Ad Config - Website header

 

Article_top

Любимата боксова круша на Великобритания в Брюксел може би е най-големият й коз в сделката “Брекзит“.

Преговорите за излизане от Европейския съюз навлязоха в тежка фаза през последните дни и Мишел Барние, главен преговарящ от страна на Европейската комисия, беше наричен глупав, арогантен, непреклонен в Обединеното кралство, дори “наркоман, молещ се за пореден път за нашите пари” от подкрепящите излизането от Съюза.

Сред запознатите със ситуацията в ЕС обаче определенията за Барние от британски политици и медии са само пореден пример за смятания за невеж подход на Великобритания и провал да се погледне реално на политическия пейзаж отвъд Ламанша.

Барние, който е бил еврокомисар два пъти, заемал е няколко министерски поста във френското правителство и направи неуспешен опит да стане президент на Еврокомисията през 2014 г., е смятан за потенциален кандидат за най-високия пост в ЕС.

За да има някакъв шанс да замести Жан-Клод Юнкер, когато мандатът му приключи през 2019 г., той трябва да постигне успешно споразумение с Великобритания, казват привържениците му. Това дава на Барние и личен мотив да преследва успешна сделка с Лондон, докато много от потенциалните му опоненти печелят повече от твърдата риторика и желанието да притиснат Великобритания до стената.

“Мечтата му винаги е била да е президент на Комисията, а тази мечта се провали през 2014 г.“, казва Ален Ламасур, дългогодишен колега и познат на Барние.

“Той няма опит като премиер, за да бъде президент на Комисията, но ако постигне успех в преговорите за “Брекзит“, той може да сбъдне мечтата си“, добавя Ламасур, който е част от същата група на Европейската народна партия (ЕНП) като Барние. “Датите съвпадат перфектно. Той ще е приключил (с преговорите) до две години. И ако ги е провел както трябва, ще бъде кандидат.“

Юнкер настоява, че ще отстъпи, когато мандатът му свърши след две години и в европейската столица се въртят различни сценарии, които могат да катапултират Барние в президентския офис на “Берлемон“, вероятно заедно със заместничката си Сабин Уенард като председател на кабинета като въплъщение на възобновената връзка между Франция и Германия. Други смятат, че шеф на кабинета би бил Оливие Герсен, сега отговарящ за финансовата стабилност в Комисията, а от 2010 до 2014 г. е председател на екипа на Барние, който тогава е еврокомисар.

Интересът на Барние към най-високия пост в ЕС е смятан от колегите му за публична тайна. Това поставя амбициите му в подобни рамки като тези на британския преговарящ Дейвид Дейвис. Министърът по “Брекзит“ е фаворит сред консерваторите за наследник на Тереза Мей като лидер на партията.

През 2014 г. Юнкер и Барние се състезават за номинацията на ЕНП. Бившият премиер на Люксембург печели гласовете на 382-ма от делегатите, а Барние едва 245. Но 64-годишният Юнкер и 66-годишният Барние споделят общи политически възгледи и са дългогодишни колеги, които се уважават взаимно.

Лично Юнкер избра Барние за главен преговарящ от страна на Европейската комисия за “Брекзит“ едва месец след като Великобритания гласува за напускане на блока през юни 2016 г.

Ако преговорите не се провалят напълно, Барние ще има добри позиции и може да сбъдне мечтата си. Работата по “Брекзит“ издигна Барние по-високо от всеки европейски чиновник, който не е бил на президентска позиция, а името му се разпознава много повече от масовата публика, отколкото тези на много настоящи държавни глави в ЕС.

Той почти непрекъснато се консултира и с Европейския парламент, който технически все още избира формално президента на Европейската комисия, номиниран от Съвета на ЕС.

От гледна точка на Лондон амбицията на Барние може да ни помогне много. Тя дава на Барние тласък да постигне споразумение за “Брекзит“, но и го задължава сделката да е благоприятна за останалите 27 страни членки на ЕС, не за Великобритания. Той има най-малко желание от всички в Брюксел Великобритания да напусне без споразумение, той е ограничен от директивите за преговорите, приети от Съвета на ЕС – факт, който предизвиква недоволството на Дейвис и други, искащи повече гъвкавост от страна на ЕС.

Британски държавен служител нарече Барние “разумен човек, който се намира в неразумна ситуация“.

В изявление главният говорител на Еврокомисията определи разговорите за бъдещето на Барние като “клюки“.

“Президентът Юнкер избра Барние за тази важна задача поради добре известни причини“, казва Маргаритис Схинас. “Имаме много работа занапред и нямаме време за клюки.“

Друг висш служител на Еврокомисията, пожелал да остане анонимен, заяви, че е твърде рано да се спекулира:

“Не сме стигнали до този момент. Въпросът за следващ президент на Комисията е далеч, много далеч. Всякакви спекулации по въпроса са преждевременни.“

Преждевременно или не, ЕС вече гледа към 2019 г. и начина, по който ще организира избора на нов председател на Еврокомисията. И има множество потенциални спънки за Барние освен потенциален провал при преговорите за “Брекзит“.

Първата и най-вероятна е възможността да срещне конкуренция в ЕНП, най-голямата и влиятелна партия в Европа, включително и от популярни личности, които имат опит като премиер или президент като Юрки Катайнен, бивш министър-председател на Финландия и настоящ еврокомисар с ресор работни маста, растеж и конкурентноспособност.

Фактор, който може да се окаже в подкрепа на Барние, е, че се говори, че френският президент Еманюел Макрон иска най-високия пост в ЕС за Франция, въпреки че е трудно да се предвидят задкулисните игри, които ще доведат до финалния резултат през 2019 г. Макрон все още не е обявил дали партията му “Републиката в движение“ ще се кандидатира на европейските избори и ако го направи, дали ще се съюзи с някое от съществуващите политически семейства в Европарламента.

И все пак настроенията в Брюксел са, че ако Барние успее да сключи благоприятно споразумение с Великобритания, която отговаря на европейските приоритети и поддържа единството на 27-те, той ще има солидна основа за кампания.

“Смятам, че амбицията му е скорошна“, казва бивш европейски служител. “Не е детска мечта. Не е план. Той е напълно посветен на европейските ценности.“

*Статията на Дейвид Херзенхорн и Мая де ла Баум е публикувана в “Политико“.

 

Любимата боксова круша на Великобритания в Брюксел може би е най-големият й коз в сделката “Брекзит“.

Преговорите за излизане от Европейския съюз навлязоха в тежка фаза през последните дни и Мишел Барние, главен преговарящ от страна на Европейската комисия, беше наричен глупав, арогантен, непреклонен в Обединеното кралство, дори “наркоман, молещ се за пореден път за нашите пари” от подкрепящите излизането от Съюза.

Сред запознатите със ситуацията в ЕС обаче определенията за Барние от британски политици и медии са само пореден пример за смятания за невеж подход на Великобритания и провал да се погледне реално на политическия пейзаж отвъд Ламанша.

Барние, който е бил еврокомисар два пъти, заемал е няколко министерски поста във френското правителство и направи неуспешен опит да стане президент на Еврокомисията през 2014 г., е смятан за потенциален кандидат за най-високия пост в ЕС.

За да има някакъв шанс да замести Жан-Клод Юнкер, когато мандатът му приключи през 2019 г., той трябва да постигне успешно споразумение с Великобритания, казват привържениците му. Това дава на Барние и личен мотив да преследва успешна сделка с Лондон, докато много от потенциалните му опоненти печелят повече от твърдата риторика и желанието да притиснат Великобритания до стената.

“Мечтата му винаги е била да е президент на Комисията, а тази мечта се провали през 2014 г.“, казва Ален Ламасур, дългогодишен колега и познат на Барние.

“Той няма опит като премиер, за да бъде президент на Комисията, но ако постигне успех в преговорите за “Брекзит“, той може да сбъдне мечтата си“, добавя Ламасур, който е част от същата група на Европейската народна партия (ЕНП) като Барние. “Датите съвпадат перфектно. Той ще е приключил (с преговорите) до две години. И ако ги е провел както трябва, ще бъде кандидат.“

Юнкер настоява, че ще отстъпи, когато мандатът му свърши след две години и в европейската столица се въртят различни сценарии, които могат да катапултират Барние в президентския офис на “Берлемон“, вероятно заедно със заместничката си Сабин Уенард като председател на кабинета като въплъщение на възобновената връзка между Франция и Германия. Други смятат, че шеф на кабинета би бил Оливие Герсен, сега отговарящ за финансовата стабилност в Комисията, а от 2010 до 2014 г. е председател на екипа на Барние, който тогава е еврокомисар.

Интересът на Барние към най-високия пост в ЕС е смятан от колегите му за публична тайна. Това поставя амбициите му в подобни рамки като тези на британския преговарящ Дейвид Дейвис. Министърът по “Брекзит“ е фаворит сред консерваторите за наследник на Тереза Мей като лидер на партията.

През 2014 г. Юнкер и Барние се състезават за номинацията на ЕНП. Бившият премиер на Люксембург печели гласовете на 382-ма от делегатите, а Барние едва 245. Но 64-годишният Юнкер и 66-годишният Барние споделят общи политически възгледи и са дългогодишни колеги, които се уважават взаимно.

Лично Юнкер избра Барние за главен преговарящ от страна на Европейската комисия за “Брекзит“ едва месец след като Великобритания гласува за напускане на блока през юни 2016 г.

Ако преговорите не се провалят напълно, Барние ще има добри позиции и може да сбъдне мечтата си. Работата по “Брекзит“ издигна Барние по-високо от всеки европейски чиновник, който не е бил на президентска позиция, а името му се разпознава много повече от масовата публика, отколкото тези на много настоящи държавни глави в ЕС.

Той почти непрекъснато се консултира и с Европейския парламент, който технически все още избира формално президента на Европейската комисия, номиниран от Съвета на ЕС.

От гледна точка на Лондон амбицията на Барние може да ни помогне много. Тя дава на Барние тласък да постигне споразумение за “Брекзит“, но и го задължава сделката да е благоприятна за останалите 27 страни членки на ЕС, не за Великобритания. Той има най-малко желание от всички в Брюксел Великобритания да напусне без споразумение, той е ограничен от директивите за преговорите, приети от Съвета на ЕС – факт, който предизвиква недоволството на Дейвис и други, искащи повече гъвкавост от страна на ЕС.

Британски държавен служител нарече Барние “разумен човек, който се намира в неразумна ситуация“.

В изявление главният говорител на Еврокомисията определи разговорите за бъдещето на Барние като “клюки“.

“Президентът Юнкер избра Барние за тази важна задача поради добре известни причини“, казва Маргаритис Схинас. “Имаме много работа занапред и нямаме време за клюки.“

Друг висш служител на Еврокомисията, пожелал да остане анонимен, заяви, че е твърде рано да се спекулира:

“Не сме стигнали до този момент. Въпросът за следващ президент на Комисията е далеч, много далеч. Всякакви спекулации по въпроса са преждевременни.“

Преждевременно или не, ЕС вече гледа към 2019 г. и начина, по който ще организира избора на нов председател на Еврокомисията. И има множество потенциални спънки за Барние освен потенциален провал при преговорите за “Брекзит“.

Първата и най-вероятна е възможността да срещне конкуренция в ЕНП, най-голямата и влиятелна партия в Европа, включително и от популярни личности, които имат опит като премиер или президент като Юрки Катайнен, бивш министър-председател на Финландия и настоящ еврокомисар с ресор работни маста, растеж и конкурентноспособност.

Фактор, който може да се окаже в подкрепа на Барние, е, че се говори, че френският президент Еманюел Макрон иска най-високия пост в ЕС за Франция, въпреки че е трудно да се предвидят задкулисните игри, които ще доведат до финалния резултат през 2019 г. Макрон все още не е обявил дали партията му “Републиката в движение“ ще се кандидатира на европейските избори и ако го направи, дали ще се съюзи с някое от съществуващите политически семейства в Европарламента.

И все пак настроенията в Брюксел са, че ако Барние успее да сключи благоприятно споразумение с Великобритания, която отговаря на европейските приоритети и поддържа единството на 27-те, той ще има солидна основа за кампания.

“Смятам, че амбицията му е скорошна“, казва бивш европейски служител. “Не е детска мечта. Не е план. Той е напълно посветен на европейските ценности.“

*Статията на Дейвид Херзенхорн и Мая де ла Баум е публикувана в “Политико“.

Коментари

чевръста журна лиска's picture
чевръста журна лиска
чевръстажурналистка

Ако летвата е люксембургския алкохолик,

дори Бареков може да стане председател на ЕК.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията