Ad Config - Website header

 

Article_top

Днес е 9 сепрември. От 27 години тази дата е обикновен работен ден. Освен, ако не се пада в събота или неделя, когато е обикновен почивен ден. На днешния ден преди 73 години, 4 дни след като  СССР е обявил война на България, e осъществен военен преврат и комунистите с помощта на Червената армия на практика завземат цялата власт.

Голяма част от елита на нацията е избит, многопартийната система е унищожена, България се превръща в най-верния сателит на СССР, а още на следващата година 9 септември е обявен за национален празник. През следващите 45 години този ден се празнуваше с портрети отначало на Ленин, Сталин и Георги Димитров, после на Васил Коларов, Вълко Червенков и Антон Югов, техни статуи покриха страната, на имената на някои от тях бяха прекръстени големи български градове. Всички са чували за престъпленията на първите трима, но малцина знаят по нещо последните трима.

После комунистическият елит започна един по един да изличава собствените си идоли, да ги трие от историята и да премахва паметниците им – докато през 1989-а дойде редът и на Тодор Живков. Всеки комунистически вожд бе свалян от пиедестала от своите наследници, но паметниците на самия комунизъм останаха.

Гранитни или бронзови фигури на Ленин, Сталин и Димитров днес вече могат да се видят само в музея, а Тодор Живков се е върнал в родната си къща в Правец (която не трябваше въобще да напуска). Но 28 години след падането на комунизма, въпреки официалното му обявяване за престъпен режим, най-големият паметник в столицата все още е на червенармеец, обграден от партизани и болшевики.

Други красноармейци и партизани стоят на пост на моста на „Графа“ и „Евлоги Георгиев“, трети размахват оръжия малко по-нагоре в Борисовата градина, четвърти се целят в мирните граждани, минаващи по „Позитано“. И това е само в София.

На много места в провинцията не е по-различно. Само един пример: в Чирпан – градът на Яворов, най-големият паметник, стърчащ в центъра на града, не е на големия поет, а на незнаен партизанин с китка в едната ръка и пушка в другата.

През последните седмици САЩ и Полша дават добри примери каква трябва да е съдбата на паметниците на човеконенавистнически идеологии, разделящи обществата. Крайно време е Столична община да изпълни решение № 19 на Столичния общински съвет по протокол № 6 от 25.02.1992 г., допълнено от решение № 2 по протокол № 24 от 18.03.1993 г., с което органът на местно самоуправление в София е изявил ясно желанието си за демонтиране на паметника на съветската армия в Княжеската градина в София, припомнят от Сдружение „Гражданска инициатива за демонтиране на паметника на съветската армия“. Окупаторският паметник ще бъде чудесно допълнение в Музея на социалистическото изкуство.

Време е и Народното събрание да приеме окончателно миналия на първо четене още миналата есен Закон за премахването на комунистическите символи и да прибере скулптурните терористи, които размахват бомби и автомати и се целят в гражданите по мирните улици, паркове и градинки на България.

Партизани в Борисовата градина.
Болшевики в центъра на София през 2017 г.

Отново партизанин и съветски войник – този път на моста на „Граф Игнатиев“ и бул. „Евлоги Георгиев“.
Големият паметник в центъра на Чирпан не е на големия поет Пейо Яворов, а на партизанин.

"Площад Славейков"

 

Днес е 9 сепрември. От 27 години тази дата е обикновен работен ден. Освен, ако не се пада в събота или неделя, когато е обикновен почивен ден. На днешния ден преди 73 години, 4 дни след като  СССР е обявил война на България, e осъществен военен преврат и комунистите с помощта на Червената армия на практика завземат цялата власт.

Голяма част от елита на нацията е избит, многопартийната система е унищожена, България се превръща в най-верния сателит на СССР, а още на следващата година 9 септември е обявен за национален празник. През следващите 45 години този ден се празнуваше с портрети отначало на Ленин, Сталин и Георги Димитров, после на Васил Коларов, Вълко Червенков и Антон Югов, техни статуи покриха страната, на имената на някои от тях бяха прекръстени големи български градове. Всички са чували за престъпленията на първите трима, но малцина знаят по нещо последните трима.

После комунистическият елит започна един по един да изличава собствените си идоли, да ги трие от историята и да премахва паметниците им – докато през 1989-а дойде редът и на Тодор Живков. Всеки комунистически вожд бе свалян от пиедестала от своите наследници, но паметниците на самия комунизъм останаха.

Гранитни или бронзови фигури на Ленин, Сталин и Димитров днес вече могат да се видят само в музея, а Тодор Живков се е върнал в родната си къща в Правец (която не трябваше въобще да напуска). Но 28 години след падането на комунизма, въпреки официалното му обявяване за престъпен режим, най-големият паметник в столицата все още е на червенармеец, обграден от партизани и болшевики.

