"За съжаление българската десница стигна дотук, много е тежка тази тема...

В редиците и на БСП, и на ГЕРБ виждаме някакъв тип партийна солидарност. Тя невинаги е положителна, защото понящога пречи да бъдат изхвърлени от партийните редици и хора с доказани корупционни или лоши прояви. При нас в десницата не само че нямаше никаква солидарност, но беше видима омразата на един към друг.

Това беше необясним феномен. Никакво доверие и вечната суета кой да бъде първи, най-десен, най-големия русофоб - това в най-голяма степен разруши доверието към българската десница"

Така президентът (1997-2002) Петър Стоянов диагностицира в ефира на Би Ти Ви състоянието на десницата у нас, която остана извън парламента и остави непредставени хиляди избиратели. Темата на разговора в студиото на "120 минути" бе разделението на нацията покрай дати като 9 септември и резултатите от комунизма, които резонират до днес, но състоянието на десницата не бе подминато. За себе си каза:

"Аз дълго време си бях изработил защитна броня, особено след като загубих изборите, и казвах, че няма да участвам в политиката, дори под дулото на пистолета, сега разбирам колко глупаво и лекомислено е било това. Това не означава, че ще се върна в политиката. Истината е, че всеки съзнателен българин, който може да помогне с нещо, трябва да го направи. Това е чест и достойнство, но трябва да се запазиш от съблазните". 

Петър Стоянов даде определение и на понятието "десен човек":

"Десният човек не е онзи, който вдига лозунги и служи на собствената си суета, желаейки да бъде най-десният или единственият десен. Десният е онзи, който се грижи са семейството си, за градинката пред блока, за собствената си къща, който плаща данъците си, който е почтен към хората около него".

По думите на бившия държавен глава не е необяснимо, че и млади хора, които не са живели по времето на комунизма, искат "здрава ръка". Той описа промяната в манталитета с цитати от Джон Рид, който описва България преди комунизма като "страна с истински хора" и цитат от есе на Георги Марков, който казва, че иска да напусне заради непопосимост:

"Едни хора не харесват комунистическа България заради непоносимост към това, че не са свободни хора. Другите я харесват заради баничката от 15 стотинки и това, че са ходили по 14 дни в Ахтопол на бунгало с външна тоалетна. Това са два различни мирогледа, два свята.

Деветосептемврийската революция промени коренно българския манталитет. От страна с истински хора днес се превърнахме в страна с корупция в най-черни краски". 

Стоянов продължи с анализа си така:

"Толкова години след рухването на комунизма, хората, които са продали душите си, за да служат на този комунизъм, продължават да ненавиждат всеки честен и почтен човек, защото в неговото лице се оглеждат като в огледало, виждат своето безчестие. Това е следа, която ни преследва толкова години. Тук намирам в психологически план моралното развращаване, с което комунизмът допринесе за днешната деморализацията на българското общество. Това е големият проблем – промяната на манталитета". 

По думите на президента Стоянов Георги Марков е човекът, който е нанесъл тежък удар на комунистическата система, затова е бил ненавиждан. Затова и до ден днешен има хора, които правят опити да го дискредитират и маргинализират. 

"Той се занимаваше с психологията на комунизма, с механизмите, които ги движат и от тази гледна точка той беше може би най-ненавижданият човек от комунистическия режим в България. Талантливите му текстове се слушаха много по радио Свободна Европа. Беше приближен до личния кръг на Тодор Живков и те смятаха това, което прави, за истинско предателство от гледна точка на мафиотското кланово мислене – човек, който е допуснат до клана, а след това тръгва срещу него едва ли не, беше обявяван за предател. Но най-важната причина е, че дотогава се създаваше мит, че за разлика от лекомислените чехи, поляци, словаци, унгарци, чиито интелектуалци редовно критикуваха своя режим, пишеха писма срещу него, се смяташе, че българската интелигенция безропотно е строена зад комунистическата партия, начело с нейния ръководител Тодор Живков. Точно Георги Марков разби този мит", заключи Стоянов.