламента признаха, че темата не е обсъждана от председателския съвет на Народното събрание. Според някои от тях отхвърлянето на промените в Изборния кодекс, внесени от ГЕРБ, с които се въвеждаше чист мажоритарен вот за депутати, биха могли да се смятат за произнасяне на парламента.