Други красноармейци и партизани стоят на пост на моста на „Графа“ и „Евлоги Георгиев“, трети размахват оръжия малко по-нагоре в Борисовата градина, четвърти се целят в мирните граждани, минаващи по „Позитано“. И това е само в София.

На много места в провинцията не е по-различно. Само един пример: в Чирпан – градът на Яворов, най-големият паметник, стърчащ в центъра на града, не е на големия поет, а на незнаен партизанин с китка в едната ръка и пушка в другата.

През последните седмици САЩ и Полша дават добри примери каква трябва да е съдбата на паметниците на човеконенавистнически идеологии, разделящи обществата. Крайно време е Столична община да изпълни решение № 19 на Столичния общински съвет по протокол № 6 от 25.02.1992 г., допълнено от решение № 2 по протокол № 24 от 18.03.1993 г., с което органът на местно самоуправление в София е изявил ясно желанието си за демонтиране на паметника на съветската армия в Княжеската градина в София, припомнят от Сдружение „Гражданска инициатива за демонтиране на паметника на съветската армия“. Окупаторският паметник ще бъде чудесно допълнение в Музея на социалистическото изкуство.

Време е и Народното събрание да приеме окончателно миналия на първо четене още миналата есен Закон за премахването на комунистическите символи и да прибере скулптурните терористи, които размахват бомби и автомати и се целят в гражданите по мирните улици, паркове и градинки на България.

Партизани в Борисовата градина.
Болшевики в центъра на София през 2017 г.

Отново партизанин и съветски войник – този път на моста на „Граф Игнатиев“ и бул. „Евлоги Георгиев“.
Големият паметник в центъра на Чирпан не е на големия поет Пейо Яворов, а на партизанин.

"Площад Славейков"

Коментари

чевръста журна лиска's picture
чевръста журна лиска
чевръстажурналистка

Поредният борец с паметници.

Абе, козяшки подлизурко, като сте взимали толкова решения да събаряте паметници, що не ги съборихте?

Що вашият Костов не ги бутна, когато държеше парламента, правителството и кметството?

Знаеш ли що?

Щото ако им бяхте посегнали, щяха да ви издавят като кученца в езерото в Парка на Свободата.

Силиците ви стигат само да цапате.

Жалки.
Стефан Стамболов's picture
Стефан Стамболов
Стефан Стамболов

Горното е писано от трол!

Троле, скоро с рублите ще можеш да си... сещай се... От младежкото бс(к)п ли си, или движение русофили или от къде, кажи??!!
чевръста журна лиска's picture
чевръста журна лиска
чевръстажурналистка

От Демократическата партия бях...

Ама тогава бях още млада и глупава.

После видях Жорката Марков, Стефчо Савов и Стефчо Стефанов отблизо как връткат далаверки и всичко ми стана ясно.

Продажната нацистка сган, русофобската агентурна сволоч винаги сте били едни и същи - крадци, лъжци и корумпета, като изрода-изнасилвач на снимката, дето си го изтипосал за аватар.
Стефан Стамболов's picture
Стефан Стамболов
Стефан Стамболов

Горния коментар е на трол!

Явно отговаряш за този сайт, трол проклет! Добре де, кажи как стават нещата, сподели с нас, не се притеснявай! От вкъщи ли пишеш, някакъв център ли имате, как е?! На дума, на изречени, на коментар - как ви плащат?
Един съвет от мен - не взимай рубли, не стават за нищо - само левове, евро и разбира се упадъчните долари!
чевръста журна лиска's picture
чевръста журна лиска
чевръстажурналистка

Конкретно в демократическата партия

нещата ставаха така: Стефчо Савов се дуеше на предна линия и сочеше къде да се назначат операторите от вторя ред.

Веднъж назначени, демократчетата като Жоро Дантелата и Стефчо Стефанов се сдушиха с едни "свободни демократи", помня ги само по прякори вече, Пъпката и Мафиянски и почнаха едни далавери.

Първото голямо крадене беше по време на коалицията ДПС-СДС, по-известна като "кабинета на Филип Димитров". Там бая се пооядоха.

Второто беше като взеха кабинет и околокметски позиции.

Там всеки лапна, както изрода Стамболов навремето, по няколко хубави имота съвсем без пари.

И дори не се намери българин да ги мине с калъчката.
de ment's picture
de ment
dement

Авторът силно се излага.

Авторът силно се излага.












Ама че тъпня - "болшевики", "партизани" Авторче, не се излагай! Че не си от София е ясно, но поне научи - това са съответно "Съветска окупационна армия" и "съветски агенти". И най поучителна е групата непоказана тук - съветска мамаша и българка държат житен сноп, но мамашата стиска семената, а нашата - дръжките!!!




Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията